„Браво, колежке!”, чух да идва от десния отворен прозорец, докато в пик сутрешен час се борехме за надмощие при вмъкване на игленото ухо на окловръстното на София (ден, преди написването на тази статия вече го няма – резнаха лентата на магистралната отсечка!) Обърнах се и видях шофьора на ТИР, който

 Не може да останеш равнодушен пред този сладък, червен мъник, който несъзнатело предизиква усмивка. Просто любов от пръв поглед. И въпреки, че любимецът на всички италианци показа новото си лице още преди две години, чак сега ми се удаде възможност да изкарам с него два слънчеви дни.