Ползата от възстановимите енергийни системи - слънчевата светлина и радиация, вятъра, биомасите и геотермалната енергия не се измерва само в джаули и ватове - технологиите за добиването им са “чисти” от гледна точка на негативни ефекти върху околната среда, а и тези източници на енергия не са заплашени от изчерпване. Разбира се, придобиването на енергия от ВЕИ изисква допълнителни инвестиции, но пък има социални и икономически страни за конкретния регион, тъй като е свързано с откриване на нови работни места и подобряване на локалната икономика. И не на последно място, развиването на съвременните технологии в енергетиката несъмнено подобрява и енергийната сигурност.
Европейският политически контекст Европейската енергийна политика трябва да си поставя за цел осигуряване на устойчиво, конкурентоспособно и сигурно снабдяване с енергия. Ако ЕС продължи по досегашния път, тази цел няма да бъде постигната. Пред Евросъюза стоят две големи предизвикателства: нарастващият дефицит на електроенергия и проблемът с увеличеното отделяне на парникови газове, въпреки поетите ангажименти по Протокола от Киото. Още през януари 2007 г. ЕК прие енергийната политика за държавите от континента. Тя е подкрепена от няколко документа по отделни аспекти на енергетиката и включва план за действие за посрещане на големите предизвикателства в отрасъла, пред които е изправена Европа. Наблегнато е, че всеки европеец трябва да бъде осведомен за тях и за ролята, която той ще има за справянето с актуалните набелязани задачи. Както и, че възобновяемата енергия е от полза в борбата с промените в климата.
Енергийната политика на България Нашата страна се приближава към целите си за ВЕИ - производство на електричество за 2010 г. Големите ВЕЦ сега са основният източник, но техният технически и икономически потенциал е напълно използван - резервите практически са незабележими. Добри възможности се планират по отношение използването на биомасата, доколкото 60 % от земята е земеделска, а останалите 30 % са гори. Друга възможност е енергията на вятъра - изпълнимо е разполагането на 2200-3400 MWe в мощности по планински била и североизточното ни крайбрежие. В източната и южната част на България потенциалът за ползване на слънчевата енергия е задоволителен. А различните геотермални източници, с които природата ни е богата, моат да добавят още окoло 200 MWe в енергийния ни баланс.
Програми, насърчаващи инициативността Изграждане на инсталации за производство и продажба на електроенергия от ВЕИ /вятър, слънце, хидро и геотермална/ се финансира по мерки 311 и 312 на Програмата за развитие на селските райони. Максималната стойност на допустимите проекти специално за добив на електроенергия от ВЕИ е до 1 млн. евро, тази на безвъзмездната помощ е 200 000 евро, а максималният процент на гранта за по-малките проекти е 70 %. Не се подпомагат проекти за съоръжения с капацитет над 1 мегават. По мярка 312 могат да кандидатстват и еднолични търговци и микропредприятия, а по 311 микро, малки, средни предприятия и земеделски производители. Отворена е процедурата по Мярка 321 - “Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от ПРСР. По нея могат да кандидатстват общини и неправителствени организации и читалища, намиращи се в селските райони. Минималният размер на общите допустими разходи за един проект за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат е 10 000 евро, а максималният размер е 3 млн. евро за общини. За останалите бенефициенти максималният размер е 500 000 евро. Финансовата помощ за одобрени проекти е в размер на - 100 % от общите допустими разходи по проект, чиито бенефициент е община и 70 % при юридически лица с нестопанска цел, включително читалища.
ВЕИ по света Разбира се, другаде по света работят не от вчера “по въпроса”. Докато ние изпитахме осезателно зависимостта от руския газ и продължаваме дискусиите за спрените или непостроени ядрени реактори - някои страни /в скандинавския регион/ декларират готовността си в обозримо бъдеще енергийното потребление на населението да не бъде зависимо от изкопаемите горива. В южните части на континента “слънчевото електричество” и отопление ползват все по-осезаемо жилищни и ваканционни комплекси и някои отрасли в селското стопанство. Някои примери показват, че човекът - все пак - мисли и работи сериозно за алтернатива на сегашните енергоносители.
