Skip to content

Мария Каракушева зад волана на Volvo XC40

Намирам душевно спокойствие, когато постигам мечтите си

 

Явно жените, които носят името Мария, са обичани от Бога. „Нашата” Мария закъснява за снимките, а небето е надвиснало черносърдито и след петнадесетина минути започва да вали, първо плахо, а после съвсем сериозно. С фотографа Влади отчаяни влизаме в автомобила и се чудим какво да правим. Каква фотосесия ще излезе, дори чадър нямаме?! Да си ходим ли? „Абе ще измислим нещо, ще събира в шепи капки от небето, ще притича към колата…”, някак ме успокоява Влади, ама усещам, че и неговото вдъхновение се измива някъде с дъжда… (само като си представя цялата логистика и стиковка отново …).

И в този момент иззад облаците виждам слънчев лъч, трополенето по покрива на Volvo-то намалява. Още няколко минути и дъждът съвсем спира, а следобедното слънце огрява по уникален начин златните кубета на храма „Ал. Невски”. „Тук съм!”, ми пише на месинджър Мария, и докато излезем от колата, тя пристига с широка усмивка и извинение. Като истински творец, влиза буквално в движение в роля и правим снимките точно за 10 минути. Резултатът е в следващите редове и снимки, а аз съм убедена, че талантливите хора и Господ ги обича, и е с тях. Ето я Мария.

 

Скорост без лимити

С всяка изминала година се засилва усещането ми, че времето се изплъзва. Имам все по-големи цели и сама се форсирам, за да ги постигам. В момента си измислям нова скоростна кутия, защото не използвам спирачки, а скоростта ми няма лимит, защото съм избрала път без ограничения. И защото съм мечтател.

 

Красотата на жените

Красотата на жените е тема, която дълго време се е разглеждала повърхностно. Чрез кампанията ми „9xМария” насочвам вниманието на обществото към жените творци. Жени, които съчетават многобройни качества, талант и труд, на който залагат. За мен е важно да има алтернатива на налагащите се изкуствени примери на подражание. Промяната е нещо естествено, и докато външността е добре да бъде оставена максимално дълго на природата, вътрешната красота е изцяло дело на човека. Предпочитам да бъда себе си и да надграждам това, с което съм надарена, а не да го променям генерално.

Силата на една жена е в нейната душевност. Когато тя го осъзнае и намери правилния подход към света, е способна да го спечели мирно и без войни. Мисля, че жените в България имат все по-високо самочувствие от мъжете. Но им липсват повече примери на стойностни жени, които носят смисъл и промяна в обществото. Липсва им правилна среда, в която да намират вдъхновение, спокойствие и възможности за реализация. Всяка жена може да управлява живота си сама, но това не изключва добро партниране в личния и професионалния  живот. Защото, например, за мен един мъж понякога е вдъхновение, понякога дразнение, понякога подкрепа, понякога пречка, понякога любов, понякога сълзи..., но винаги част от живота. Аз искам да имам хармоничен и щастлив живот. Семейството е ценност за мен и независимо от съвременните интерпретации на формата му, то е важна единица в обществото.

 

За професионалното (не) равенството между мъжете и жените

Не мога да твърдя, че съществува неравенство във всички сфери, дори има доста положителни примери за промяна, например в бизнес средите. Всяка промяна отнема време и се започва с набелязване и обръщане на внимание към проблема. Мисля, че в творческите среди изоставаме по отношение на равенството и приемане на различното и аз, като жена творец, заявявам позицията си. Нужно е повече разбиране и по-малко его от страна на мъжете и да не ревнуват толкова позициите, които не принадлежат само на тях.

