Съвместими ли са бизнесът, изкуството и желанието да доставяш удоволствие с продукта на своята дейност?

Съвсем случайно започнах да се занимавам с мода. Но истината е, че това беше поредица от стъпки, които естествено ме доведоха до тази дейност.
Рисуването беше голямата ми страст още от дете. Удивлението от възможността да си играя с формата не ме е напуснало и до днес. Мечтата ми беше да се занимавам и с анимация, но не ми се отдаде тази възможност. Завърших специалност "Екология и опазване на природната среда", което може би е причината днес да избирам само естествени материали за създаваните от мен дрехи. При отглеждането на сина ми не можех да му избирам дрехи от магазините. Това беше началото на 90-те години. Започнах да му шия дрехи, които не само да са му удобни и забавни, но и да ми доставят удоволствие. Правех си и дрехи за самата мен. Усетих, че чрез дрехата мога да пресъздавам мое виждане за форми и цветове, даващо индивидуалност и свобода. Завърших курсове за дизайн и мода, за да придобия специфични умения. Опитах съвместна дейност с приятели и познати, но ... разни хора, разни интереси.

Мирела Братова е родена в Русе. Завършила е висш Лесотехнически институт, а през 1992 г. получава следдипломна квалификация по моден и вътрешен дизайн в Първа частна академия за мода - "Калагия", София. Работила е в различни ателиета, като се е занимавала с цялостен дизайн и конструкция на уникатни (несерийни) облекла. През 1996 г. основава собствена фирма и започва създаване на уникални колекции - дизайн на дрехи и селекция на материали, които произвежда сама. Има магазин в центъра на София на ул. Цар Иван Шишман № 4

И така, в "далечната" 1994 г. с помощта на най-близките ми хора, започнах самостоятелна работа. Следващите години бяха трудни, но и много интересни. Събитията в страната се сменяха драматично и всичко трябваше да се решава на момента, без да можеш да се опреш на никакъв свой или на друг опит. Всъщност, всеки даваше "компетентни" съвети какво да правиш, какви дрехи "вървели" в момента, как познавали човек, който печелел добре от еди-какво си, тези дрехи кой пък щял да си ги купи, и т.н. и т.н.
За много хора фактът,

една фирма да съществува на пазара и да се развива, е признак за успешен бизнес

Може би са прави, особено когато се отнася за България. Преминахме през много изпитания. Имаше период, когато ни трябваше банков заем, но не успяхме да го получим, въпреки обезпеченията, които предоставихме. Оказа се, че имаме прекрасни приятели, които ни помогнаха да се справим. Може би беше за добро, защото след като си върнахме задълженията, започнахме да си правим по-добре сметките. За мен успехът се изразява в това, че имаме клиенти в България, Съединените щати и Чехия, те харесват дрехите, които проектирам, и изработвам.

Голямо удовлетворение е да продаваш собствения си продукт и то така, както си го проектирал.

Това си има своята цена. Трябва да имаш силна вяра в пътя, по който си тръгнал и голямо търпение, за да дочакаш резултатите от усилието, което си положил. Както и да има хора, които да са с теб в трудните моменти, като моя съпруг, с когото работим заедно.
Отначало използвах качествени италиански и немски платове от естествени материали (лен, памук, коприна и вискоза) и всичко вървеше добре, докато по-големите фирми не започнаха да купуват същите десени от вносителите. Ориентирах се към по-скъпи платове, за които правех поръчка и продавах добре до момента, в който пазарът се напълни с по-евтини платове, имитиращи щампата и дизайна на по-скъпите италиански материи. Много малко клиенти можеха да разберат, че по-високата цена отговаря на по-високото качество на дрехата.
Като че ли случайно се свързах с български производители на естествени материи. Техните машини имаха малка производителност, но идеята за нова материя от естествени материали, като коприна, лен, вълна и съчетания между тях, силно ме заинтригува. Започнахме експерименти с различни прежди и начини на сплитане. За щастие те проявиха интерес към нови разработки. Оказа се, че тези материи могат да въплътят желанието ми дрехата да придава усещането за свобода и индивидуалност.
Отначало платовете трудно се приемаха, още повече, че предполагаха и друг дизайн на дрехите. Повечето клиенти предпочитаха познатите материи и десени. Чак на следващия сезон, като че ли свикнаха с новия стил, започнаха да ги забелязват, "по-смелите" купувачи да ги носят и "виждайки се" отстрани, усетиха че могат да си позволят да изглеждат различно. Огромно беше удовлетворението ми, че една група клиенти хареса идеите ми за дрехите или може би изпълних едно тяхно желание, което не са имали възможност да осъществят. За себе си съм убедена, че всяка желана промяна в личния стил на човека, независимо дали е дреха, прическа, кола или интериор на къща, си заслужава цената, която разбира се, можеш да си позволиш. Сигурна съм, че това ще се разбира все по-добре в България.

Както казват, за да постигнеш успех е необходимо много желание и труд, но и поне малко късмет.

Е, за мен късмет беше, че се срещнах с две прекрасни дами, които имат магазини в Съединените щати, много им хареса моя стил, имат огромно доверие в мен и си поръчват колекции, често пъти без да са ги виждали. Това ми дава голяма свобода в работата. Вече не като късмет, а като логично последствие дойде и износът ни за Чехия.
Това, което дава енергия да развиваме бизнеса си с моя съпруг е успешният продукт, който доставя радост на клиента. Например когато видиш искрена радост от добре изпълнена спешна поръчка за някой специален случай, си казваш, че усилието си е заслужавало и продължаваш напред, независимо от пречките, които неизменно те съпътстват.
Може за някои да прозвучи претенциозно, но често пъти за мен дрехата е като платно на картина. Нови идеи ми идват, когато съм гледала някоя картина, филм или съм била на пътуване. Напоследък имах щастието да посетя интересни места в чужбина, които ми дадоха нови идеи. От друга страна, имаме селска къща в Балкана и там наистина си почивам и се зареждам с енергия за работа. В този смисъл за мен

създаването на дрехи е вид изкуство и се възхищавам от някои чудесни дизайнери

Лесно ли е да се прави бизнес от изкуство, особено в България? Според мен никога не е било лесно, защото са две различни дейности. Успешният бизнес изисква силна увереност в действията ти, докато изкуството предполага винаги да подлагаш на интелектуално съмнение това, което правиш. Особено, ако се страхуваш търговският успех да не унищожи творческото начало в работата ти. А за България всичко това важи и с по-голяма сила. Едва сега може да се говори за създаване на някакви традиции в много дейности и ще трябва да създаваме правила, както на бизнес-поведение, така и при отношението ни към изкуството.