Когато отидете в Тунис, оставете си един ден за столицата, която носи същото име - град, в който улиците и кафенетата започват да се пълнят още от ранна сутрин, а през деня животът буквално ври.
Когато нашата журналистическа група пристигна в столичния град за първи път, беше в малките часове на нощта. Бяхме настанени в хотел Африка, на главната улица, която се оказа, че след 12 през нощта се затваря за всякакви автомобили, няма значение кой е в тях и дали трябва да минат по улицата само 20 метра, за да оставят пред входа на хотела. Правилата са железни – наложи да обиколим доста улички, за да достигнем до целта. След което минахме през скенери и ние, и чантите и куфарите ни...
На другата сутрин (неделя) градът се белееше спокойно от 19-тия ми хотелски етаж, а долу, на улицата, в 8ч животът вече се беше събудил. Кафенетата бяха отворили и хората пиеха първото си кафе. Любопитството ми надделя страха (подкована добре от приятели тук:“Ей, много си смела, къде си тръгнала в този Тунис сега??“) и си казах: „Ще изляза пред главния вход на хотела, поне да видя какво се случва“.
Случваше се напълно светски живот. Пълно беше с десетки млади хора, които са модерно облечени, жени с изрусени коси и къси поли, които сами се движат, без да се притесняват. Добила смелост, тръгнах сама по главната улица и след 50м се отриха куполите на католическа катедрала, в самия център на столицата. Всъщност, ако трябва да съм честна, в Тунис по никакъв начин не се натрапва исляма и дори като се замисля, май никъде не видях бурки... (за разлика от Истанбул, където значително са се увеличи).
Прави ми впечатление, че движението на автомобилите е малко хаотично и си има свои правила, така че имайте очи и на гърба. Правилата на светофарите също са леко относителни. В същото време полиция с автомати има на всеки ъгъл. И което е интересното – половината са изключително красиви жени. Всички те дават сигурност в този врящ от хора и автомобили град, който от друга страна има някакво трудно обяснимо спокойствие. Замислих се, че едва ли някой би си помислил да слезе от колата и да удари два шамара на друг шофьор, защото му е отнел предимство... Подобен пладнешки гангстеризъм поне аз не видях.
Денят, който ни предстои, е дълъг и започва с посещение на пазара – не си тръгвайте без „истински“ подправки, сушени фурми и смокини (тук няма да си купите такива) и ароматно арабско кафе. Всичко е по-евтино от България. Ако имате място в багажа, купете един литър зехтин, за да покажете на близките какво значи истинско маслиново олио – на този аромат мога да завиждат и Испания и Португалия, Италия и Гърция (Тунис е вторият световен износител на зехтин).
Естествено чакахме с нетърпение да посетим музея Бардо, станал трагично известен миналата година, когато на 18 март в него при терористичен акт бяха застреляни 20 туристи и двама полицаи. Следите от куршумите пробили витрините и мазилката стоят и днес, и ще останат завинаги в историческата памет, като най-ужасния спомен. Гледах тези следи и не исках да си представям драмата, разиграла се необезпокоявана от никой. Днес мерките за сигурност са повече от затегнати и едва могъл да се случи подобен акт.
Иначе музеят е най-големият в света, който съхранява уникални мозайки, останали от времето на римската империя, владяла земите на днешен Тунис. Размерите на картините са впечатляващи и те карат да се замислиш какви гении е имало преди толкова много векове, за да постигнат такова съвършенство в „рисуването“ с мозайка, когато науката и познанията са били на съвсем други нива.
Безспорно най-историческото място на Тунис е Картаген (Carthage). Днес също е град и е предградие на столицата. Възникнал в края на 9 век пр.н.е., той толкова се разраства, че се превръща в основна сила на Средиземноморието. Картаген е известен с трите Пунически войни, като накрая вече е разрушен окончателно и само руините напомнят за величието на този древен град. През 16 в. Тунис е завладян от османската империя и останките се превръщат в строителни материали за бейските палати. За съжаление днес от Картаген са останали като постройка термите, които са с прекрасен изглед към морето.
След Картаген, непременно трябва да посетите и малкото, красиво като картичка селище Сиди Бу Саид, което е само на 20 км от столицата. Старинните улички с варосани къщи и сини дървени прозорци и врати с пиринчени гвоздеи са приказна гледка, която се допълва от избухналите цикламени бугенвилии. Кацнало на високото, селото открива впечатляваща гледка към морето. Красиво като картичка, в това малко градче, никой няма право да променя цветовата архитектура.
В края на деня бързаме последно да минем през медината, за да похарчим последните останали динари (TND). Ясно е, че ми липсва още една дамска кожена чанта в гардероба... Харесва ми пазаренето с търговците, а те са изключително любезни и въпреки, че сме само двете с колежката ми, никой не си позволява да ни притеснява. След 5 прекарани дни в Тунис мога да кажа, че просто хората са с чисти и сърдечни души. Ако живея там, може и друго мнение да събера, но като турист определено съм с такива впечатления. Накрая, почти пускаме кепенците на дюкяните в медината и май сме останали единствени посетители, и пак се чувстваме спокойни. С последните монети сядаме и ние да пием от ароматното арабско кафе на стъргалото – улицата продължава да гъмжи най-вече от млади хора, а тунизийската пролет е в разцвета си. Дано и туристите се върнат, защото си заслужава...
първа част на статията може да прочетете тук http://www.tbmagazine.net/statia/tunis-s-cvyat-na-adzureno-sino-i-beli-pyasci-video.html
