fbpx „Реквием“ на Верди на сцената на Софийска опера | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

„Реквием“ на Верди на сцената на Софийска опера

„Реквием“ на Верди на сцената на Софийска опера

На 12 март Софийската опера очаква да съпреживее със своята публика магията на възкресението с музиката на Джузепе Верди, с неговия „Реквием“. Музика, родена в сложното време от края на 19-ти век. Реквиемът се ражда във времето, когато маестрото работи върху своята „Аида“, но и време, когато загубва баща си и близкия си приятел и сътрудник, либретиста Франческо Пиаве.  Скоро след тези трагични събития се прибавя и скръбта по загубата на Росини в 1868 г. и на писателя и поет Мандзони в 1873 г.

С болка Верди пише за смъртта на Росини: “Той бе едно от славните имена на Италия. Когато няма да го има и Мандзони – какво ще ни остане? Нашите министри и славните „подвизи“ при Лиса и Кустоца ли? (поражението на Италия във войната с Австрия). Предателството на правителството към националните идеали огорчава твореца.

Всички тези събития и разочарования раждат вечната музика на неговия „Реквием“. Верди не само вдъхва нов живот и съдържание в традиционната форма на католическата заупокойна литургия, но отправя послания към човечеството, които в различни времена стават толкова актуални, колкото и тогава. В неговия „Реквием“ оживява гневния протест, дълбокото страдание, героиката, лиризма и с особена сила страстната мечта за щастие. Именно тази различност в музикалното изграждане на  творбата, в сравнение с традицията, го прави близък до оперното внушение. Много мелодии въздействат като откровени народни напеви. Усещане за това особено силно се чувства в „Лакримоза“.

Седемте части на „Реквиема“ не възприемаме като заупокойна литургия, а по-скоро като силно драматично творение, израз на душевното състояние на великия маестро, в което оживяват внуштелни музикални картини. Трагичният пролог (Requiem и Kyrie) е последван от страшния съд (Dies irae). Това е главната, най-конфликтна част. В нея чувството за ужас и смут на душата се сблъскват едно в друго, предизвикват тръпки. Третата част (Offertorium) е особена, това е състояние на съзерцателност. Sanctus, четвъртата част, гигантска двойна фуга е бунт срещу смъртта, съзидателна и силна като живота. Своеобразен лиричен център са следващите две части – Agnus Dei, Lux aeterna и  Финалът (Libera me), необикновена реприза, изграден от съпоставката на контрастни картини – на страшния съд и неукротимата сила на живота. Взривът от отчаянието изведнъж прекъсва, сякаш дъхът е спрял. Финалът е зловещ шепот, шепот за освобождаване на духа от тялото.

Посланията на безсмъртната творба на маестро  Джузепе Верди вълнува и днес човечеството, омагьосано от технологиите, проектиращо себе си в космическо бъдеще. Може би, защото музиката му  събужда в душата заспали емоции и прозрения за нас самите.
В сътворяването на шедьовъра на Верди ще участват солистите Красимира Стоянова, Камен Чанев, Виолета Радомирска и Максим Кузмин-Караваев под палката на маестро Джордано Беллинкампи.
 


 

facebook коментари