В последната година все повече на преден план излиза един изключително сериозен проблем, свързан с евентуалното наличие на неплатежоспособност на дадена компания, съответно свръхзадълженост на техните контрагенти, което към настоящия момент от своя страна води до масовото откриване срещу длъжниците на производство по търговска несъстоятелност. Продължение на статията от http://www.tbmagazine.net/statia/trgovska-nesstoyatelnost.html
Сделки пред подозрителния период
Сделките които заслужават по-голямо внимание и напоследък са причина за големи загуби от, на пръв поглед, изрядни търговци-кредитори, банки и други участници в гражданския оборот, са тези видове нищожни сделки, които са извършени в подозрителния период и са с предмет на изпълнение /изплащане/ на парични задължения от страна на длъжника и учредяването на залог, ипотека или друго обезпечение.
Ето един актуален пример от практиката. През 2007 г. банката Х предоставя на строителна компания банков кредит за приблизително 4 000 000 евро, а като обезпечение получава ипотека, учредена върху правото на собственост на недвижим имот. Към този момент дружеството е било неплатежоспособно. Но нито банките, нито другите правни и финансови анализатори не са взели предвид финансовото състояние съгласно годишните финансови отчети.
Всички са се задоволили единствено с предмета и стойността на реалното обезпечение – недвижимия имот
Към 2009 г. се открива производство по несъстоятелност срещу строителната компания като се установява, че още от самото си учредяване дружеството е получавало външно финансиране и не е разполагало с достатъчно имущество. Датата на неплатежоспособност е определена от съда към 31.12.2006 г. Вследствие на това учредената ипотека се обявява за нищожна, тъй като е учредена в „подозрителния период”. По същата причина банката е задължена да върне в масата на несъстоятелността всички плащания по банковия кредит. Самата банка става кредитор в производството по несъстоятелност, но губи своите привилегии и получава плащане съразмерно с останалите кредитори.
Пред същата опасност са изправени всички получатели на плащане на вземания през подозрителния период – от една страна това е строителят, изпълнител на строителните работи, който е длъжен да върне в масата на несъстоятелността всичко получено във връзка с вече реализираното строителство. Също така и всички доставчици на стоки и услуги, които са получили плащане, без значение дали е платено доброволно или е установено с влязло в сила съдебно решение и събрано по принудителен ред чрез съдебен изпълнител. По този начин дадена компания, която напълно съвестно си е изпълнявала задълженията към своите контрагенти и съответно е получавала плащане, може да бъде задължена да върне получените парични суми и да се нареди на опашката заедно с останалите кредитори. След значителен период от време, би могла да получи доста по-малка част от своите вземания.
Законодателят е предвидил изключение при прилагането на тези правила единствено за себе си
Производството по несъстоятелност не спира вече образувани изпълнителни дела от НАП по реда на ДОПК и по отношение на сделки сключени от акционерните дружества със специална инвестиционна цел. Също така не спира и изпълнение на вземане обезпечено и събирано по реда на Закона за особените залози, но учреденият особен залог също може да бъде обявен за нищожен чрез описаните по-горе отменителни искове. От друга страна, представителите на бизнеса не могат за всяка една, сключвана от тях сделка да изчисляват коефициентите на ликвидност и финансова автономност на своите контрагенти. Това би могло да залегне във всеки един правен анализ /due diligence report/, който се извършва за крупни и важни сделки, но не и за всяка една сключвана сделка.
Може би, за да се улесни стокообмена и да се възстанови сигурността в бизнес отношенията законодателят, би могъл да предвиди задължително в годишните финансови отчети търговците да изчисляват и посочват и коефициентите на ликвидност и финансова автономност и задлъжнялост, както и да се регламентират единни показатели, обособяващи неплатежоспособността и свръхзадължеността. Разбира се, ако данъчната политика е продиктувана от данъчния уклон за неплащане на данъци и финансовите показатели са умишлено занижени, както и при наличие на т.нар. „черна каса” и недекларирани доходи всяко едно предприятие, въпреки че притежава ликвидно имущество, би могло да се озове в качеството си на длъжник в производство по търговска несъстоятелност.
