Има жени, които не просто вървят по своя път, те летят по него. Ива Дайновска е една от тях. Преподавател по въздушна акробатика и част от екипа на Pole Dance Bulgaria, тя повече от десет години вдъхновява хората да се издигат - буквално и метафорично. Преминала през света на спорта, танца и изкуството, Ива намира своя дом там, където въздухът среща движението, а тялото и душата започват да говорят на един и същи език.

Тя вярва, че всяка жена има своя летяща скорост - онази вътрешна сила, която я издига над страха, съмнението и ограниченията. В часовете ѝ хората не просто тренират. Те се учат да вярват на себе си. И за да ни разкаже за нейната скорост, мечти, женска виталност, седнахме зад волана на Suzuki Vitara - автомобилът, който години е символ на проходимост и в най-трудно терени, а Ива не пропусна да полети пред възхитените ни и с леко притеснение погледи, дори и над автомобила.

Текст: Елица Стойчева, снимки: Светослав Ханджийски

Любопитството като двигател

Аз съм човек на движението, въпреки, че сега се уча да си почивам, защото не ми се получава лесно и рядко си го позволявам пълноценно. През годините съм преминала през аеробика, бадминтон, плуване, сърф… и все пак, въздушната акробатика е дисциплината, която ме плени напълно. Любопитството ме движи. Аз съм като героя от филма Yes Man – казвам „ДА“ на живота и така ми се случват чудеса. Тази философия никога не ме е подвеждала.

Когато спортът се превърне в изкуство

Преходът от чист спорт към артистично движение дойде естествено. Движа се, имам поле за креативност и същевременно съм напълно осъзната - иначе би било опасно. От хоби се превърна в страст и професия. Семейството на Pole Dance Bulgaria отвори вратите си за мен и вече близо 10 години въздушната акробатика е моето спасение и бягство от сивото ежедневие. Движението лекува.

Истинската скорост на жените е съзидателността. Не просто движение от точка А до Б, а всичко, което създаваме по пътя. В това е магията.

Да учиш, да споделяш, да вдъхновяваш

Въздушната акробатика е като ученето на нов език – буква по буква, дума по дума, докато един ден започнеш да мислиш на него. Правилата са нужни, но и свободата също. Искам хората в часовете ми да се чувстват себе си, да надскочат лимитите, които сами са си поставили.

Преподаването е неразделна част от живота ми. Работя с деца, индивидуални ученици и групи, хореографирам спектакли. Всяка форма на преподаване е специална. Класовете с деца са огромна отговорност, но и голяма радост. Групите ме срещат с невероятни хора от различни сфери, а хореографията отключва друга моя страна. Всички сме обединени от тази въздушна лудост.

Към жените, които се съмняват

„Не си закъсняла! Твоят път е уникален!“.

Аз започнах въздушна акробатика на 28, а днес, на 37, продължавам да се уча и да се забавлявам. Смелостта не е липса на страх, а готовност да действаш въпреки него. Големите мечти плашат, защото изглеждат далеч, но ако ги изречеш на глас и ги разделиш на малки стъпки, ще станат постижими.

Гориво и темпо

Децата ми са моето гориво. С тях паля с 200, но съм и по-спокойна, защото имам посока. Преди се движех бързо, но в кръг – сега намалих скоростта, но знам накъде отивам. Да, имало е моменти, когато обществото е искало да ме забави. Опитвах се да отговарям на очаквания, докато не започнах да слушам себе си. Истинността вдъхновява повече от перфектността.

Женствеността

Позволявам си да бъда нежна и уязвима. Женствеността не е слабост. Тя е тиха сила. Не искам да съм права на всяка цена и това е най-освобождаващото нещо, което съм открила.