Когато видите Дина, трудно може да си представите, че е мениджър на най-високата позиция в технологичния бизнес. Тя е цветна и артистична, в същото време изключително отдадена на работата, даваща много за екипа си. Има няколко любими думи - благодарност, осъзнатост, милосърдие, сила и отговорност. Затова и животът й като че ли има две различни лица, за които споделя по-долу. Когато предварително си говорихме с нея, тя споделя, че се е виждала да е част от този проект и то конкретно с една емблематична марка, която сама говори за себе си и тези, които я харесват – MINI. Затова правим специален жест и 5 месеца преди новото, изцяло електрическо MINI Cooper да встъпи официално у нас, пристигайки предпремиерно в България за три дни, успяваме да го „откраднем“ за да се насладим всички на това изключително автомобилно творение от напълно ново поколение, а Дина да ни разкрие повече от себе си. 

Дина Темелкова е част от луксозното списание "Истинската скорост на жените" 2024. Тук публикуваме част от разговора с нея.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Дина, каква е твоята житейска скорост днес от 1 до 10? И автоматик или ръчна философски погледнато? 

Поставила съм си за цел да забавя малко темпото, но честно казано, за сега не успявам да падна под 8. С годините все повече разбирам значението на израза „бързай бавно“. Чудесно се справям както на автоматичен режим, така и на ръчна скорост. 

Най-високата ми скорост е в професионалната ми реализация. Аз съм първата жена на толкова висока позиция в групата на Телелинк. Това е сериозна скорост и сериозно темпо. Като цяло беше предизвикателство да приема предложение да работя за българска компания след като 20 години съм работила само в международни.

Ти си супер цветна и артистична както в буквалния, така и в преносния смисъл. Като че ли не си типичният образ за работещ в ИТ сферата? И какво те привлича в технологичния бизнес толкова години?

Може би не съм типичният образ, защото в този бизнес доминират мъжете. Цветното и артистичното са важен щрих от живота и характера ми. Дори в офиса ни има много картини и цветя. Технологичният бизнес е най-бързоразвиващият се и точно тази динамика винаги ме е привличала и ме държи в кондиция. Точно това ми липсваше много в периода, в който за кратко бях напуснала корпорациите и се занимавах основно с проекти в областта на културата и изкуството.

Как се отстоява позицията на жена изпълнителен директор в голяма ИТ компания като Телелинк? Как се изгражда респект?

Аз съм първата жена на позицията Изпълнителен директор в компаниите от групата на Телелинк Инфра Сървисис. Преди това винаги съм работила в големи международни компании и сега имам възможността да приложа наученото през годините. Вече съм една година в Телелинк Инфра Сървисис. Това е компания, която работи в няколко стратегически направления: изграждане на телеком инфраструктура, решения за критична инфраструктура (като системите за наблюдение на границата с Турция, системата на МВР - ТЕТРА, изграждане на центрове за данни и др.), решения за сигурност и автоматизация, умни сгради, решения за енергийна ефективност и високотехнологични решения. През тази година направих преструктуриране в компанията, сменихме офиса и не на последно място ще отбележим значителен ръст в приходите. Респектът се гради всеки ден, особено в трудните моменти, когато си рамо до рамо с екипа и когато резултатите и действията са налице.
Телелинк Инфра Сървисис изпълнява проекти в различни сегменти на много области. Много е трудно, когато има голям растеж, да направиш организацията готова за него. Това е сериозно предизвикателство.

За какво ти помага емоцията? Как успяваш да я контролираш?

Емоцията ми помага за разбиране и сплотяване на екипа ми. Хората се управляват с отношение, с атмосфера. Старая се да създавам емпатична среда в офиса, искам хората да се чувстват добре на работното си място. Не контролирам емоциите си, защото не се налага, а и не виждам причина. Когато имам нещо да кажа – казвам го. За мен емоцията е с положителен знак, емоционалните хора са основните двигатели, те са по-интересни, имат живец.

Според теб мъжете или жените имат по-добри лидерски качества и изгражда ли се един лидер или се ражда такъв?

Лидерството не е свързано с пола, а с качествата, които човек изгражда в себе си. Човек се ражда с характера си, но лидерските качества могат да се развиват с годините, когато работиш съзнателно върху себе си. Лидерството не е свързано с длъжността, а с действието. Лидерът вдъхновява. Той не само управлява хората, а ги развива. Напълно споделям мисълта на Хенри Кисинджър – „Задачата на лидера е да преведе хората си от там, където се намират, до там, където никога не са били“.

Ти създаваш специален личен проект, наречен "Къщата на София". Как стигна до тази идея? Разкажи ни повече за него...

"Къщата на София" е личен проект, който е изцяло насочен към подкрепа на хората в изкуството, откриване на млади таланти и популяризиране на богатото ни културно наследство. Самото място има културно-историческо значение, защото сградата е построена от архитектите Василев и Цолов (автори на емблематичните сгради на БНБ, Народна библиотека, Св. Неделя и др.). Това е къщата, в която е живяла голямата актриса Адриана Будевска. В арт центъра се провеждат редица изложби, концерти и представяния на книги. От началото на войната в Украйна всяка седмица се грижим чрез изкуство да помагаме на деца и жени бежанци. Това е моят начин за добротворчество и специална мисия с принос към различни каузи. "Къщата" дава възможност за изява на млади таланти във всички области на съвременното изкуство и култура.

Идеята за "Къщата на София" дойде от участието ми в предишни формати на дамски кръгове и клубове за благотворителни инициативи. В момента, в който открих това пространство и разбрах, че има културно-историческа значимост, реших, че трябва да дам нов живот на това място, в което през 30-те години на миналия век се е събирала Софийската бохема. Сега в "Къщата" по-модерен начин се правят редица събития и се дава пространство за интелектуално общуване в различните области на културата и изкуството.

Накъде би тръгнала да пътуваш?

Пътища много, но най-важната посока е тази, към себе си.