Англия - електричество от морските вълни След като опитаха енергията на вятъра и биогоривата учени, търсещи алтернативни начини за добив на електрическа енергия, слязоха и на морското дъно. Разработва се специфично устройство, наподобяващо змия, което функционира под водата и произвежда електричество от вълнението. Британският екип работи на този проект от години, тествайки с умалени модели в реални условия. Готовият проект има ширина от 7,5 м и дължина от над 200 м и е способен да генерира до 1 мегават енергия. Въпреки че за момента изглежда като робот, изваден от фантастичен филм, устройството е истинско, а реализацията му е приоритет на университета в Саутхемптън. Когато влезе в употреба, новият генератор ще може да захранва до 1000 домакинства с енергия единствено от морското вълнение.
САЩ - зелен енергодобив С информация от Science и в наши сайтове се появиха съобщения, че Университетът в Мичиган представя нов проект за генериране на екологично-съобразна електрическа енергия, който не разчита на обичайните слънчеви панели или вятърни турбини. Идеята се нарича VIVACE и работи благодарение на бавните океански течения, със скорост до 2 възела и генерира ток от вибрациите, които се получават при минаване на газ или течност около обли предмети. Проектът е крайният резултат на 25-годишни изследвания на студенти и преподаватели в университета и се тества в Детройтската река в рамките на 18 месеца.
Когенерация от Швеция Докато в края на миналия век в Балканския регион, например, се проявяваше енергийното влияние на базата на строящи се ядрени централи, далеч на Север вече оползотворяваха отпадъците от индустриалната дейност на човека. В Скелефтеа, Швеция, е изградена централа за производство на електроенергия от биомаса. За целта е създадена общинска компания “Скелефтеа крафт”. Тя притежава голяма и разширяваща се топлофикационна мрежа, обслужваща домакинства и индустрии. Когенерационната централа на Скелефтеа се захранва с отпадна биомаса, достигаща до около 200 000 тона (влажна), или 450 мВт годишно, която се състои предимно от стърготини, но съдържа също и кора, торф, клони и вършина от дърводобива. Централата е на стойност около 310 млн. шведски крони (34 млн. евро) и пробната работа е започнала в края на 1996 г. Мощността й тогава е била 63 мВт (топлинни) и 35 мВт (електрически). С течение на времето, мощността й е увеличена и енергийната ефективност повишена неколкократно.
Дания - фотоволтаична урбанизация Там не се питат: да бъде или да не бъде, а просто го правят. Стартира обсъждането на проекта на Steven Holl Architects за изграждане на два фотоволтаични небостъргача в Копенхаген. Те ще бъдат свързани посредством мост, който се извисява на 65 метра височина над пристанището. И двете високоетажни сгради ще имат стъклени стени, изградени от фотоволтаични панели. А подът ще разполага със специален прозорец, спомагащ за по-добрата естествена вентилация на сградата. Интерес в конструкцията на небостъргачите представлява мостът, на който ще бъдат поставени вятърни турбини, произвеждащи достатъчно количество електроенергия за нуждите на двете кули. Проектът, отлично съчетание между дизайн и функционалност, е предвиден за бизнес център.
Рекорди в името на оцеляването Оптимизмът в областта на ВЕИ и зелената енергетика може да се очертае и в по няколко телеграфни изречения; технологиите напредват с бързи темпове, човечеството работи за енергийното си обезпечение за утре: В Лос Анжелис планират инсталирането на соларни мощности от 1300 мегавата - а амбициозният план бе представен лично от кмета на града. Това е най-мащабният проект, стартиран някога някъде в рамките на конкретно населено място. Китай - оставили в историята човешко дело, видимо от Космоса, обяви ново грандиозно намерение - строителството на най-голямата слънчева електроцентрала в света, която ще има капацитет от 1 гигават. След 10 години разработване най-надеждните вятърни турбини, които някога са били строени, са готови за своя дебют в реалния свят - отбелязва и български сайт за зелени технологии. Това са първите в света турбини, проектирани специално за експлоатация в изключително сурови климатични условия. Те са разработени от френската компания Areva, но строени в Германия. Имат специална херметична система, както и по-опростен и олекотен дизайн. Това означава по-евтина и лесна инсталация и по-евтина поддръжка. Докато някои от проектите се реализират, ветроенераторите на територията на Испания, собственост на най-големите оператори на вятърни паркове в света, се очаква да генерират рекордно количество електричество, което ще доведе до понижаване на цените за потребителите. А това вече е алтернативна енергетика в действие.
