Обичаме интересните места, тези, които са пред очите ни и в същото време повечето хора не ги виждат. Вече ви разказахме за две тайни градини на София, които крият своята магия и съкровена история. Разходихме ви до Къщата с ягодите, където надникнахме зад старите порти и чухме звукът на цигулки от отмилани времена, влязохме и в старата Ботаническа градина на София, където облегнахме гръб на вековния дъб, в чийто корени има златна монета, поставена лично от Цар Фердинанд и сега е ред да се отправим към едно място, за което малцина подозират дори, че съществува.
И така – потегляме безшумно с нашия електрически спътник BMW i3 и поемаме към старата Славейкова градина в кв. Лозенец. Тя се намира между улиците „Презвитер Козма“ и „Света гора”, и крие повече от интересна история.
Прашна, шумна и с ориенталски привкус - някога София била място, което по нищо не напомняло на забързаната столица, която познаваме днес. Диви полета и гори, безбройни стада овце и много дивеч - полето, което днес кръстосваме по улици и булеварди някога е било девствена долина, приютила в пазвите си няколко пълноводни реки и едни от най-плодородните ниви на страната ни.
Точно такава я вижда и Петко Славейков, когато семейството му се мести от Пловдив в новообявения столичен град. И ако се чудите къде ли е отлетяла романтиката на тази отминала ера, трябва да знаете, че добрата стара София все още я пази. В една градина с вековни дъбове, която някога дядо Славейков обожавал.
Мистичното място се намира на върха на хълма в кв. Лозенец. Преди няколко столетия там имало гъста дъбова гора, а от височината се откривала приказна гледка към софийското поле. Именно в нея се влюбил старият Петко Славейков. Той купил приказната гора и я превърнал в семейна градина - място, от което баща и син наблюдавали тихия и спокоен живот в някогашна стара София. Имали си и любим дъб, под който прекарвали летните вечери. Градината е любимо място и на Вазов, който я описва доста чаровно в разказа си "Поколение".
Някога, далеч извън града, Славейков пристигал от центъра на София до градината с файтон за около половин час. Днес с BMWi3 взимаме разстоянието от НДК до Лозенец за няколко минути. Забавляваме се да внимаваме колко силно натискаме педала на газта, (всъщност на тока), защото от начина на шофиране зависи колко повече разстояние ще изминем, тъй като стръмните улици „харчат“ повече ток. В същото време, ако внезапно вдигнем крак от педала, колата колата веднага спира. Движим се по павета, които изобилстват в този квартал и усещаме, по-стегнатото немско окачване, но фантастичните 20-инчови джанти с гуми Bridgestone са разработени специално за баварския електромобил и чудесно се справят с неравностите. Вече се виждат върховете на старите дъбове...
Всъщност Пенчо Славейков превръща градината в любимо място за разговори и беседи със съратниците си от кръга "Мисъл". Тук той е написал и някои от легендарните си стихове.
Именно тук той често се разхождал и с жената, която обича до последния си дъх - красивата Мара Белчева. За нея се говорело, че е най-хубавата дама сред старата столична бохема. Била интелигентна и много начетена, чувствителна жена, която се влюбила в красотата на славейковия ум много, преди да заобича тялото на куцукащия поет с бастун. Двамата били впечатляваща двойка. Мара обожавала да носи дрехи в черно. С най-нежната дантела, прибран корсет и мечти на пътешественик - Мара била немска възпитаничка и обожавала да пътува из Европа - фината жена била блян за Фердинанд, който държал на нощното си шкафче гипсова отливка на ръката й - за да може да я целува нощем!
Но Мара решила да отдаде сърцето си на друг. Тя била фина и изящна в тъмните тонове, които предпочитала, а Славейков обожавал своите бели и светли костюми. Двамата били като Ин и Ян - едновременно различни и някак допълващи се.
Сещаме се за тази симбиоза, докато се вглеждаме в черно-белия силует на новото BMWi3. И него го заглеждат така, както някога тази историческа двойка. Футуристичният дизайн го отличава от масовката. И въпреки, че е BMW, коренно се различава от всички останали модели на марката. На нас обаче ни е много симпатично с този леко кубичен дизайн. Знаете ли обаче колко е стабилно в завоите? Много!
Днес Славейковите дъбове (останали са около 30 дървета от старата гора) наблюдават забързания живот в столицата ни от пиедестала на своето звездно минало. И докато някога в малкия столичен град електричеството все още е било непознато, днес спираме в славейковата градина напълно електрическата кола, за да си спомним, че дяволът е в детайлите. Не ги пропускайте и когато минавате покрай мистичната градина, спомнете си за красивата Мара, за залезите над софийското поле и за стиховете на големия поет:
"Там на високий хълм, където с теб, с другари обичах да седя в тих разговор унесен, поръчай тамо гроб да ми сградят зидари, там де мълчанието пей дивната си песен.
Ти знаеш, погледи отвърнал от земята, че аз ги в небеса възйемах все нагоре: да е и моя гроб възйет към небесата - и не в пръстта вграден - отвсякъде с прозори.".
Да, Славейков мечтае за вечен покой в място с "прозори", откъдето да може да наблюдава света. Със сигурност обаче не си е представял, че и ние днес гледаме света, но по друг начин - през панорамния покрив на BMWi3, който ни носи много светлина и простор в купето, докато пътуваме.
На този малък хълм, в тази тайнствена градина, Славейков пожелал да завърши земния си път. За да може от лобното си място да гледа към любимата си долина. Това обаче никога не се случва. Той издъхва в приказното Брунате - малко селце над езерото Комо в Италия.
Посядаме за кратко в славейковата градина под сянката на любимите дъбове на Пенчо, отпиваме глътка вино и се опиваме да усетим макар за миг магията на онази отминала епоха. И все пак - поглеждаме към BMWi3 и знаем добре, че бъдещето вече е тук. А най-хубавото е, че макар и ултрамодерен - автомобилът и до днес си остава средството, което ни помага да преследваме мечтите си и любовта - към пътешествията, към успеха и към тайните кътчета, които толкова много обичаме.
