Приключение е да се живее в България

етикети: 

Тридесет и пет годишният англичанин с благороден произход Джон Хамилтън издаде първата си книга и то за България. Заглавието е “Чашата на гадателката - българското приключение на един млад англичанин”. Той е живял в България от 1997 до 2001 г. - през нелеките години на прехода. Джон Хамилтън се връща тук на всеки три или шест месеца по работа или да се види с многобройните си приятели.
Той е роден на 29 юли 1971 г. в Лондон в семейството на потомствен лорд, собственик на две големи имения в английската провинция. Трети от четирима братя и вторият от двама близнаци, който никой не е очаквал да се роди. Безспорно интересен събеседник, който отговаряше на въпросите ни на чист български език.

Джон, как избрахте да дойдете в България преди десет години за първи път?
- По това време работех в Лондон, във вестник “Файненшъл Таймс”. Много от моите колеги пътуваха в различни страни по света и аз си казах, че също искам да пътувам. Погледнах картата и се зачудих какво ли има в България? Това беше бяло петно за мен. Нямах никаква представа какво се случва тук и що за хора са българите. Оказа се, че никой няма представа - всички бяха чували за Югославия по време на войната там, но за България -
никаква информация. Тогава си казах- какво по-хубаво място за един журналист от това, за което все още нищо не се знае. Така дойдох тук през януари 1997 г.
Първата ми вечер в България беше тази, през която стана бунтът в парламента.

Като дойдохте тук не останахте ли разочарован, защото това беше една от най-тежките години в България?
- Не. На мен ми беше интересно да видя как ще се развият нещата. След като известно време живях в България, започнах да чувствам страната близка и започнах да се вълнувам от събитията, които ставаха тук. На мен ми беше интересно да видя какво ще стане с България и по-нататък. Другите журналисти идват, отразяват събитието, в случая бунта в парламента, и си заминават. Аз останах да проследя развитието на страната
по-нататък. И ето, че десет години по-късно България влиза
в Европейския съюз.

За тези 15 години успяхме ли да натрупаме нужния опит за членство в ЕС? Допуснахме ли сериозни грешки?
- Доста грешки бяха допуснати. Но най-голямата е, че България не е направила най-трудното нещо -
да издигне закона над всичко. От това идват всички проблеми. Това е общ проблем и за Европа. Хората смятат, че щом има избори, има и демокрация. Трябва да има закони, които да се спазват. Защото иначе се избират правителства, които правят каквото си искат без да понасят наказателна отговорност за действията си. Проблемът на България е, че всяко правителство в крайна сметка се оказва корумпирано и трябва да се замени с ново, което обаче също упражнява корупцията. По този начин, за съжаление, хората не могат да имат напредък в живота, както го има в развиващите се страни. Като цяло обаче смятам, че в България се усеща голям напредък за тези десет години.

Защо книгата, която сте написал за България се казва “Чашата на гадателката”?
- Една от главите в книгата обяснява това. Името е свързано с гадателка, която посетих, когато правех разширено проучване на помашките села. Тогава навлязох най-надълбоко в българската традиция и история. Разбрах, че битието и културата на помаците са един затворен кръг. Тази гадателка ми гледа на чаша, пълна с вода. Една от причините да остана още в България беше, че много исках да видя дали ще се случи това, което тя предсказа. В книгата съм описал това приключение.

Като казвате “приключение”, смятате ли, че животът в България е приключение?
- Да, животът тук е едно голямо приключение. Тук никой не знае какво може да се случи утре. Не знаеш какво да очакваш. В Англия, например, нещата вървят в някакъв установен ред, докато тук още няма ред. Това става отново поради липсата на закон и ред. Хубавото тук е, че се експериментира с всичко. Така е и в политиката. Няма как да прогнозираш какво може да се случи. Ако през 1999 г. някой ми беше казал, че царят ще се върне и ще управлява - никога нямаше да му повярвам. Затова и мисля, че цялата държава е едно голямо приключение. Много е трудно да се живее в приключение. Китайците имат клетва: “Дано да живееш в интересни времена”, за съжаление при българите е така и те живеят в приключение.

Достойни ли са българите за влизането в ЕС, погледнато отвън?
- Много се радвам, че България е приета в ЕС. Тревожа се, че след като сте приети ще си помислите, че сте достигнали върховата си цел и няма какво повече да правите оттук нататък. Досега всички казваха: “Трябва да се направи това и това, за да влезем в ЕС”, сега вече няма да имате този силен стимул за развитие. Това е голяма тревога, дано да не се случи така. България е готова за ЕС само тогава, когато разбере, че все още не е напълно готова -
това е един парадокс, който обаче е съвсем верен. Влизането в ЕС е началото на промените,
а не краят.

Какво е мнението на английските граждани за българите?
- Смятам, че мнението им е по-добро, отколкото преди, защото едно време се знаеше само за Георги Марков и лошата слава изпреварваше другите впечатления. Сега все повече англичани купуват къщи в България и за страната се знае повече. Въпреки че и това не е много положително действие от страна на англичаните. Част от тях купуват имоти с мисълта да ги продадат след време, когато цените се вдигнат. Това не е хубаво - те идват да печелят бързи пари от вашата “евтина” страна. Разбира се, има и такива, които се заселват тук и им харесва да живеят на село.
Освен това много българи идват в Лондон, сигурно още повече ще се насочат натам след приемането на страната в ЕС и това също не е много добре, защото по вътрешнополитически причини в Англия въпросът с емигрантите, които идват да работят там е доста болезнен. За съжаление България губи от това. Има някакво лицемерие, защото, от друга страна, лондончани искат да наемат помощен персонал на ниски цени, а са против работната ръка от Източна Европа. Трябва да си дадем сметка, че хората идват и си дават труда, за да може Лондон да просперира. Трябва да благодарим на тези хора, а не да ги гоним.

Прилича ли България на някоя друга страна?
- Ако говорим за правителствата - най-много прилича, за съжаление, на Италия. Ако говорим за планините - на Швейцария. Ако говорим за културата и народа - Испания. Не бях ходил в Испания допреди две години. Сега съм женен за испанка и ходя често дотам. Има много общи черти с България - гостоприемство, мироглед...

Имат ли готовност българските производители да излязат на европейските пазари?
- Всяка голяма промяна като влизането на България в ЕС е съпроводена със сътресения на пазара. Някои хора много ще спечелят от това обединение, докато други ще загубят. Предприемачите трябва да гледат реално към пазара. Да следят кои стоки са им в пряка конкуренция, дали да наблегнат на цените или на качеството. Това е специфичен проблем за всяка фирма. За мен това е голяма възможност за българските предприятия, защото България може да бъде конкурентоспособна, особено с ниските си цени.