Гладиатор в завой

Ако скоро не сте преминавали през прохода Троян-Кърнаре - заслужава си да го направите. Пътят е асфалтиран и от двете страни на прохода. Останали са едни 4-5 километра точно на върха, които обаче са достойни за класическо оф-роуд състезание. Преминаването през тях става с около 5-10 км/ч, със спиране за преценяване на ситуацията от къде да заобиколите множеството дупки и дали ако излезете в банкета ще удържите на ръба на пропастта? Така все пак си спомняте, че сте в България, а не примерно в Швейцария, защото иначе природната красота наоколо направо превзема възприятието.
Та този пълнещ с красота очите маршрут, преминах BMW Серия 3 Touring. Още веднага бързам да дам финалното изречение – безкомпромисно, стабилно и сигурно поведение на този голям автомобил в следващите един след друг предизвикателни завои. Сега да се върна назад. Проходът е сериозно изпитание и за шофьори и за автомобили. Повечето от завоите са с нулева видимост, пътят на места е по-тесен и малко невнимание може да ви прати в друго измерение. Моето измерение обаче беше само напред.

Автоматичната скоростна кутия се справяше без никакъв проблем по 20-те стръмни нагоре километра и кротко и тихо преценяваше какво да прави. Стабилното поведение в обратните завои направо ме впечатли. Да допълня че автомобилът е оборудван с Интелигентната система за постоянно задвижване на всички колела xDrive. Това като че ли обяснява много от нещата. По сухия път системата разпределя 40% от мощността към предните колела и 60% към задните. В зимни условия ако усети опасност от занасяне, за хилядни от секундата преразпределя мощността между двата и предотвратява недозавиване или презавиване, още преди дори да е започнало. Наистина, система, която е умна дори повече и самия homo sapiens…
Друг важен фактор за поведението е теглото на автомобила, което е разпределено между двата моста по равно, като дава стабилност и оптимален контрол върху машината. Така нямах никакво усещане, че някак задната част ми „изостава” в завоя, въпреки големите размери на автомобила.

Не без значение е и алуминиевият преден мост, който е с около 30 % по-малко от традиционните стоманени конструкции. В същото време петраменният заден мост осигурява пъргавина и максимално „слепване” с настилката.
Още една система е динамичният контрол на стабилността (DSC). При нея специални сензори постоянно следят въртенето на колелата, напречното ускорение и ъгловата скорост. При първите сигнали за несъгласуване DSC незабелязано се намесва с управление на спирачките или двигателя.

Разбира се, всичко тези системи е трудно да се усетят конкретно, защото те работят в единно цяло. Усещането е, че може да се довериш на автомобила. Затова си позволих в един от обратните стръмни завои (с отлична видимост) да вляза с неразумна скорост. С много други возила резултатът щеше да е излишно супер адреналинен. С туринга навлязох и излязох хоризонтално – нещо като болидите от Ф1.

След казаното по-горе, едва ли има нужда да споделям, че пътуването по първокласен път е удоволствие и забавление. Наистина слоганът на марката „радост от шофирането” има смисъл. Искрено се забавлявах от възможностите които ми предоставя колата - ускорение, мощ на двулитровия мотор със 184 к.с. комфорт в купето, широкият волан, който усещах по-директно и с който обаче паркирането е изключително лесно. Акустичният и климатичен комфорт са... като в BMW!

Като че ли пропуснах да споделя още един важен фактор – среден разход 5,4 л/100 (дизел) - аз го докарах на толкова. По книжка го дават забележителните 4,6 л при извънградски цикъл. Сега качвайте семейството (има място и за касети в буркани в багажника - нали става все по-модерно да се приготвят домашни зимнини заради еко, био и т.н. съдържанието им), товарете до 540 кг) и ако маршрута ви е на 100 км за 12 лв. ще сте там. А с един резервоар ще отиде и ще се върнете от морето.