fbpx Зорница Иларионова: Трудните моменти показват кои сме ние | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Начало

 

Познавам Зорница от 5-годишна, когато с една миниатюрна цигулка свиреше пред публика, без никакво притеснение и впечатляваше всеки, който я чуе. Като че ли беше надживяла годините и малките пръстчета почти невероятно се движеха по този толкова труден и изискващ отдаденост инструмент. Още тогава се виждаше, че успешното бъдеще е пред нея. Днес тя е прекрасна млада госпожица, завоювала десетки отличия, спечелила множество конкурси, получила признанието и овациите на публика по цял свят. Заедно с това, вече предава опита си на млади цигулари в музикалното училище в София. 

Зорница Иларионова е буквално във вихъра на музиката, животът, динамика, на която много ще се учудят как успява да я следва. Вдъхновена и вдъхновяваща, целеустремена, мечтател, но реалист и малко инат, тя дирижира живота си във всички негови октави. Затова между две турнета решихме да я срещнем с френската естетика и да се опитаме чрез нейната цигулка да влезем в клетката на лъва и да го укротим в лицето на новото напълно електрическо Peugeot е-2008. И успяхме – в импровизирания концерт по време на фотосесията целият шоурум стихна, за да се наслади на звуците на цигулката. А ето какво ни сподели в паузите Зори за вибрациите на собствения си живот.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Живот на скорост Vivacissimo

На този етап от живота ми скоростта в по-голямата част от времето е направо екстремна. Карам на Vivacissimo (бел.ред. – от итал. музикален термин за много, много бързо темпо). Професионалните ми ангажименти са разпределени между соловите концерти, които заемат голяма част от времето ми. От друга страна, преподавателската дейност също изисква голяма отговорност. Често свиря камерна музика в различни формации и състави. Естествено, всичко това е свързано и с много пътувания. Но животът е такъв в днешно време, че изисква да бъдеш много гъвкав, да съумяваш много бързо да превключваш от едно нещо към следващо и в същото време да запазваш концентрация и енергия. Това може би най-голямото предизвикателство.

Социалните мрежи и изкуството

Социалните мрежи в голяма степен подпомагат популяризирането на изкуството и по-конкретно на класическата музика. През времето на пандемията, когато всичко беше затворено и бяхме вкъщи, ние, артистите, успяхме да останем близо до нашата публика чрез интернет. Записвахме си изпълнения от дома и ги публикувахме във Facebook. Бяхме много обединени и чрез силата на музиката продължавахме да помагаме на хората, да им вдъхваме сила и вяра, че ще настъпят по-добри времена и че това ще премине. 
Точно по това време успяхме да реализираме различни видеоклипове на класически произведения с модерна визия, съвместно с мои прекрасни колеги. Това направи класическата музика по-достъпна и за тези, които обикновено не я слушат в концертните зали. Това имаше реален успех. 
Случва се след концерти да идват различни хора и да споделят, че са заобичали цигулката и класическата музика именно, защото са видяли и чули тези записи, и това ги е вдъхновило да слушат и други музиканти. Тези факти изключително ме радват. 

„Музикант къща не храни“

Смятам, че в наши дни има много възможности за реализация на класическите музиканти. Когато знаеш точно какво искаш, имаш необходимата подготовка и си достатъчно добър, винаги ще намериш начин да правиш точно това, което те вдъхновява най-много, това, което най-силно желаеш, това, което ще те направи полезен и за другите. 
Фразата “Музикант къща не храни” според мен се превръща във все па-остаряло клише, особено ако човекът е много посветен, търсещ и амбициозен в професионалното си развитие. Не е лесно, но възможностите за успешна реализация също не са малки. И мисля, че това се отнася за всяка друга форма на самореализация.

Моята майка

Винаги съм изпитвала огромно уважение към майка ми и възхищение от това, колко много е постигнала тя, самата. И се чувствам изключително привилегирована, че именно тя е моят първи учител. (бел. ред.: майката на Зорница - Благородна Танева е един от най-големите съвременни цигулкови педагози, преподавател в Музикалното училище в София). Докато човек е все още в тинейджърските си години и е много млад, трудно може да си даде сметка за много от нещата, като например каква е ролята на педагогът. Колко е важно и отговорно кой точно ще бъде твоят учител, школата през която ще преминеш, ценностите, които ще ти предаде и които ще определят пътя ти нататък… 

Всичко това, в най-оптимална степен осъзнах, когато заминах да уча в Мадрид при проф. Захар Брон. Беше толкова трудно, изискванията бяха изключително високи, а конкуренцията убийствена. Свирихме по 10 часа на ден и тогава оцених колко важна роля има първият учител, педагогът на твоя живот. Звънях на майка ми по няколко пъти на ден, работихме заедно през интернет до късно вечер преди уроците ми с проф. Брон, за да се уверя, че съм изпълнила всичко, което той е изискал от мен. Така е и до днес.

Често трудът побеждава таланта

За да станеш добър музикант, са нужни много комплексни качества. Преди всичко, трудът, който се полага, средата, в която се развиваш и израстваш, информацията, която търсиш, хората, с които общуваш, и не на последно място, семейството, възпитанието и примерите, които получаваш там. Дисциплината и характерът са ключови фактори за успеха. Истината е, че аз вярвам в този, който работи. Има много нагледни примери, как често именно трудът побеждава таланта.

Затова се старая да не има много случаи, в които да минават няколко дни, без да съм свирила, въпреки че с многото ангажименти и преподаването е трудно да намирам винаги оптималното време за упражнения. Понякога може да имам само час или два за подготовка, но все пак това ми помага да оставам във форма. Но разбира се, и аз съм нормален човек като всички останали, затова по-дълга ваканция си позволявам през лятото за около две седмици, когато имам определено време за планирана почивка на морето.

​​​​​​​

Съмненията са движеща сила

Имала съм няколко момента на умора, когато не съм се чувствала напълно удовлетворена и съм си задавала въпроси и са минавали мисли от сорта на "не мога повече...". За щастие, тези моменти не са продължавали повече от няколко дни. Независимо от съмненията и разочарованията, които съм изпитвала, в крайна сметка огромната ми любов и отдаденост към цигулката и музиката винаги са ме връщали обратно. За мен истината е, че човек постига най-големите си успехи, когато най-силно се съмнява в тях. Именно съмненията са тази движеща сила, която те принуждава да търсиш, да изискваш от себе си много повече, да останеш буден, дори леко неспокоен - само така може да продължиш да се развиваш.

Бих казала и на по-малките от мен да не се плашат от съмненията си, да се доверят на таланта си и на часовете работа, които са посветили. Да работят много, дори повече отколкото смятат, че им е необходимо. Понякога мачът се решава в последните минути. Ако днес нещо не функционира според очакванията, утре ситуацията и резултатът могат да бъдат коренно различни. Има трудни моменти, но те показват кои сме.

 

Изразителният компактен SUV Peugeot 2008 предлага до 406 електрически километра и съчетава динамиката на лъва с комфорта на съвременното пътуване, подпомогнато от множество технологични удобства и системи за сигурност при управлението, командвани от ненадминатия и технологичен 3D i-cockpit.