Не, не си мислете, че съм пътувала от Пекин до София с Haval, но това лято трябваше да направя едно от приключенията на живота ми – пътешествие от 8900 км с Транссирибката железница в луксозен влак в двуседмично преживяване… От Пекин до Москва. Е, не стана, обяснимо защо. И не знам дали някога ще се случи, често птичето каца само един път на рамото.
Тези мисли ми идват, докато сядам зад волана на големия HAVAL H6. Всъщност Haval е SUV бранда на световния китайски производител на леки и лекотоварни автомобили Great Wall Motors Company, който през 2013 г. изважда този си сегмент в отделна марка. Интересен факт е, че компанията e и първият частен китайски производител, с вече над 30 години опит в автомобилното производство.
Отварям вратата и усещам специфична миризма – автомобилът е само на 40 км и аз съм първият му шофьор. Това, което първо ми прави впечатление е, че купето на H6 е много голямо и просторно, с много обем, почти като купето на влака (все се връщам се пак към приключенския ми влак). В слънчевия следобед бързо „отварям“ панорамния покрив, който достига до втория ред и слънцето щедро нахлува. И уикенда е готов да започне с друго настроение.
Първата ми среща с китайската марка беше когато се откри заводът с Баховица и първият тест драйв на Hover H6 през 2013 г., който гордо беше изрисуван със слогана „Произведено в България“. Спомням си, че и тогава това, което първо ми направи впечатление огромното пространство. Другото по-скоро беше в графата „става, за тези пари…“. Тази страница обаче е затворена и днес говорим за съвсем друг автомобил, който лично мен много приятно ме изненада.
Преди да потегля извън София, се виждам с мой познат, за който има само Porshe и BMW. Той оглежда автомобила, мълчи, накрая казва „Този пък с 4 ауспуха!“. Мисля, че току-що му даде един лайк.
Всъщност погледнат отстрани, H6 хваща много окото. Леко агресивен вид, хубава линия на профила, модерно излъчване от масивната предна решетка и фаровете, хромирани елементи, както е съвременната тенденция голямо лого отпред и отзад, 19 инчови джанти, които допълват цялостната визия. (Ако не е онова червейче в мозъка, което чегърта „Made in China“, оценката на всеки ще е още по-висока. Като се замисля, всички техно уреди у дома, както и във вашите домове съм убедена, на които много се възхищаваме, са също с този етикет. Въпрос на психологическа нагласа.)
Както и в началото започнат просторът в купето е впечатляващ. Седалките буквално са направени за големи и масивни хора, но и аз се чувствам много добре. Моята се регулира електрически в различни посоки, нивото на волана също се контролира.
Пред мен е разположен 12.3`дигитален инструментален панел, който визуализира необходимата информация за състоянието на автомобила, използвания режим на шофиране и други активни системи. Управлява се много лесно от бутоните на волана.
Централната конзола е доста семпла, но пък не ти трябват два дни обучение, за да разбереш до кое как да достигнеш или командваш. 9 инчовият екран е тъч иначе функциите могат да се командват и от бутоните и контролера на централния панел. Това, което само не мога да приема, е, че няма навигация. Не че всички нямаме смартфони, ама някак ми се струва ретро в днешно време, още повече за такъв автомобил.
До панела с контролера е изборът между трите режима на движение – нормален, еко и спортен. Тестовият автомобил е оборудван с двулитров 4-цилиндров, GDTI бензинов двигател, 190 к.с. и 7-степенната скоростната кутия, която има моменти на мислене при потегляне. Ако решите да „изрежете“ някой на светофара, задължително трябва да минете на спортен режим и с превъртане на гуми може да получите добър резултат. Но точно този автомобил не е създаден с такава цел. Затова пък ускорението от 80км/ч нагоре е много добро и абсолютно може да се разчита при по-къси изпреварвания. Другият вариант на двигател е 1,5 GDIT със 163 к.с.
H6 не е избягал от тенденцията да предлага пълният набор от подпомагащи шофирането системи, както и такива за сигурност.
На разположение е асистент за наблюдение на мъртвата зона, системи за следене на лентата на движение, системата, която сигнализира за намиращи се в близост други автомобили, ESP и RMI системите отговорни за стабилността на автомобила на пътя, асистентите за качване и спускане по наклони. Системите за предупреждение за челен сблъсък и автономно аварийно спиране работят свързано една с друга. Благодарение на чувствителни предни сензори и камерата, когато системата установи, че сте много близо или има внезапно спиране на автомобила отпред първоначално показва червена индикация на екрана, а ако не реагирате задейства и спирачната система.
Така сме се разглезили вече като шофьори, че се мръщим, ако автомобилът няма 360°-овата камера, която осигурява цялостен и детайлен поглед върху пространството около автомобила. Н6 не е вън от тенденцията и предлага добра задна камера.
Потеглих в слънчев следобед от София, а на другия ден в подножието на Ржана планина в с. Краево беше нарисувана, макар и не дълбока зимна картина. Автомобилът не предлага 4х4, което е също лек негатив, като имам предвид, че българите, когато избират такъв голям SUV винаги търсят задвижване на четирите колела. Нарочно минах и по кален път със сняг, за да видя дали ще се справи H6 (бях смела, защото имам номера на селския тракторист, а както е известно - колкото по-голям е автомобилът ти, толкова от по-далеч те теглят:). Е, в случая нямаше и грам идея за подобно действие. Автомобилът се справи съвсем добре и сигурно. Отварям скоба, че пподгравянето на седалките и воланът са много приятна опция - не че в зимата съм без ръкавици и по къси панталони, но все повече се убежадавам, че този комфорт си струва.
Накрая, най-важният въпрос – финансовият. Цената започва от 44 хил. лв. и в топ версията, в която е тестовият автомобил, достига до 56 хил. лв. с ДДС, като допълнително 2500 лв. е опционалния панорамен покрив.
