Явно жените, които носят името Мария, са обичани от Бога. „Нашата” Мария закъснява за снимките, а небето е надвиснало черносърдито и след петнадесетина минути започва да вали, първо плахо, а после съвсем сериозно. С фотографа Влади отчаяни влизаме в автомобила и се чудим какво да правим. Каква фотосесия ще излезе, дори чадър нямаме?! Да си ходим ли? „Абе ще измислим нещо, ще събира в шепи капки от небето, ще притича към колата…”, някак ме успокоява Влади, ама усещам, че и неговото вдъхновение се измива някъде с дъжда… (само като си представя цялата логистика и стиковка отново …).

И в този момент иззад облаците виждам слънчев лъч, трополенето по покрива на Volvo-то намалява. Още няколко минути и дъждът съвсем спира, а следобедното слънце огрява по уникален начин златните кубета на храма „Ал. Невски”. „Тук съм!”, ми пише на месинджър Мария, и докато излезем от колата, тя пристига с широка усмивка и извинение. Като истински творец, влиза буквално в движение в роля и правим снимките точно за 10 минути. Резултатът е в следващите редове и снимки, а аз съм убедена, че талантливите хора и Господ ги обича, и е с тях. Ето я Мария.

Скорост без лимити

С всяка изминала година се засилва усещането ми, че времето се изплъзва. Имам все по-големи цели и сама се форсирам, за да ги постигам. В момента си измислям нова скоростна кутия, защото не използвам спирачки, а скоростта ми няма лимит, защото съм избрала път без ограничения. И защото съм мечтател.

Красотата на жените

Красотата на жените е тема, която дълго време се е разглеждала повърхностно. Чрез кампанията ми „9xМария” насочвам вниманието на обществото към жените творци. Жени, които съчетават многобройни качества, талант и труд, на който залагат. За мен е важно да има алтернатива на налагащите се изкуствени примери на подражание. Промяната е нещо естествено, и докато външността е добре да бъде оставена максимално дълго на природата, вътрешната красота е изцяло дело на човека. Предпочитам да бъда себе си и да надграждам това, с което съм надарена, а не да го променям генерално.

Силата на една жена е в нейната душевност. Когато тя го осъзнае и намери правилния подход към света, е способна да го спечели мирно и без войни. Мисля, че жените в България имат все по-високо самочувствие от мъжете. Но им липсват повече примери на стойностни жени, които носят смисъл и промяна в обществото. Липсва им правилна среда, в която да намират вдъхновение, спокойствие и възможности за реализация. Всяка жена може да управлява живота си сама, но това не изключва добро партниране в личния и професионалния  живот. Защото, например, за мен един мъж понякога е вдъхновение, понякога дразнение, понякога подкрепа, понякога пречка, понякога любов, понякога сълзи..., но винаги част от живота. Аз искам да имам хармоничен и щастлив живот. Семейството е ценност за мен и независимо от съвременните интерпретации на формата му, то е важна единица в обществото.

За професионалното (не) равенството между мъжете и жените

Не мога да твърдя, че съществува неравенство във всички сфери, дори има доста положителни примери за промяна, например в бизнес средите. Всяка промяна отнема време и се започва с набелязване и обръщане на внимание към проблема. Мисля, че в творческите среди изоставаме по отношение на равенството и приемане на различното и аз, като жена творец, заявявам позицията си. Нужно е повече разбиране и по-малко его от страна на мъжете и да не ревнуват толкова позициите, които не принадлежат само на тях.

Моето „аз”

Всичко, което правя, е лично и избирам внимателно за какво да отдавам времето си. Обичам да пътувам, да опитвам нови вкусове и да готвя, бих се нарекла дори “фууди”. Обичам да чета книги, да ходя на театър и концерти, да спортувам, да гледам стари класически филми. Намирам душевно спокойствие, когато постигам мечтите си. Но плача и се чувствам наранена, когато предадат доверието ми. А да бъда себе си - открита, способна и различна, е лукс в днешно време. И не е въпрос на свобода, а на идеали. Все пак гледам да не се взимам твърде насериозно, защото има много по-важни неща от нас самите. Каквото и да се случи, животът продължава с нас или без нас.

Времето, което не стига

Не ми остава време за много неща, но се уча на търпение. Никога не съм пяла, а това е един от най-лесните начини за възприемане на музиката. Може би един ден ще се престраша, но не бих го направила, ако звучи обикновено. Радвам се на добро здраве, което е най-важното, а всичко останало се постига.

Следващите 20 години

Занимавам се с музика вече 29 години и макар и да съм натрупала голям професионален опит, постоянно откривам нови хоризонти. Приемам опита си досега като подготовка за всичко, което искам да случи в следващите 20 години и разбира се, то да е свързано с музиката.

Зад волана

Още с първото ми сядане зад волана, усещането ми беше все едно цял живот съм шофирала. Сякаш това е умение, което или го носиш, или не. Не деля шофьорите на жени и мъже, защото съм виждала добри и лоши примери и сред двата пола. Моят съвет към понеуверените дами шофьори е да се отпуснат и да не се страхуват, защото правят далеч по-сложни неща - като например поставянето на очна линия :). И ако сега ми дадете това ново Volvo XC40, бих потеглила към Алпите на ски с приятели. 

В края на октомври 2019 г. Мария Каракушева представи албумът Hearteclipse, който събира девет композиции в съвременен формат на произведенията до пет минути. „Това е моят опит за себепознание и изправяне пред предизвикателството да разкрия душата си. Пиесите за пиано и струнен оркестър предават цялата палитра от емоции и чувства, които съм изпитвала, техния контраст и неочаквани обрати - моите сърдечни затъмнения. Саундтрак към любовта, радостта, вярата, надеждата, тъгата, носталгията и всички други разтърсващи човешки емоции. Като всеки саундтрак, той има нужда от своя “филм” и представяне, което да въздейства на почти всички сетива!“, казва Мария.

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов