След като през януари жълтият метал поскъпна, през февруари той отново поскъпна във всички основни валути – 2.9% в долари, 0.7% в евро, 1.8% в британски лири, 0.7% в швейцарски франкове и 9.4% в японски йени
Основните икономически събития, които раздвижиха финансовите пазари бяха основно свързани с интервенции на две от най-големите централни банки. Изненадващо за повечето инвеститори, Японската Централна банка уголеми размера на програмата си за количествени улеснения и изкупуване на „токсични” активи с 10 трилиона йени (128 милиарда долара) до 65 трилиона японски йени (840 милиарда долара), което доведе до рязък спад на йената спрямо останалите валути (само за февруари йената падна с над 7% спрямо лева). През последния ден от февруари пък Европейската Централна банка проведе втората си по ред операция за дългосрочно рефинансиране на банковата система на еврозоната. В хода на операцията ЕЦБ раздаде 530 милиарда евро под формата на нисколихвени 3-годишни заеми на банките от еврозоната. При предишната такава операция от декември желание за евтини заеми изявиха 523 банки, докато при сегашната кандидатите бяха с 277 повече и достигнаха 800 банки.
Повишеният брой на банките, кандидатствали за евтини заеми, ясно разкрива влошеното здраве на европейската банкова система, а оттам и на цялата икономика на еврозоната. Дълговата криза е далеч от каквото и да е било решение, като гръцкият въпрос е все още на дневен ред и постигането на компромис с частните инвеститори продължава да бъде мираж. Икономическата последствия и от двете интервенции на централните банки са в общи линии еднакви - увеличение паричната маса на йената и еврото, обезценяване на валутите и засилващ се инфлационен натиск. Така, златото се оказа добра алтернатива за спестяващите в евро и йени, тъй като жълтият метал си е извоювал в исторически план реномето на добър щит срещу инфлацията и сигурно убежище в несигурна икономическа обстановка.
На фона на тази завихряща се икономическа буря, инвеститорите отново се обърнаха към златото. Дългосрочните инвеститори в борсово-търгуваните фондове натрупаха рекордни експозиции през февруари. Според Royal Bank of Scotland kъм края на февруари инвеститорите в тези фондове държат 2 469 тона злато – покачване от 32 тона за месеца. За лоялността и оптимизма на дългосрочните инвеститори свидетелства и тяхната реакция на корекцията от 29 февруари - въпреки спада от близо 5%, позициите в злато на борсово-търгуваните фондове се увеличиха с 10 тона.
Иран иска да сложи край на господството на долара на нефтените пазари
Интересно изявление дойде и от управителя на Централната Банка на Иран. Иран ще приема злато вместо долари като начин за плащане за петрола си, съобщи Би Би Си. Мярката идва след наложените от ЕС и САЩ санкции, свързани със спорната ядрена програма на страната, които направиха трудно плащането с американски долари в ирански банки. Според анализатори това е потвърждение за статута на златото като универсална ценност и разменна монета, както и сигнал за това, че господството на долара на петролните пазари започва да отслабва.
Динамиката на предлагането при златото
Анализаторите посочват и друг често пренебрегван фактор за поскъпване на златото, а именно сравнително ограниченото предлагане. Интересното тук е, че според доклада на Световния Златен Съвет през изминалата 2011 година е регистриран 2% спад в продаденото скрап злато за рециклиране (скрап златото представлява около 40% от общото предлагане на злато). Това е вероятен индикатор за нежеланието на населението да продава златото си в очакване на по-високи цени. От друга страна пък, добивът на благородния метал е нараснал с близо 4%. По-задълбочен анализ разкрива обаче, че реално голяма част от този ръст е генериран от добива в Китай, който поне към момента обслужва единствено местния пазар. Като цяло Китай е вносител на злато. Другите три основни производители на злато – САЩ, Южна Африка и Австралия – не успяват да регистрират устойчив ръст при добива през последните години. Същевременно, според експертите голяма част от ръста на добитото злато идва от засилен добив от съществуващи мини, а не от нови находища, което допълнително ще окаже роля при динамиката на предлагането.
Повишени прогнози на инвестиционни банки
Отличното представяне на благородните метали от началото на годината, задълбочаването на европейската дългова криза, както и обявяването на втората по ред операция по дългосрочно рефинансиране на европейските търговски банки от Европейската Централна банка, накара инвестиционните анализатори на три големи банки да повишат прогнозите си за цените на златото. От Standard Chartered обявиха, че очакват златото да се търгува при средни цени от 1 975 долара за трой унция през последното тримесечие на 2012 г. В по-дългосрочен план, очакванията на анализаторите на английската банка са за средни цени от 2 000 долара през 2013 г. и 2 107 долара през 2014 г. (бел. ред. средната цена на златото през 2011 г. беше 1 571 долара, като златото стигна цени от 1 923 долара). От френската BNP Paribas пък ревизираха прогнозите си още по-нагоре. Французите очакват средната цена на златото през последното тримесечие на годината да достигне 2 030 долара, а цената през 2013 г. да надхвърли 2 220 долара. Анализаторите на Citigroup прогнозираха, че златото ще достигне до 2 400 долара за трой унция през 2012 г. и ще удари 3 400 долара през идните години.
Корекцията от началото на март
На 29 февруари златото затвори на равнища от 1 788 долара или 1 340 евро за трой унция на Лондонската борса за търговия на злато. Непосредствено сред затварянето на лондонския пазар и стартирането на търговията в САЩ бе регистриран спад в цената на златото. За периода от 29 февруари до 2 март жълтият метал изгуби между 3% и 4% в различните основни валути. Като основна причина за поевтиняването анализаторите посочиха речта на председателя на Федералния Резерв – Бен Бернанке. Всеки един по-рязък спад в цената на златото допълнително се усилва от действията на краткосрочните инвеститори. Тези инвеститори обикновено инвестират на база технически анализ и се ръководят от моментния тренд. Обръщането на посоката на краткосрочния тренд в цената на златото, както и последвалото пробиване на 50 и 100-дневните пълзящи средни (средно аритметичната цена на златото през последните 50 и 100 дни) са сред сигналите, които биха накарали краткосрочните инвеститори да продават. Голяма част от позициите им са отворени на висок ливъридж (с доста по-голяма част заемен капитал, отколкото собствен). Така при спадове в цената на златото от тях се изисква да внесат допълнителен капитал за обезпечение или да ликвидират позициите си. При сегашната ликвидна суша би било логично да се предположи, че голяма част от тях са ликвидирали позициите си поради липса на средства или в желанието си да подкрепят други инвестиции от портфейла си.
