fbpx Инвестицията в акции – форма на спестяване | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Инвестицията в акции – форма на спестяване

етикети


Компаниите се делят на публични и непублични. Тук ще обърнем повече внимание на първите. Основната разлика между двата типа книжа е, че акциите на публичните компании се търгуват на фондовата борса и обикновено са предмет на допълнително правно третиране, което цели по-силна защита на правата на дребните акционери (тези, които притежават незначителен дял от дадената компания).
В България за спазване на нормативните разпоредби следи Комисията за финансов надзор. Акциите на българските публични компании се търгуват на Българска фондова борса - София. Техният брой е над 300, като по-голямата част от тях се отличават с ниска ликвидност (т.е. те се търгуват много епизодично). Много от тези компании бяха законово задължени да се впишат в публичния регистър, след процеса на приватизация. Една немалка част нямат никакъв интерес да бъдат представени на капиталовия пазар. Някои от тях се аргументират със скъпа поддръжка на публичния статут, а друга част от тях са в изключително тежко финансово състояние и на практика не функционират.
В развитите страни административните изисквания, за да се “качат” акциите на дадена компания на борсата, са много високи, но присъствието на пазара дава много предимства. На първо място възможност за по-евтино финансиране на растежа и не на последно престиж за компанията.
На Българската фондова борса

дружествата, чиито акции привличат по-сериозно вниманието на инвеститорите са около 50
Една част от тях са включени в изчисляването на фондовия показател BG40, в който е отразено пазарното представяне на 40-те най-ликвидни дружества. Регулярно едни дружества отстъпват мястото си на други в показателя. Индексът се смята за стандарт, който показва общите настроения на пазарните участници. Българският елитен борсов показател е SOFIX. В него са включени акциите на 12 топ компании, които често са наричани “сини чипове”.
Целта на инвеститорите и на фонд мениджърите е да “бият” възвращаемостта на борсовите показатели. Това съвсем не е лесна задача. Една от заблудите, които са широко разпространени сред масовия инвеститор, е че портфейлът трябва да носи по-висока възвращаемост от борсовия показател по всяко време. Трябва да се отбележи, че мнозинството от пазарните участници, особено тези, които инвестират косвено, чрез доверително управление на портфейлите им или чрез покупка на дялове от взаимни фондове не определят себе си като спекуланти. С други думи, те не желаят да поемат твърде високо ниво на риск с очакване за по-висока рентабилност. По тази причинате би трябвало да разглеждат

инвестициите като форма на спестяване, като в крайна сметка оценката на дадения портфейл в един по-дългосрочен план ще бъде далеч по-точна

Както е известно цената на акциите се характеризира с цикличност. При значително повишение на пазара, съответно борсовият индекс може да изглежда като по-печеливш инвестиционен избор и да победи управлявания портфейл. От друга страна, ако пазарът започне да се понижава много възможно е той да падне далеч под балансираната схема, защото не предлага диверсификационната сила на инструменти с фиксирана доходност (краткосрочни облигации, държавни ценни книжа). Така в един по-далечен времеви хоризонт управляваните портфейли по същество се представят далеч по-стабилно.

Възвращаемостта на акциите зависи от два компонента - капиталова печалба и изплащан дивидент. Когато инвеститорът купи дадена акция на една цена и я продаде впоследствие на по-висока, той реализира капиталова печалба, която според българското законодателство не се облага с данъци. Междувременно, компанията може да реши да разпредели част от печалбата си като дивидент, което допълнително ще повиши рентабилността на инвестицията. Данъкът върху дивидента е 7 %. Българският капиталов пазар е доста млад, за да се изведe исторически възвращаемост на инвестициите в акции. Изследванията в страни с развити пазари показват, че

средната възвращаемост за последните 30 години варира от 5,30 % в Швейцария до 14,70 % във Великобритания
В рамките на изминалите шест месеца българският борсов показател се повиши с над 20 на сто, а от началото на 2004 г. се повиши двойно. Подобни силни движения са обичайни за развиващите се пазари.
В частност за българския пазар причините се крият в силната подцененост на акциите преди няколко години. Инвеститорите избягваха пазара, заради липса на ясни правила и информираност. През последните две-три години инвестиционната среда се разви доста динамично. Прие се нова нормативна уредба, уреждаща търговията с ценни книжа, което доведе до по-голяма прозрачност на пазара. Това, от своя страна, привлече инвеститори и цените започнаха чувствително да се повишават. И така инвестицията на капиталовия пазар се превърна в много печеливша опция. Не бива да се забравя, че търговията на финансовите пазари крие в себе си значителен риск от загуби, който се мултиплицира от липсата на задълбочени познания в областта.

Днешните печалби не са гаранция за нови утре. Освен това не е задължително поетият по-висок риск да доведе до по-добра възвращаемост. Затова по-разумното решение за човек, желаещ да вложи средства на фондовата борса, е да се обърне към лицензиран посредник, който да му предложи оптималното решение. Мнозинството от участниците на фондовите пазари по света търгуват косвено, като купуват дялове от професионално управлявани колективни инвестиционни схеми. Те прохождат и в България, като откриват нови инвестиционни хоризонти за разумните инвеститори, които желаят да поемат премерен риск.
На пазарите съществува и друга “порода” инвеститори - спекулантите. Те са неизменна част от финансовите пазари. Готови са да поемат значително по-голям риск, като целта е, разбира се, по-висока доходност. Обикновено това са хора наясно с механизмите, които пораждат движенията на пазара.

Те търгуват за своя сметка, обикновено от разстояние, използвайки интернет платформи
В България най-разпространената платформа за търговия с български акции на БФБ през инвестиционен посредник е Кобос (COBOS).
Вложението в акции се приема като най-рисковото начинание на капиталовия пазар (изключение правят някои производни инструменти). Индивидуалното участие на пазара е по-рисково поради липса на опит или достатъчно средства, или и двете. Една аналогия, която може да се направи с реалната икономика, се базира на публикувано изследване, проведено в САЩ. Според него, в страната на неограничените възможности 90 % от компаниите се класифицират като малък бизнес и 10 % като големи корпорации. В рамките на своя икономически живот 98 % от малките компании излизат от играта и само 2 % от тях се присъединяват към “елита”.

За контакти:
“Бенч Марк”
лицензиран инвестиционен посредник
тел. 02/ 962 53 96
www.benchmark.bg