Рени Миткова определя себе си като „щастлива жена, реализираща мечтите си“. Изключително динамична с много ангажименти, но успяваща с много стройна организация, понякога с липса на някой и друг час сън. Нейната житейска скорост е максималната възможна, но винаги намира време за себе си и за близките хора.
Рени е част от луксозното ни списание Истинската скорост на жените, а каква е нейната формула за сбъдване на мечтите представяме в следващите редове, които са част от интервюто с нея в списанието.
текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски
Рени, каква е житейската ти скорост от 1 до 10?
Максималната – времето не чака никого и днес тичаш колкото можеш, за да останеш на същото място, а да стигнеш някъде другаде, трябва да го правиш поне десет пъти по-бързо. Затова и предпочитам автоматик – по този начин мога да върша и други неща едновременно, без, разбира се, да правя компромис със сигурността. Времето, прекарано в колата, приемам за „мое” – тогава преминавам от работен в домашен режим или обратно, слушам някой интересен подкаст или книга, решавам какво ще сготвя за вечеря или се настройвам как да проведа служебна среща.
Кои са качествата, които са най-важни за жените и които самата ти най-много цениш?
Гъвкавост и деликатна упоритост. Добра метафора е водата, която по един или друг начин винаги намира своя път, преодолявайки или заобикаляйки препятствията. Животът се ражда от водата, както и от нас жените – и ние добре знаем как да го защитим и как да продължаваме напред.
Ти си в постоянно движение – във всеки един смисъл на думата. Кога се уморявше и как релаксираш?
Технологиите ни помагат за много неща – да се учим, да проверим или свършим нещо по-бързо, но все още чисто човешката част от общуването остава изцяло в наши ръце. И точно това е, което най-много ме изтощава: празнодумство, клиширано мислене и празни разговори; хора, чиято първа реакция е да казват „Това не може да се направи”. И честно казано, ги избягвам с всички сили като ненужни. Позитивната енергия, интересните решения, желанието да се усъвършенствам и да научавам нови неща са моят антидот и за тях, те ме зареждат и движат напред.
Признавам, че въпреки осъзнатата нужда от релакс, ми е трудно да „изключа”. Затова си го налагам чисто ситуационно веднъж годишно – на яхта, в открито море, където няма покритие и телефонът служи за поставка на добро четиво; това за мен е същинско отпускане.
Колко е горещ мениджърският стол?
Точно толкова, колкото е приятно на човека, който седи в него. Отстрани може да изглежда много напрегнато – кризисни ситуации, решения, които трябва да се вземат за минути, и то да са правилните, невъзможни срокове, непрекъснато жонглиране с наличните ресурси и добавяне на нови топки във въздуха с търсене и намиране на допълнителни… Истината обаче е, че за добрия мениджър всичко това е адреналин, които го кара да извади най-силното от себе си, от своя екип и от средата, за да постигне изключителен резултат. В този смисъл „горещият стол” е начинът да не изпаднеш в хибернация, да решиш, че си „пристигнал” и покорил всички върхове.
Какво се изисква, за да можеш от стартъп да станеш част от световна корпорация?
Ясна визия и много енергия. Много рано станах съсобственик на бизнес, който, честно казано, и аз, и обществото като цяло не разбираше напълно. Събирането на задължения дори и днес е свързано с доста предразсъдъци, въпреки постепенната промяна в положителна посока, на която сме свидетели. Лично за мен, преломен момент беше 2010 г., когато в EOS България завършихме процеса по дефинирането на нашата мисия, визия и ценности. Казвам процес, защото не ставаше дума за копиране на корпоративни клишета, а да разберем сами за себе си какъв е смисълът от нашата работа, с какво променяме към по-добро света и обществото, в което живеем и работим, защо искаме да вървим заедно напред като екип, кое ни прави уникални и най-добри в това, което правим. Ползата от всичко това усетих първо у себе си – осъзнах, че тази професия, в която попаднах случайно, за която не се подготвяш в специалност в университет и към която има доста резерви – всъщност е моята; мястото, където бих могла да направя най-големи положителни промени и където даваме втори шанс на хората, оказали се в затруднена финансова ситуация да я разрешат по най-щадящия начин, и то с уважение към тяхното достойнство.
Важно е действията да се определят от дългосрочни перспективи – да започнеш с края, казано по друг начин. Къде искаш да си след 5-10-20 години – това е визията. Следващата крачка е стратегията за постигането й, с конкретни стъпки. Да, винаги ще има изненади, неочаквани ситуации и предизвикателства, но всичко това се преодолява, когато за себе си виждаш смисъла и се припознаваш в него. Така увличаш и съмишленици, развиваш се и идват успехите.
През 2022 г. излезе и първата ти книга „Винаги плащаш“. Коя е най-скъпата цена, която плащаме в живота и струва ли си това, което ти си „платила“ до момента в живота си?
Най-високата цена, която всеки от нас би могъл да плати, е да си пропилява живота – да се затвориш в очакванията за теб, клишетата, рутината. Да си казваш „Аз толкова мога” или „Това не бих могъл да постигна”, „Вече съм стар”... Вярвам, че най-много съжаляваме за нещата, които не сме направили, рисковете, които не сме поели, възможностите, които сме пропуснали. Всичко има своята цена – кариера, семейство, образование, мечти. Понякога тя е време, понякога извънредни усилия или преумора, но всичко си заслужава, за да живееш живота на мечтите си. Посредствеността е цената на примирението и конформизма, която е прекалено скъпа за всеки.
Това е и основната тема на книгата ми – започнах да я пиша с идеята да е наръчник за професионалисти, които искат да израснат като мениджъри, стъпвайки на собствения си 20-годишен опит. И в крайна сметка се превърна в история за това, че всичко е възможно. Много ми се иска хората, които я прочетат, да повярват, че има живот без компромиси и извън клишетата. Живот, в който претворяваш мечтите си. И това може да е нашият собствен живот. Ето това е безценно.
Каква е твоята формула за постигане на баланс между професионално удовлетворение и семейство?
Аз отдавна избрах да не правя компромис с живота си. Имам чудесна кариера и сплотено голямо семейство. Не, не се случва без усилия, като това, че денят ми е организиран до минутата, но е възможно – и си струва. Често в живота няма втори шанс, затова трябва да се възползваме пълноценно от тези, които получаваме.
Какво е за теб мъжът?
„Светът е за двама“, се пее в популярна българска песен. Вярвам, че и животът и бизнесът са много по-сладки, когато са споделени и в партньорство. Със съпруга ми сме заедно през последните 26 години и често си мисля, че е най-големият подарък в живота ми. Баба ми Минка, която ме отгледа и възпита, ме направи много силна жена. Нещо, което е и проклятие, и благословия, защото често поемам ненужно голяма отговорност. Съпругът ми е този, който ми помага да се почувствам истинска жена – не силна или слаба, просто жена в цялата палитра на емоциите. Чувствам се в хармонична цялост. Така е и с партньора ми в компанията, с когото се допълваме много балансирано и с лекота.