67% от българите предпочитат дигиталните платежни услуги

Удобството продължава да бъде най-важното предимство за използването на дигитални банкови услуги, а сигурността като критерий увеличава своята значимост. Повече от половината европейци казват, че обмислят преминаването към дигитална банка в някакъв момент. Шест от седем европейски потребители използват дигитални банкови услуги поне веднъж месечно, 38% го правят на седмична и дори дневна база. У нас, всеки трети извършва банкови операции дигитално поне веднъж месечно, а 28% го правят на дневна база. 74% от българите употребяват приложения за мобилно банкиране на традиционни банки, а 14% предпочитат изцяло дигитални банки. Това разкрива ново проучване на Mastercard граждани от 11 европейски държави.

С нарастващата дигитализация на банковата индустрия хората търсят сигурност повече от всякога, като я посочват като един от най-важните критерии за използване на дигитални банкови услуги (69%). В същото време, традиционно за България, тук потребителите отбелязват удобството и бързината, като основен фактор за използването на тези услуги – 44%.
Близо две трети (68%) смятат, че в бъдеще ще се увеличи търсенето на мобилни финансови решения, тъй като те правят операциите лесни и удобни. От септември 2019, обаче това ще изисква банковата индустрия да прилага двуфакторна идентификация, сигурни приложения и други форми на сигурност като биометрични данни. У нас, 40% изобщо не са чували за регулацията, а 42% не са запознати с нея.

Що се отнася до бъдещето на банките, все повече българи казват, че биха обмислили преминаването към дигитална банка вбъдеще - 59%, а 10% казват, че биха го направили в следващите 12 месеца. Почти един на всеки десет (7%) европейци вече е клиент на дигитална банка, като най-много са в Германия (14%), Италия (11%) и Испания (10%).

Тъй като потребителите все повече използват дигитални банкови решения, те изискват сходни услуги от своите настоящи банки. Трите неща, които потребителите в България биха променили във финансовите услуги, които ползват, са повече гъвкавост (34%), достъпност навсякъде и лесна употреба (33%), контрол на разходите в реално време и прозрачност (25%).
През септември 2019 Директивата за отворено банкиране PSD2 ще влезе в сила ЕС. Това означава, че приложенията и други трети страни ще могат да получат достъп до информация от банковите сметки на хората, както и да задействат плащания от тях, при условие че клиентът е предоставил изрично разрешение. Както показва изследването, повечето хора в България (82%) не са запознати с тази промяна или имат малко информация за нея. Въпреки това, много от тях искат нови дигитални услуги, предоставяни от отвореното банкиране.

Тъй като доверието и сигурността са основни стълбове на отворената банкова екосистема, банките имат предимството, че са най-довереният източник, когато става въпрос за информация за управлението на парите. 70% от европейците предпочитат банките, като българите (80%), швейцарците (78%) и руснаците (77%) са с най-голямо доверие в информацията, предоставена от тях, а британците (59%) с най-малко. Почти една четвърт от българите (23%) се съветват с приятели или членове на семейството. 14% получават информация от медиите, а 10% от компании за финансови консултации, а 13% от социалните мрежи.

Когато става въпрос за доверие в своите приятели, повечето европейци (72%) не биха споделили банковите си данни с тях. Само 1 на 10 души (13%) заявяват, че биха го направили, като най-голям е процентът във Великобритания (30% се доверяват на своите приятели). У нас, само 7% биха го направили. 

Моля коментирайте