fbpx Желанието за ваксиниране расте според проучване на Галъп | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Желанието за ваксиниране расте според проучване на Галъп

Водеща снимка
Да

Желанието за ваксиниране расте според проучване на Галъп

Расте декларираното желание за ваксиниране, коментират от "Галъп интернешънъл болкан" на базата на данни от изследвания, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари - 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Ако към началото на януари и към началото на февруари 27 на сто са искали ваксина срещу коронавирус, а 48 процента са били против, то сега 36 на сто декларират желание, а 41% са против, т.е. "ножицата" между искащи и неискащи се затваря в полза на желаещите ваксина. Спада и делът на колебаещите се - от 24 на сто преди до 20 на сто сега. 3% отговарят, че са ваксинирани.

Демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането - без значение от конкретните детайли - е дало известен резултат, разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса, коментират анализаторите. Те посочват, че не бива да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса - от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.

Най-силно искат ваксина най-възрастните, според данните.

Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо, смятат от "Галъп". Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Към началото на март 55 на сто са принципно за по-леки мерки, а 32 на сто - за по-строги. Останалите се колебаят.

Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент, уточняват анализаторите. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта - когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение, отбелязват от "Галъп". Изследователският опит от есента пък показа, че, с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв, или поне засега, допълват те.

Facebook коментари