Понякога най-големите професионални пътища започват случайно. През 1996 г., като студентка по Немска и Турска филология в Софийския университет, Елица Георгиева се явява на интервю за почасова работа като преводач в немска компания, без да подозира, че това ще определи целия ѝ кариерен път. Думата „спедиция“ чува именно в Кюне и Нагел, където остава пет години и стига до позицията Директор Маркетинг и Продажби.

Постепенно трупа опит на всички оперативни и мениджърски нива в утвърдени логистични компании. Преди десет години поема управлението на нова логистична компания в България, част от инвестиционен проект на австрийска фамилна група. Започва сама в малък офис, като постепенно изгражда екип, който днес наброява около 80 души и разполага с 50 камиона Mercedes Actros. С времето австрийският партньор Булунг Логистикс и германският партньор Онтур транспорт сървисис й поверяват управлението на техните компании у нас, а България се превръща в ключов център на дейността им.

Зад този успех стоят не само професионализъм и визия, но и личен пример - първите ѝ служители днес съставят ръководния екип, а един от тях вече е и неин заместник-управител.

текст: Ина Георгива, снимки: Светослав Ханджийски

В „мъжката територия“ на транспорта

Дълго време изобщо не осъзнавах, че в транспортния бранш хората гледат на мен по различен начин – с недоверие и по-снизходително. Забелязвах, разбира се, че всичко при мен се случва с много повече трудности, проблеми и напрежение, отколкото при колегите ми, но дори не ми минаваше през ума, че причината е, че просто съм жена.

Започнах да се „усещам“ едва когато на една международна мениджърска среща се доближих до масата, за да седна до колегите си - виждахме се за първи път и не се познавахме. Мъжът, до когото щях да седна, със съвсем естествено се обърна към мен: „За мен едно капучино без захар, моля.“ Тогава осъзнах, че единствената друга жена в залата освен мен е момичето, което прави кафето… Звучи като клише, но е истина. (За протокола - мисля, че този мъж никога повече не е събрал кураж друг да му прави кафето :)

Що се отнася до мотивацията - имало е моменти, когато твърдо съм решавала, че „съм дотук“, че ми е писнало и т.н. Обаче още при първия сериозен проблем, свързан с факта, че съм жена, майка ми ми даде изключително ценен съвет: ако искам, винаги мога да си тръгна от всякъде, но след като реша проблема, а не преди това. Оттогава без изключение следвам този принцип.

Предизвикателства и женска интуиция

Считам, че интуицията сама по себе си не е надежден подход – нито за анализ, нито за планиране, нито за вземане на решения и контрол. Независимо какво ми подсказва „интуицията“, не си спестявам нито грам усилия за анализ, подготовка и действие.

Имах късмета да започна в бранша абсолютно от нулата и да мина през всички нива. Майка ми, мой ментор и най-добър и верен приятел, ми даде ценен урок: винаги се стремя да действам преди, а не да тичам след събитията. С времето това се превърна за мен в безусловен рефлекс. Разбира се, не винаги се справям – има грешки, провали и предателства, но те нямат нищо общо с пола. Колкото „по-нагоре“ катериш, толкова по-стръмно и усойно става, и толкова повече завист и подлост се появяват.

Да, минах през периода на „мъжкото момиче“, за да разбера, че като „женско момиче“ имам много предимства в този мъжки свят. Не ме разбирайте погрешно – не говоря за емоционално или физиологично поведение, а за начина на общуване и отношения с екипа, партньорите и опонентите. Когато една жена осъзнае, че не трябва да се прави на мъж, а просто да бъде себе си, много неща започват да се нареждат.

Да, мъжете често използват груб подход или бързи действия, които понякога са най-ефективни. Но няма нужда да се имитират – първо, не изглежда достоверно; второ, често не е убедително. В такива случаи е достатъчно да се огледате и, съвсем по женски, да поискате помощ от някой мъж – той с удоволствие ще „метне на рамо“ каквото трябва, след като дискретно го насочите правилно.

Както казва Желязната Маргарет Тачър: „Всяка жена, разбираща проблемите, възникващи при управлението на дома, може да разбере проблемите, възникващи при управлението на страната.“ Никога не съм чувала нещо подобно за мъжете.

Устойчив и коректен транспортен бизнес

Вярвам в балансираните сделки – това, което днес се нарича win-win бизнес. Вярвам в ръкостискането и джентълменските споразумения – класически „мъжки“ навици. Вярвам и в правилото „не всичко е пари, приятелю“, както пее изключителната Лили Иванова.

Икономиката е синусоида: ако днес си в силна позиция и се опитваш да извиваш ръце, утре може да се окажеш „отдолу“. Затова, когато имам повече, винаги си оставям „запаси“ по пътя напред, за да имам на какво да се опра, когато трудностите и умората се появят.

Пример за това е дългогодишното ни партньорство с новия/стар екип на Силвър Стар. Винаги сме обсъждали трудностите като равноправни партньори и до последно сме търсили решения. Пазарната ситуация често променя баланса: понякога една фирма се бори за камион и в играта са пет производителя, а друг път Силвър Стар е в силната позиция, защото за един камион се борят пет транспортни компании.

Сега на дневен ред е преминаването към електрически камиони – сериозно предизвикателство предвид високата първоначална инвестиция и икономическата ситуация. Но познавам екипа на Силвър Стар и знам, че усилията им няма да останат без резултат. Дългият пробег и тишината в купето вече са факт – добро начало за бъдещето.

Еднаква и в бизнеса, и в живота

Един от най-важните уроци, които получих от майка ми, беше, че колкото повече се отлага нещо, толкова по-малко вероятно е то да се случи. Но и че 9 жени, събрани на едно място, не могат да родят бебе за 1 месец – пак ще трябват 9 месеца. Така че нямам „рецепта за скорост“.

Със сигурност обаче се стремя към оптимална организация, така че да няма „празни километри“. Ако човек не умее да върши няколко неща едновременно, трудно би успял – било в бизнеса, било извън него. Логистичният бизнес не е най-сложният на света, но е един от най-скоростните (не на шосето, разбира се). Ежедневно възникват непланирани ситуации, които трябва да се решават светкавично, като се обмислят десетки възможни комбинации за отрицателно време.

Аз не разделям бизнеса от живота – какъвто е човекът в офиса, такъв е и извън него. След години битки, провали и предателства научих, че не всяка битка е моя. Когато съм направила най-доброто, на което съм способна, и въпреки това нещо не се получава – значи не му е било писано. Спирам да губя време и сили и продължавам нататък.