В основата си е бизнес като всеки друг: създаваш и произвеждаш продукт, който трябва да продадеш, за да възвърнеш направените инвестиции и да реализираш печалба. Общото с другите индустрии, като че свършва до тук. Спецификата и онова, което го отличава от останалите се състои в това, че продуктът е интелектуален, т.е. продаваш изкуство, творчество, талант, където преките материални разходи (за разлика например от кутия прах за пране) не са определящи за цената му. Затова не пластмасата и хартията (които са стотинки), вложени в един компакт диск, и не платното, боята и часовете труд определят цената на картините на Пикасо или Ван Гог, а уникалността на таланта и творчеството, които не се измерват в квадратни метри, килограми и "трудодни". От друга страна, музикалният бизнес е един от най-рисковите, труден за планиране, прогнозиране и реализация, но задължително изискващ огромни инвестиции за създаване на музика, аранжименти, текстове, демо и студийни записи, видеоклипове, репетиции, инструменти, фотографски и дизайнерски услуги, стайлинг, дрехи, печатни материали, разходи за PR и реклама, за производство и разпространение и др. Самият път за откриване на таланти и най-вече тяхното материализиране в музика и визия, тяхното налагане и представяне до фазата да бъдат харесвани и желани от публиката, е много дълъг, трудоемък и изискващ голям опит и инвестиции. Макар и да съществуват общоприети правила, принципи и схеми, няма единна формула - ето така се прави хит, ето така се става "звезда", ето така се реализират големи продажби. Задължителните етапи, без които не може, започват от срещата на продуцента с изпълнителя и взаимното харесване на база талант, глас, визия, възможности и т.н. Но и най-добрият глас без добра музика, нищо не струва. А аранжимент? А текст? А саунд и звучене? Следват репетиции, прослушвания, демо записи, корекции, за да се намери правилна и комерсиална музикална концепция. Стига се до звукозаписи в студио, музиканти, избор на пилотно парче и неговото разпространение за излъчване в радиостанциите. След това се изгражда визия и сценично поведение на артиста, стайлинг, дрехи, аксесоари, фотосесии, печатни материали, заснемане на видеоклип и неговото разпространение по телевизиите. PR и реклама за популяризиране името, лика и творчеството на артиста. Дотук вече са минали месеци работа, вложен е труд на много специалисти и разбира се са направени първите сериозни инвестиции. А ако въпреки всичко продуктът не се хареса достатъчно от Нейно Величество Публиката? Когато всичко е наред следват нови песни, подбор, аранжименти, студия и т.н., втори сингъл, видеоклип, концерти и други публични събития. А конкуренцията? А развитието и промяната, за да не тъпчем на едно място и да не омръзнем на феновете? Винаги трябва да си на ниво, но и да бъдеш различен, желан Да накараш потребителите да купуват твоята паста за зъби е доста по-лесно (и евтино), отколкото да създаваш и предлагаш изкуство. Затова в музикалния бизнес инвестициите са много по-големи и рискови. Тяхната възвращаемост се осъществява чрез продажба на CD, MC, DVD, VHS, билети за концерти, рекламни сделки, хонорари от участия и публични изпълнения. Най-вече те се връщат, което е факт за целия свят, но не и за България, от използването на тази скъпа и уникална стока музиката и нейната визия от различни потребители като радиа, телевизии, дискотеки, заведения, магазини, интернет и други. За всички тях музиката е в основата на бизнеса им или задължителна необходимост. Характерна особеност на музикалния и развлекателен бизнес е, че те в много по-голяма степен са свързани и зависими от общото политико-икономическо състояние на държавата и конкретното време, в което се случват Днес сме длъжни да отчетем някои обективни и субективни исторически, политически, икономически и културни фактори и причини, които пряко или косвено влияят и формират състоянието и развитието на този бизнес.
В последно време често в публичното пространство се тиражира мнението, че в България шоу има, но бизнес не. Колкото и да ми е болно и да ме касае пряко, трябва да призная, че в голяма степен това твърдение е вярно. Какви са причините?
1 Малка държава - малък пазар. Навън все още не ни пускат, а това е огромен проблем във всички аспекти: тиражи, участия, права и т.н. Защото дори и държави с над 100 млн. население не могат да развиват успешен музикален бизнес, ако разчитат само на собствения си пазар. 2 В бедна държава - само ми е до култура! На опера се ходи сит, облечен, с платени сметки и свободно време, и на тази база - духовна потребност от музика. 3 Пиратството: под път и над път и по сто различни начина можеш да откраднеш (държа на тази дума) и да притежаваш музика - безплатно. 4 Радиостанции, телевизии, заведения, които не могат без музика, трупат милиони от нея, но без да плащат. 5 Държавата, както винаги "не е в час", а нехайството й граничи с престъпление и национално предателство. Защото освен за бизнес, тук става въпрос и за култура, за национална идентичност и съхранение, самоопределяне. Закони има и то добри, и важещи за всички с пълна сила, и те гласят: който краде, отнема или използва чужда собственост, трябва да бъде преследван и наказван. За да придобиеш чужда собственост, трябва да платиш. 6Интернет и mp3-ките. Най-новото и поредно престъпление, което се извършва повсевместно и поголовно чрез безплатно и незаконно сваляне на музика, филми и софтуер. След всичко това, как да има бизнес? Как да се твори и създава музика? Как да се записва, снима, произвежда и пр.? И за да бъда по-убедителен ще дам следния пример: За откриване, създаване, налагане на един изпълнител, и то само до фазата издаване на албум, са необходими минимум една година работа и инвестиции от порядъка на 20 000 - 30 000 лв. Приемаме, че проектът е успешен: артистът има талант, визия, хубави песни, клипове, харесва се от медии и публика и т.н. и сме издали негов албум на компакт диск и аудиокасета. Какви са фактите и доказателствата, че сме си свършили работата: 4 Отчитаме, че 75 телевизии са излъчвали клиповете ни, т.е. харесали са продукта и са имали нужда от него. Но безплатно - въпреки че законът ги задължава в обратното; 4 96 радиостанции са пожелали, заради своята слушаемост, съответно рейтинг и рекламни приходи, да излъчват песните. Пак безплатно. Но и те печелят, въпреки закона; 4 Албумът и отделни песни от него се продават незаконно в незнайни компилации и "Дъ бестове" чрез "списъци", и по пиратски сергии и то в много добри тиражи, макар с ужасно качество. Този път не безплатно! Парите отиват в шепа хора по веригата на престъпността и корупцията, т.е. за още по-нови мерцедеси, но не и за тези, които са създали музиката. 4 В десетки престъпни сайтове, без които никой хостер няма да отчете трафик, нашата музика е предложена безплатно и незаконно. И тук отчитаме много добри резултати от нашия труд - 124 321 сваляния.
