fbpx Съвременният пазар на труда изисква ключови дигитални умения | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Съвременният пазар на труда изисква ключови дигитални умения

Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представи мащабно проучване, изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ), което предлага конкретни и иновативни насоки за реформи в образователната система в България. Изследването, оповестено на специална дискусия днес от Петър Ганев от ИПИ, е част от усилията на БРАИТ да подкрепи образованието в адаптацията му към динамичните икономически промени и новите изисквания на пазара на труда.

На събитието присъстваха представители на водещите технологични организации  у нас, както и зам.-министрите на образованието и науката Наталия Митева и Таня Методиева-Михайлова.

“Подценяваме същността на проблема с образованието. Гледаме само резултата, а не търсим къде е проблемът. Трябват ни млади и отдадени хора, които да влязат в класните стаи. Резултатите в годините падат, но са константно ниски за разлика от други страни, които са били с високи резултати, но след това падат. Нашата задача е да вървим напред. Важни за успеваемостта са две неща - мотивацията на учениците и развенчаването на твърдението, че знанието е константа. В училище, освен че трябва да предаваме знания, трябва да учим децата да управляват знанието си”, отбеляза зам.-министър Методиева-Михайлова.

Бизнесът е наш основен партньор не само като работодател, но и като източник на идеи. Проблемите са много и са натрупвани с поколения. Тази година за първи път бяхме признати за развита държава и вече не сме обект на международна помощ. Имаме възможност да се разширяваме чрез националния бюджет, но трябва да укрепим институционалния си капацитет и да усвояваме средствата ефективно. За съжаление, нямаме достатъчно силен капацитет за дигитална трансформация. В Централна и Източна Европа държавите имат цели дирекции за дигитално съдържание и дигитална трансформация, докато при нас този процес е бавен и труден. Затова бизнесът е ключов партньор в менажирането на необходимите промени“, заяви зам.-министър Наталия Митева.

Проучването разкрива основно какви са пропуснатите ползи в образователната система заради липсата на важни реформи, както и някои слабости на системата. Сред тях се открояват ниските резултати на учениците и недостатъчното развитие на ключови умения, особено в областта на дигитализацията. 54% от учениците са функционално неграмотни по математика, а само 1/3 от населението покрива базовото ниво на дигитални умения, сочи анализът на ИПИ.

В професионалното образование близо 45% от завършващите средно образование придобиват квалификация, но в 15 от 20-те най-търсени професии системата подготвя под 0.3% кадри. Висшето образование носи значителни ползи – 90% заетост и средна заплата от 25 хил. лв. годишно, но само 18% от завършващите бакалаври са в ИТ специалности. Според анализа на ИПИ това води до сериозно разминаване между икономическите реалности, нуждите на работодателите и предлагането на квалифицирани кадри на пазара на труда. Липсата на ефективни образователни политики води до икономически загуби и пропуснати ползи за страната, което прави реформите в сектора приоритетни, категорични са членовете на БРАИТ.

Изводите от проучването сочат, че трябва да се положат усилия за промяна на учебните програми, за да отговорят по-добре на нуждите на съвременния пазар на труда и да развиват ключови умения у учениците, особено в дигиталната сфера. Освен това се подчертава необходимостта от по-добро планиране на приема в професионалните училища и предоставяне на повече възможности за дуално обучение. Така ще се гарантира, че завършващите млади хора ще бъдат по-подготвени за реализация на пазара на труда.

Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ, сподели: “Живеем в много динамични времена, в които технологичността се очертава като новата форма на грамотност. Изкуственият интелект предоставя неограничени възможности за самообучение, което поставя редица предизвикателства пред училищата и учителската професия. При наличието на лесен достъп до множество източници на информация автоматичното зазубряне и възпроизвеждане на факти вече не е ценност. Учителят трябва да премине към естествената си роля на ментор, не на ретранслатор на информация. И всички ние трябва да свикнем, че ученето наистина е през целия живот, защото няма да е изключение в рамките на един живот да сменяме по няколко професии”.

Според Илия Кръстев, председател на УС на AIBEST и член на УС на БРАИТ, образованието е основен фактор за бъдещия икономически растеж: “Българското образование трябва спешно да се модернизира, но това е дълъг и сложен процес, който изисква незабавни първи стъпки. Решителни действия са необходими днес, за да останем конкурентни в бързо развиващия се свят. Трябва да убедим обществото, че трансформацията е не само необходима, но и възможна, за да постигнем прогрес. Бизнесът трябва да играе ключова роля в този процес, не само като активен партньор в образователните реформи, но и като регулаторен механизъм спрямо управляващите за посоката на промените, за да се справим с рисковете, пред които България е изправена като икономика и общество”.

Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO, добави: “Днес ние повече от всякога имаме нужда от обединяващи теми и от дългосрочна визия за развитие на България. Образованието е точно такава тема. Не е възможно да говорим за страната ни през следващите десетилетия без да говорим за нуждата образователната система да е насочена към формирането на умения в децата ни, на които ще се наложи да се адаптират в един безпрецедентно бързо променящ се свят. България да има най-доброто образование в света след 20 години е визия, зад която могат да застане голяма част от обществото ни. Но днес е нужна политическа воля, за да може да направим първите крачки - нови Учебни програми, работещ Стандарт за качество, Езикова интеграция, Нови форми за оценяване и много други подобрения, зад които бизнесът застава.”

От своя страна Теодора Тодорова от УС на БАИТ, ресор „Образование“ заяви: “ Всички браншови организации се обединихме около промяна в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото нивото на НВО-то по математика на практика не измерва силния математически талант и повишен интерес в тази област. За нас е важно в тези гимназии да се обучават най-мотивираните и способни младежи, за които високотехнологичният сектор се бори и иска да развива. Следва да има стимул за тези деца да ходят на математически състезания и резултатите от тях да се включват в балообразуващата оценка за математическите и професионалните ИКТ гимназии.”.