Точно преди една година (септември 2019 г.) модерното, дигитално обратното броене за Volkswagen започна, когато през есента показа своята „електрическа революция“ както я нарекоха от концерна – 100% електрическия ID.3. Това е първия модел от изцяло ново поколение чисто електрически превозни средства, който отразява преориентацията на марката и бе първият модел, носещ новото лого на Volkswagen.
Петместният ID.3 е конструиран на новата модулна платформа за модели с електрическо задвижване (MEB) на Volkswagen, която е проектирана изцяло за използване в електромобили с акумулаторни батерии и на която ще бъдат изградени всички бъдещи ID. модели.
Още месеци обаче, преди да бъде показан автомобилът, само с обяснения на хартия, Volkswagen започна да приема предварителни поръчки за ID.3 1st – специалното дебютно издание в ограничен тираж. Tака клиентите в Европа можеха да направят неангажираща предварителна резервация срещу 1000 евро. Квотата за България беше от 30 автомобила и бе запълнена веднага. Сега вече има възможности за нови поръчки.
Тази есен, със закъснение от няколко месеца заради ковид кризата, ID.3 бе представен и в България, а седмица по-късно, воланът на един от трите първи екземпляри бе в ръцете ми.
Автомобилът има три версии. Базовата версия е с 45 квт часа капацитет и пробег от 320 км с едно зареждане на батерията. Върховата, която се очаква скоро да дойде, е със 77 квт и впечатляващите 550 км. Тестовият автомобил е по средата – 58 квт батерия, 204 к.с. и ускорение от 7.3 секунди от 0 до 100 км/ч. При електрическите автомобили обаче, по-важно е първоначалното ускорение, което в случая е 3,4 секунди от 0-60 км/ч. (при Peugeot e-208 от 0-50 км/ч е 2,5 сек.).
Това, което прави впечатление веднага, е голямото вътрешно пространство за компактните иначе външни размери. Категорично тази концепция наречена Open Space предлага повече простор от всички други модели в класа и поставя нови стандарти в това отношение. Чисто, ефирно, прозрачно, всичко лесно видимо, тъч. В центъра е разположен сензорен екран с диагонал десет инча и доста опростено също тъч централно арматурно табло. И усещаш, че наистина това е автомобил от четвъртата дигитална революция.
Превключвателят за предавките и качен горе вдясно зад волана (напомнящ на BMWi3) и бързо свикваш с него. Реално имаш движение напред и назад. Като превключиш два пъти напред идва режим B, с който може да „помпиш“ батерията или казано технологично, това е режимът за рекуперация на енергията. Интересното обаче е, че той може и сам да се включи. Компютърът получава постоянно информация от навигационната система и когато отчете, че например имате ограничение 50 или 30 км в града, автомобилът намалява сам, режимът се включва, за да събира енергията. Първият път, когато го усетих, леко се стреснах какво става, докато схвана действието.
Когато тръгнах с автомобила сутринта е по-хладна – 7 градуса и няма нужда да мръзна, затова включвам подгряване и малко климатик. Автомобилът ми даваше пълен заряд и 305 км. Още с първите 20-тина изминати километра вече имах налични 334 км. Както е известно за рейнджа на електромобилите огромно значение има каква е външната температура, как карате, дали много рязко натискате педала, дали е включен климатик. Изобщо – иска си известна промяна на стила и най-вече на мисълта за шофиране. За двете денонощия, в които бяхме заедно с ID.3, изминах 115 км само градско шофиране. На практика почти през деня не съм слизала от автомобила. Голямо удобство е, че няма нужда да мислиш за сина/зелена зона в центъра на града.
Другото забавление е потеглянето като изтребител на светофар, заради цялата налична мощ в първата секунда и достигане именно до градската скорост 50км/ч. Шофьорското ми самочувствие се гъделичка като видя как зад мен остават турбо машини:) Е, именно в тези моменти се гълта най-много ток. Накрая върнах автомобила със 190 км заряд, като не съм го зареждала допълнително.
Иначе, ако е нужно винаги може да „събудите“ набързо батерията с около стотина километра например, докато пазарувате в „Кауфланд“ на бул. Цар Борис (зареждането е безплатно). За мен това е изключително практичен и удобен вариант. Ако успеете някъде да намерите супер мощна зарядна станция с прав ток 100 кВт някъде в България в рамките само на 30 минути може да заредите достатъчно енергия за изминаване на 290 километра. Интересно ми беше, че двете нощни температури, които паднаха до 0-1 градуса не „изядоха“ от километрите, което ми се е случвало с други електромобили.
Много харесах цялата система ID.Light, която все едно си „говори“ с мен визуално. Първо разпознава ме отдалече и автоматично светва симпатичните фаровете (на мен лично формата много ми допада). Заедно с навигационна система отвежда чрез премигваща светлина насочва към лентата, в която трябва да се престроя. Когато излезем от автомобила, ме изпраща със специален сигнал с помощта на светлините. Освен това, вътре може да избирате между десетки варианти на амбиентно осветление
Към новостите е и гласовия асистент, който разбира основни фрази. Както и свалянето на предните и задни прозорци с един бутон и един сензорен превключвател.
Возията е мека, приятна, стабилна – батерията е на пода и това, което е различно, че има задно предаване. Когато има павета все пак се усещат. Впечатляващ е радиусът на завой - само 10,2 метра, като при автомобилите от малкия клас. Това ми позволяваше да паркирам и да се измъквам от места само с една маневра и е огромно предимство за големия град, където борбата за всеки сантиметър е много оспорвана. Много добър показател е и обемът на багажника - 385 литра
В крайна сметка със сигурност ако почти през целия ден сте зад волана на автомобила в градски условия (което по-скоро професия на куриерските служби) и с малко приучаване да си „складирате“ енергия, бихте могли с едно зареждане да изминете дори 400 км, ако не се ползва климатик и температурите са около 10 -12 градуса. Иначе поне 320 км със сигурност ще изминете. Това значи, че цяла седмица може да се движите само с едно зареждане.
Като цяло ID.3 ми допадна много. Цялостно би отговорил много на търсенията на поколението Z, което все повече диктува пазара на всичко. Впечатлих се, че докато в центъра изчаквах до автомобила, две момчета, поотделно, видимо на около 20-21 г. не се притесниха да се спрат и подробно да ме разпитваха за колата (има надежда в младите!). И въпреки, че аз отдавна съм се отдалечила от това поколение, автомобилът ми импонира и с удоволствие дори бих го направила дори мобилен офис - място има!
Остава въпросът колко ще ми стигне в извънградско пътуване. По груби сметки ще отида и ще се върна от София до Пловдив и обратно с едно зареждане, но със скорост около 115 км/ч. Ако искам да карам с магистрална скорост (максималната на автомобила е 165 км) – със сигурност трябва да заредя на бърза станция за 30 мин до 80% например и да мисля за батерията. Това предстои допълнително специално да тествам.
снимки: авторът