CD-R-ове с нашата музика можете да видите навсякъде: в радиостанции, в коли за по 200 000 лв., в домовете на хората (а по света милиони други хора биха се срамували в дома си да имат новия албум на Стинг на CD-R, надписан с флумастер), в заведения, в работните сакове на диджеите и дори в пакетите с подаръци за Коледа. След всички тези факти, които доказват пазарния успех на продукта, но без една стотинка възвращаемост дотук - естествено е да отчетем, че в търговската мрежа са се продали 220 диска и 330 касети. Легитимни. Оригинални. Рекапитулацията е: инвестиции - 25 000 лв., възвращаемост - 3 000 лв. Надявам се с този пример в цифри, който е реална практика от действителността, да съм отговорил на въпроса ви защо в България шоу има, а бизнес не. Само бих добавил, че ако всичко това не се промени, скоро и шоу няма да има. А когато няма бизнес, всичко се изкривява и вместо стойностни неща националният ни ефир се залива от музикални боклуци, а музикалните класации се шпревръщат в списък на заможните некадърници. И в същото това време, Валя Балканска преживява, не от космическия си глас, а от кравата, която сама пасе.
Докато в другите страни държавното устройство, свободата на словото, бизнесът, инициативата, творчеството, конкуренцията, дългогодишното интелектуално и икономическо състезание, традиции и тяхната промяна, са благоприятствали за развитието на шоубизнеса във всичките му аспекти, то тук в България 45 години са се случвали "други неща". Бизнес и шоу са мръсни и забранени думи, камо ли да съществуват и да се развиват. Една Партия, една Телевизия, едно Радио, един Балкантон и една Дирекция "Музика". Накратко: тотален контролиран, централизиран монопол, режим и система по отношение на всичко - и като индустрия, и като творчество, и като манипулиране и насилствено формиране на вкус и потребление, и като забранително-разрешителен режим, липса на свобода на творчеството, производството, пазар и т.н. Най-страшното и фатално "достижение" е липсата на възпитание, уважение и ценене на интелектуалния продукт и културни ценности. След 1989 г. всичко се обърна на 180 градуса, отприщи се и тръгна в нова посока. Сигурен съм, че ще учудя много от читателите, защо в статия за шоубизнес намесвам политика, но за мен нещата са неразривно свързани, като причина, следствие и резултат, защото говорейки за състоянието днес, не може да не се отбележи и знае откъде и как започна всичко. Ами - образно казано от нула! От нищото! Защото кое да вземеш от миналото и от кое да се поучиш? От опита, традициите, производството, издаване, търговия, медии, реклама? От потребителския вкус, с който би трябвало да се съобразяваш? С две думи ситуацията беше: Няма кой. Не знаеш как. Не знаеш какво. Творци, таланти и изпълнители в България винаги е имало и тъй като животът не търпи празно пространство, колелото се завъртя. Пееш и записваш каквото си искаш, създадоха се първите студия, звукозаписи, концерти, клубове, видеоклипове, научихме се какво е реклама, PR, стайлинг, промоция, мениджмънт, продуцентство, магазинчета и "табла". Появиха се и първите частни радиостанции, телевизии, печатни издания. След всички тези години на забрана и откъснатост от света, всички медии се "юрнаха" да пускат западна и балканска музика (между другото това е основната причина да се появи чалгата). И това беше разбираемо. Знаем приказката за забранения плод. От друга страна, как в такива години на преход, когато всичко ври и кипи, и всичко се променя, да се разбере и задоволи вкуса на хората, който също се променя, но от който зависиш. Ситуацията беше, а продължава и до днес да бъде: Да продаваш или първо да възпитаваш и после да продаваш? Как да пуснеш билети за концерт по 20 лв. или CD по 30 лв., както би трябвало, когато на няколко пъти в тези години се стигаше до "дъното". Музиката и развлеченията все пак са след хляба, лекарствата, парното и т.н. Не минахме и без пиратството и всички други възможни форми на престъпно и незаконно използване на музиката.
За контакти: "Stars Records" ЕООД София 1000, ул."Искър" 59 ет. I тел.: факс: 02/983 14 94 еmail:info@starsrecords.com www.starsrecords.com
