Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги. Поради естеството си те се определят като алтернатива на масовия туристически продукт. Видовете алтернативен туризъм са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи със ски, със снегоходки, с планинско колело, с коне, спускане с лодки, гмуркане, проникване в необлагоустроени пещери, катерене и преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен - свързан с културно-историческото наследство, езотеричните места, религията, виното, традиционната кухня, етнографията, традиционната музика и занаяти. За развитието на алтернативния туризъм у нас разговаряме с Лора Балева, която още от малка е привлечена от планинарството. В училище учи биология, което ? помага да се озове в редиците на еколозите от Софийския университет. След защита на магистърската си степен работи в Национален парк - “Централен Балкан”, а от 2003 е част от екипа на Българска асоциация за алтернативен туризъм.
Г-жо Балева, кои са основните опорни точки при алтернативния туризъм и какво включва той? - Алтернативният туризъм се явява контраст на масовия туризъм. Туристите от програмите за алтернативен туризъм пътуват в малки групи, обикновено с водач. Те имат ясното съзнание, че посещаваните територии трябва да се опазват и не трябва да се нарушава природното равновесие. Те се вълнуват от традициите, културата и природата на местата, които посещават. Пътуването трябва да е отговорно, да е свързано с придобиване на нови познания и траен интерес към региона. Само така хората ще разберат важността на запазената култура и природа.
Кой вид туризъм е най-подходящ през януари и февруари ? - Най-атрактивни за зимния сезон са преходите със снегоходки в планината, пешеходните преходи с водач, посещенията на къщи за гости и малки семейни хотели в населени места където човек може да се отдаде на уюта и зимното спокойствие.
Каква е модата в туризма? Има ли сезонни тенденции? - Малките градчета и села започват да придобиват все по-голяма популярност. Преди хората искаха да почиват в големи и известни курорти, сега вече търсят уединение и спокойствие. По-тихи места, където могат да се съберат с компания или със семейството си - главно в къщи за гости и малки семейни хотели.
Малко са хората, които са чували за “Устойчив туризъм” - какво можете да ни кажете за него? - Това е туризъм, който не води до изчерпване на ресурсите на дадена дестинация. Той спомага за опазването на биоразнообразието и защитените територии. Устойчивият туризъм не предизвиква нарушаване на екологичното равновесие. Това е ново понятие, което е продължение на концепцията за устойчиво развитие, която бе лансирана на конференцията в Рио през 1992 г. Той е резултат от грижите, полагани за опазване на застрашените райони на планетата като цяло, и в частност на тропическите гори. В същото време обаче, той третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство. Устойчивият туризъм има за цел не само да ограничи въздействието върху природата, но и да формира възгледите на туристите преди и по време на пътуването им. По този начин ще се предизвикат природощадящи туристически практики в пазарите на емитиращите туристи.
С какво алтернативният туризъм в България може да се конкурира с другите страни от региона? - Основно с това, че България предлага сравнително запазена природна среда (в сравнение с много други европейски държави). За съжаление самите българи не оценяват достатъчно природата ни - незаконните сечи, бракониерството, както и масовото строителство на туристически обекти продължава. България все още не е много популярна дестинация за алтернативен туризъм и подобни прояви подкопават нашия имидж. За конкуренция с известни дестинации почти не може да става дума, защото пътят към самоосъзнаване е дълъг и труден. Докато държавата не подпомага този процес, налагането на България като дестинация за алтернативен туризъм си остава далечно бъдеще.
Къде са слабите меса в алтернативния туризъм и защо ги има? - Липсата на добра инфраструктура е съществен проблем, който допълнително затруднява успешното развитие на алтернативните форми на туризъм. Слабо място е липсата на общи цели между държавата и хората, заети с малък туристически бизнес. Когато има бюрократични спънки и неизяснени законови постановки, желаещите да започнат бизнес в сферата на туризма са по-скоро възпирани, отколкото поощрявани. Липсата на диалог между туристическия бранш и държавните институции е главният проблем. Все още липсва и осъзнаване на ползите от алтернативните форми на туризъм. Те биха допринесли за подобряване благосъстоянието на местното население, едновременно с опазването на природата.
От кои страни най-често са туристите, които харесват алтернативния туризъм? - За планински пешеходен туризъм най-много туристи идват от Франция и Германия, за преходи със снегоходки - от Великобритания. Японците се интересуват предимно от тракийското наследство и розите. Испанци, холандци и белгийци идват за по-сериозни планински преходи. Клиентите от САЩ идват най-вече, за да ходят на планина и заради културната идентичност на страната ни.
Остават ли доволни хората след почивката и идват ли отново след време пак на алтернативен туризъм? - Да, остават доволни. Ние се гордеем с природата и традициите си, но това, което ги стряска, е свързано с инфраструктурата. Бедността в някои райони, многото боклуци, които ги съпътстват където и да отидат и в планината, и в населените места. Това, което ги впечатлява, са веселието и доброто посрещане на домакините. Много от туристите се връщат заради определени места, които са посетили или заради хората, с които са се запознали. Za
За контакти Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) тел. 02 / 980 76 85 www.alternative-tourism.org
