“Елегантността не е, за да бъдеш забелязан, а за да бъдеш запомнен” – думите са на Джорджо Армани и напълно описват следващата ни героиня. Ако веднъж си имал честта да се запознаеш с г-жа Мария Конакчиева, няма как да я забравиш. Тя е от онзи тип жени, които просто грабват вниманието със силно изразената си индивидуалност в стила, с класата си и с невероятния си усет за красота. Тази изключително елегантна дама пленява и с това, че винаги успява да те накара да слушаш и да продължаваш да питаш за многобройните й пътувания и безкрайно интересни срещи с аристократи, дипломати, политици като Франсоа Митеран и Никола Саркози, писатели, звезди от сцената и екрана - на три континента. Тя отговаря с енергия и дух на времето и възрастта и поради тази причина е истинско вдъхновение.

Като пресаташе на Френския културен институт и жена с богат културен опит зад гърба си, г-жа Конакчиева е човек, който може да ни научи да гледаме на света откъм красивата страна и да ни покаже как да бъдем малко по-толерантни, балансирани и отговорни.

По швейцарски точна, но по френски очарователна се появи на уречената за снимки среща в цялата си прелест, излъчваща позитивна енергия и цветен микс от елегантност, класа и енергия, финес и лекота, характерни за парижанките. Абсолютно вдъхновяваща!

 

Житейска скорост 7

Житейската ми скорост е номер 7 – това е число-послание за постижима хармония, за симбиоза, за единство, цялостност и завършеност. Число, носещо библейско значение, число с енергия, вибрации и вяра в собствените сили и хуманност към другите, и съм винаги на ръчно управление. Свободата сам да управляваш живота си е несравнима с нищо друго на света.

 

Женската красота се отразява в очите на другите

Разбира се, физическите дадености помагат, но одухотворението винаги осветява лицето по неповторим начин и се отразява в очите на другите. Не бих променила нищо в себе си, обичам външността, която Господ ми е дал и вътрешния огън, който гори в мен.

Ако трябва да се опиша с пет думи, то на първо място ще използвам жизненост и духовност и към тях бих добавила изтънченост, взискателност и харизма.

 

Силата на жената е в умението й да бъде отдадена до безкрайност

Жената дава живот и е опорна сила в семейството и обществото. Тя е майка, съпруга, дъщеря, сестра, приятел, колега, любима… и още, и още. Във всяка една от тези роли, тя повлиява на всичко около себе си. А силата си черпи в умението й да бъде отдадена до безкрайност. Възхищавам се на мъже, които имат чувство за хумор и знания, на мъже, които излъчват сила и които безпрекословно стоят зад гърба на жената в случаите,  в които тя сама не може да се справи.

 

Личните качества са  в основата на успеха, не полът

Дългите години на господство на мъжете във всички области неизбежно влияят върху самочувствието на жените. За съжаление все още дамите не са достатъчно уверени. А при много жени липсва чувство за мярка в поведението и в облеклото. Познавам и такива, които успяват да управляват живота си, но броят им засега не е достатъчен. Аз не харесвам това европейско решение за паритет във всички области. Аз вярвам, че личните качества и достойнства са единствените критерии за успех, а не това дали човек е мъж или жена.

 

В основата е балансът

Балансът е едноличен акт, който всяка жена определя за себе си. Някои наблягат повече на професионалното си израстване, а други тотално се отдават на семейството. За мен и двете са крайни, но ми е трудно да определям норми на поведение. Вярвам, че вътрешната удовлетвореност на жената определя успеха й на двете поприща. Щастлива съм с това, което съм постигнала в семеен план - за мен семейството е символ на хармония, лична свобода и общи цели. Щастлива съм и с професионалната си реализация. Имала съм няколко професии и във всяка съм се чувствала комфортно, защото, вярвам в себе си, адаптивна съм към средата, в която работя, като винаги съм искала да оставя трайна диря след себе си.

 

Живея за деня и не правя планове, за мен животът е днес, тук и сега

Винаги държа на моята „тайна градина“, в която се усамотявам, без да имам нужда от никого, за да съм в пълен комфорт със себе си. Много обичам да чета книги за исторически личности и да гледам документални филми по френско-немската телевизия ARTE. След такъв ден ставам по-мъдра и стъпвам по-здраво на земята. От години моето „аз“ е моето верую. Извоювала съм го в борба с всички и доказвайки, че така ставам по-силна.

Липсва ми достатъчно време в бъдещето

Имам време за всичко, но невинаги успявам да сбъдна всичките си мечти. Добре, че е така, защото не съм супер жена, а една нормална, но взискателна към себе си жена, която е жител на света. Никога не съм се возила на лодка, например! В края на 19 в. това е било толкова романтично - с любимия човек в една лодка с чакащи очи, без да се докосвате... Липсва ми достатъчно време в бъдещето, а моето любопитство е безкрайно и едва ли ще мога да дочакам още и още постижения в този така прекрасен и единствен живот, който живея.

 

За сълзите и страховете в живота

Страхът е най-нормалното човешко чувство, страх ме е единствено за здравето на моите най-близки хора. В професията нямам страхове, защото съм доказала във времето, че думата страх не е характерна за мен. Не съм го имала и по времето на комунизма, и по време на прехода, и сега. Единственото, което винаги съм си казвала е, че е можело да свърша, която и да е задача и по-добре. Днес рядко плача. Сякаш съм изплакала сълзите си по мъката, която съм изживяла в годините и въпреки че сълзите престават да текат, болката е там и остава да тлее винаги.

 

Сама към моето вълшебно детство

Шофирам от ученичка. По време на комунизма в училище имахме възможност да избираме извън учението някакъв практичен предмет като овощарство или шофиране и, разбира се, аз избрах шофиране. Мисля, че жените карат много по-внимателно, но това не ги прави по-малко професионални. С една хубава нова кола бих поела сама и веднага към прекрасния ми роден град Елена - българският Витлеем, където от всеки ъгъл ме очаква многовековна история и моето вълшебно детство. 

 

текст: Пепа Конова, снимки: Владимир Стоянов