На 10 октомври всяка година отбелязваме международния ден на психичното здраве. През 2022 г. основното послание е „Да направим психичното здраве и благосъстоянието на всички глобален приоритет“. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) обръщат внимание на значението на психичното здраве и благосъстоянието на работното място.
Те представят препоръки за превенция на свързаните с работата състояния на психичното здраве, защита и насърчаване на психичното здраве на работното място, подкрепа на психичното здраве на служителите и създаване на благоприятна среда за всички.
Според проучвания на Международната организация на труда (МОТ) 15% от възрастните в световен мащаб, които са в трудоспособна възраст живеят с психично разстройство. Психичните разстройства и други състояния на психичното здраве се преживяват по различни начини от различни хора, с различна степен на трудност и дистрес.
Към 2022 г. почти 60% от населението на света участва в трудови процеси. Всички служители имат право на безопасна и здравословна работна среда. Работата може да бъде защитен фактор за психичното здраве, но също така може да допринесе и за потенциални вреди. По целия свят работници, семейства, предприятия и цели икономики усещат въздействието на психичните заболявания, независимо дали са причинени от работа.
Загубите на работа и пропуснатите възможности влияят върху способността за финасовата стабилност на индивида и цялото домакинство. Загубата на работа също допринася за по-широки обществени разходи. Тя води до повишена безработица, загуба на производителност, загуба на квалифицирана работна ръка и намалени данъчни приходи.
От друга страна, безработицата или нестабилната или несигурна заетост, дискриминацията на работното място или лошата работна среда могат да бъдат източници на стрес. Затова и представляват сериозен риск за психичното здраве. Сред най-често посочваните фактори за опити за самоубийство са безработицата, финансовата несигурност и скорошната загуба на работа.
Дискриминацията по време на работа може да се прояви по отношение на раса, пол, полова идентичност или изразяване, физическо увреждане, сексуална ориентация, социален произход, статут на мигрант, религия или възраст. Всички те поставят служителите в състояние на повишен риск от стрес, свързан с работата. Могат и да доведат до усложнения на съществуващите психични състояния.
„Ако работната среда не е безопасна, тя може да създаде т.нар. „психосоциални рискове“. Те могат да са свързани със съдържанието на работата или с работния график, със специфични характеристики на работното място или възможности за кариерно развитие. Например, планирането на процесите на работа и неизяснените отговорности на служителите могат да увеличат стреса и риска от изтощение, прегаряне, тревожност и депресия. Психосоциалните рискове на работното място са свързани с отрицателни резултати за психичното здраве, включително суицидни поведения.“ – уточнява д-р Титопулу.