 

Моето „аз”

Всичко, което правя, е лично и избирам внимателно за какво да отдавам времето си. Обичам да пътувам, да опитвам нови вкусове и да готвя, бих се нарекла дори “фууди”. Обичам да чета книги, да ходя на театър и концерти, да спортувам, да гледам стари класически филми. Намирам душевно спокойствие, когато постигам мечтите си. Но плача и се чувствам наранена, когато предадат доверието ми. А да бъда себе си - открита, способна и различна, е лукс в днешно време. И не е въпрос на свобода, а на идеали. Все пак гледам да не се взимам твърде насериозно, защото има много по-важни неща от нас самите. Каквото и да се случи, животът продължава с нас или без нас.

 

Времето, което не стига

Не ми остава време за много неща, но се уча на търпение. Никога не съм пяла, а това е един от най-лесните начини за възприемане на музиката. Може би един ден ще се престраша, но не бих го направила, ако звучи обикновено. Радвам се на добро здраве, което е най-важното, а всичко останало се постига.

Следващите 20 години

Занимавам се с музика вече 29 години и макар и да съм натрупала голям професионален опит, постоянно откривам нови хоризонти. Приемам опита си досега като подготовка за всичко, което искам да случи в следващите 20 години и разбира се, то да е свързано с музиката.

 

Зад волана

Още с първото ми сядане зад волана, усещането ми беше все едно цял живот съм шофирала. Сякаш това е умение, което или го носиш, или не. Не деля шофьорите на жени и мъже, защото съм виждала добри и лоши примери и сред двата пола. Моят съвет към понеуверените дами шофьори е да се отпуснат и да не се страхуват, защото правят далеч по-сложни неща - като например поставянето на очна линия :). И ако сега ми дадете това ново Volvo XC40, бих потеглила към Алпите на ски с приятели. 

 

В края на октомври 2019 г. Мария Каракушева представи албумът Hearteclipse, който събира девет композиции в съвременен формат на произведенията до пет минути. „Това е моят опит за себепознание и изправяне пред предизвикателството да разкрия душата си. Пиесите за пиано и струнен оркестър предават цялата палитра от емоции и чувства, които съм изпитвала, техния контраст и неочаквани обрати - моите сърдечни затъмнения. Саундтрак към любовта, радостта, вярата, надеждата, тъгата, носталгията и всички други разтърсващи човешки емоции. Като всеки саундтрак, той има нужда от своя “филм” и представяне, което да въздейства на почти всички сетива!“, казва Мария.

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов

 

Кросоувърът Volvo XC40 пасва отлично на стройната Мария, защото влизането и излизането в купето е много удобно заради високата му позиция. Компактната платформа, на която е изграден, е предпоставка за безпроблемно шофиране в градската джунгла. Инструменталното табло е с 9-инчов портретно ориентиран тъчскрийн, на който отлично се вижда навигацията. Дори и прецизното ухо на Мария ще остане доволно от 13-те високоговорителя и уникален въздушно вентилиран субуфер на аудиосистемата Harman Kardоn. С почти 500 литровия си багажник автомобилът ще събере целия багаж на Мария и нейните приятели и те спокойно и комфортно ще стигнат където пожелаят.

Житейското петолиние на живота на Мария започва да се запълва с ноти от 5 годишна, а на 9 вече печели първа награда на международния конкурс за млади пианисти UFAM във Франция. Завършва Националното музикалното училище в София, а след това и Музикалната академия. Междувременно концертира и печели конкурси постоянно.

„Още като студентка забелязах отдръпване на младата аудитория от концертните зали. Реших, че мога да съчетая класическа музика с различни съвременни стилове и да покажа, че класиката е универсална и неостаряваща музика. Първото представяне на Classic In The House, в които заедно с DJ продуцент смесваме класическа музика с хаус, направих в метрото, а след това провокирах младата публика с концерт в култовия за времето клуб “Червило”, споделя Мария. Следващите проекти са Grace on air и „Концерт за две Марии и едно пиано“,  а последният Hearteclipse е уникално съчетание на сценография, хореография и режисура с класическа музика, чиято кауза е утвърждаването на жените творци в обществото.

Facebook comments