Докато снимаме тази фотосесия в последните дни на 2024 г., е много студено. Марина обаче казва: „Няма студено време, има неподходящо облекло“. Разбираме, че човек, който е живял три месеца на полярната станция на Антарктида, може да го каже, но ние предпочитаме парното и комфорта на новия Opel Grandland, който ни партнира в това интервю. Марина е един от най-широко скроените хора, които постоянно търсят нови посоки и предизвикателства.

През 1996 г. участва в експедиция “Еверест концерт ʻ96” на втория базов лагер при връх Калапатар - Хималаи на височина 5545 м, който е регистриран в книгата на рекордите “Гинес” като най-височинния концерт в света. В последните дни на 2024 г. заминава за втори път към Антарктида, за да открива нови светове и състояния там. Заедно с това обожава работата си в Българското национално радио. Дни след срещата ни потегли отново за двумесечен престой в ледения край на света, а днес вече е отново у нас и е пълна с нови творчески идеи. Родена на границата между лъва и рака, тя постоянно се движа на границата между огъня и водата.

Марина е част от годишното луксозно списание "Истинската скорост на жените" 2025, а тук публикуваме част от разговора с нея.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски, локация: Mercure Sofia City

​​​​​​​

Каква е твоята житейска скорост днес от 1 до 10?

Бързам бавно. В града се движа на първа и втора. Карам внимателно, но когато се устремя, скоростта ме увлича и се включвам с усмивка. Понякога се доближавам до десятката, после забавям темпото. Животът е баланс, движение нагоре и надолу и после пак нагоре. И тъй като приемам себе си за “old school”, обичам да карам на ръчна, но във времето на AI, безспорно, автоматикът дава друго усещане за свобода.

Какво си ти – огън, вода, земя, въздух? 

Според древната източна “наука за живота” - Аюрведа, във всеки човек природните елементи са деликатно балансирани, като в различните етапи от живота и обстоятелствата в него, съотношението им се променя. Аз внимателно наблюдавам и ясно усещам кога и кой от тях доминира. Но най-силно усещам въздуха и огъня. Единият разпалва другия. 

Ти си човек на света – от концерт на 5350 м, 4 години живот в Индия към приключение за втори път Антарктида… Откри ли „друга“ Марина? 

Ще започна с това, че човек следва природата си, а моята явно е номадска и изследователска. Далечното и непознатото ме викат. Привлича ме невидимото във видимия свят. Сигурно това е и причината да избирам непопулярни и пълни със загадки места, които за мен са възможност за разширяване на погледа и съзнанието. 

Когато ни поканиха с Николай (ОМ) за проекта Еверест концерт, нито за миг не се замислих. По това време тази дестинация беше възможна само за експедициите на най-големите планинари. А това привлича. Да изпиташ себе си, да погледнеш отвъд границите си. Направихме го! 

Тогава за пръв път стъпих в Индия и тя ме заплени за миг. Винаги ще помня аромата и усещането, че прекрачих прага на друго измерение. Първата ми стъпка на земята (тогава самолетите не спираха на ръкави) беше като удар в стена. 43 градуса и влизане в друг свят. 

Много години след това опитвах да се върна там, докато най-накрая спечелих стипендия на Съвета за културни връзки на Индия. Четири години изучаване на индийска класическа музика. Така започна едно дълго, изпълнено с възторг и много изпитания пътуване на завръщане у дома, на свързване със себе си. С намиране на центъра. 

В ранните 2000, Индия беше много различно от сега място. Далечно и много трудно достъпно. В първата година там, аз бях единствената българска в Делхи извън посолството. И въпреки че основното ми занимание беше музика, всичко останало, което получих от живота ми в Индия, е безценно и ме промени много. Разбира се, цената във всеки един смисъл беше огромна. Там разбрах, че човек има неподозиран от самия себе си ресурс за оцеляване и в критични моменти той се активира. 

Антарктида се появи в живота ми неочаквано, с грохота на падащите в тишината на океана ледени блокове на ледника Перуника - така проф. Христо Пимпирев описа звука на Антарктида. Чух го в едно интервю по програма “Хоризонт” на Националното радио. В този момент всичко се промени. Сякаш се събудих и то в друг свят! 

Антарктика е сурова, дивно красива и абсолютно различна от познатия ни свят. Тишината й се нарушава само от тътена на рушащите се ледници. 

Тя е величествена, но и много крехка и днес е застрашена от промените на климата. Затова и моите проекти - “Звуците на Антарктика“, интервюта, изложби са отправени към вниманието на широката общественост с надежда за осъзнаване на нашето място в превенцията на тези тревожни промени. 

Сега, когато читателите ви четат тези редове, ще съм именно в Антарктида. Старите антарктици казват, че който един път я види, не може да я забрави и все мечтае да се върне. Много време още ще ми трябва, за да осъзная какво точно ми се случи там…

Как може Антарктида да звучи в картини? 

През април 2024 г., на Моста на влюбените, представих фотоизложбата „Ледовете на Антарктика”. Снимах я, докато записвах звуците на Антарктика. На всяка снимка имаше QR код със звук от мястото. Бях много щастлива, когато приятели и посетители споделяха, че снимките заедно със звука са създавали цялостно, пленително, много истинско преживяване. 

А иначе, въпреки многото и живи звуци на животни, на ледниковите реки, на вятъра, Антарктика е едно много красиво и тихо място, защото липсва звукът на човешкото присъствие. 

Какво ти носи работата в националното радио (БНР)? 

Постоянно го повтарям, докато работя, и то съвсем спонтанно, че работата в радиото е най-хубавата, която мога да си представя за мен. Слушам постоянно музика, нова, стара, всички жанрове, чета, уча нови неща всеки ден. Наблюдавам и мисля за кого избирам музиката в този момент, кой ли я слуша в тези часове? Каква музика е подходяща за дадена ситуация… 

За мен, работата в радиото е радост и голяма отговорност. То е много мощна медия и се изисква повишено съзнание за посланията, които изпраща към обществото.