Италиански усмивки

 Не може да останеш равнодушен пред този сладък, червен мъник, който несъзнатело предизиква усмивка. Просто любов от пръв поглед. И въпреки, че любимецът на всички италианци показа новото си лице още преди две години, чак сега ми се удаде възможност да изкарам с него два слънчеви дни. Колкото и странно да звучи, Cinquecento има своя душа, свое лице, което разпознаваш отдалеч. Симпатичният закръглен силует, който трапецовидно се разширява към колелата дава усещането за стабилност, която се потвъждава и от реалността.

Като човек прекарал известно време в Италия, мога да кажа, че в момента, в който влязох в купето имах усещането, че пристъпвам прага на италиански дом, подреден и готов за снимки за модно списанието (винаги съм се чудила как в Италия домовете са винаги готови за снимка??). Всичко, до което се докосват сетивата, е с красив дизайн. Червеният лак на бордовото табло направо грабва погледа. Ръчно шита кожа на волана, скоростния лост и на седалките, в комбинация с тапицерия дават усещане за лукс. Хромираните дръжки на вратите, големите кръгли уреди за скоростомера и оборотомера, и въздухоотворите контрастират като бижута, чиято кулминация е голямият „медалион” на FIAT, разположен в центъра на волана. А от волана се управлява аудиосистемата, чиито копчета са разположение много удобно. Това, за което трябваше повече време за разгадаване, бе как работи бордовия компютър, което всъщност се оказа повече от лесно – на върха на лоста за чистачките, но тъй като по копчетата по волана имаше допълнителна информация за пътуването, пропуснах да намеря най-лесното Всъщност типично забавление по италиански. А малките ниши и джобове за вещи са великолепни. Побират всичките дреболии на една жена, например. Всичко с лек повей на ретро...

Разбира се, този автомобил не е за максималисти, но дори и да сте с по-голям ръст, пак ще се съберете. Аз обаче се чувствах много уютно. Само това, че седелката не се регулира по височина леко не ми беше в личните норми. Но пък високо разположеният скоростен лост е абсолютно интуитивно разположен. Високите по ръст може да протестират, че пък им трябва регулация на седалката надолу, но тя може да се компенсира с достатъчна възможност за бутане на седалката назад. Тук ще отбележа, че въпреки камерната обстановка, има място за двама възрастни на задните седалки. Така че, ако съществото ви плаче неистово за морето, дори и 4-ма приятели, с не много багаж след няколко часа приятно пътуване ще усетите морския бриз. Ситуацията веднага се променя, ако се свалят задните седалки и тогава товарното пространство става напълно стандартно.

Моторът също ще „издържи”. Версията, която управлявах аз беше „топ” варианта - 1,4 л, 16V бензинов двигател, 100 к.с. и в допълнение Sport. Само с едно натискане на бутон, се активира функцията спорт, която дава допълнителена електрическа енергия към мощността. И като типичен спортист, окачването е малко по-твърдо, както и самите седалки, които иначе добре обхващат тялото и най-вече подглавника (което честно, много ме учуди). Но, когато сте се отдали на емоцията, тези нещо остават на заден план. Като хора на живота, италианците са създали автомобил, който да отговаря в пълна степен на един тепераментен характер, който обича да казва „аз”.

По отношение на пътното поведение, мъникът достойно се справя с високите скорости и магистралното движение. Но според мен още по-голямото му достойнство е градският му нрав. В трафика, Чинкуе се промъква без проблем. Достатъчно мощен е, за да реагирате при необходимост от бързо измъкване. Воланът е с великолепно серво, което дори с едва ръка позволява да паркирате в най-тясно пространство.

 

Това, което е най-очарователното е, че ви дават път само като ви видят. Ето какво значи да предизвикате усмивки...