Все повече фирми, подтикнати от ситуацията с пандемията, реализират промяна в офисните площи, за да отговорят на новите изисквания. Арх. Мартин Ряшев, който е интериорен дизайнер и проектант дава някои насоки за подобрения.
Първата стъпка е намаляването на гъстотата в офисите, като се осигури достатъчно голяма площ на един служител и се гарантира минимална дистанция от 2 метра между работните места. Това може да стане или чрез реорганизиране на пространството, или чрез създаване на вътрешен график за редуване на работа от дома с работа в офиса за случаите, в които не разполагаме с достатъчно площ. Алтернативен подход са и така наречените „smart design” решения. Те се състоят в използване на интелигентни комбинации от работни бюра, осигуряващи необходимата дистанция и закътаност без много голям преразход на площ.
Друго smart решение е балансираното и иновативно разпределение на работни и обслужващи зони с цел „разбиване“ на типичния безкраен open space на по-обособени и контролирани микро-open space зони.
Следващата стъпка е да се обърне внимание на потоците от хора в офиса и техните най-натоварени и чести маршрути. По главните подходи трябва да се осигурят достатъчно широки коридори, а при невъзможност да се организира еднопосочно движение, сигнализирано по разпознаваем и недвусмислен начин. Това ще спомогне да се намалят непреднамерените интеракции между служителите. Също така е важно да се обърне внимание на зоните, които са генератор на струпване на хора – зони за хранене в офиса, кухненски/кафе кътове, принт зони, зали за срещи и др. За тях следва да се въведат мерки за максимален брой ползватели и максимален престой.
Други много важни елементи за поддържане на ниски нива на риск при разпространението на зарази в затворени пространства е достъпът до възможно най-голямо количество пресен въздух и регулярната хигиенизация в интензивните зони. Препоръчително е работните зони и тези с голяма честота на ползване да имат достъп до отваряеми прозорци за осигуряване на естествена вентилация.
Също така може вратите към по-рядко използваните зони в офиса да стоят приоритетно отворени при 100% работеща принудителна/изкуствена вентилация, като това също ще повиши количеството на доставения пресен въздух. Ако в даден офис няма предвидени лични шкафчета/локъри за персонала, е добре да се предвидят такива, като всеки служител разполага със собствени клавиатура, мишка, друга периферия и аксесоари за бюро, като ги прибира в личното си шкафче, при напускане на работното място. Така се улеснява хигиенизацията на работната повърхност и в случаите с hot desk policy, се избягва повече от един човек да ползва една и съща периферия и аксесоари.
Съществуват още редица похвати, в зависимост от конкретния случай и даденостите.
Прегради – свободно стоящи и такива между работните плотове, с достатъчна височина, изработени от плътни материали, които позволяват и издържат на регулярна дезинфекция. Ползват се в случаите, в които въпреки всичко не можем да гарантираме изискуемата дистанция между работните места.
Безконтактно ползване на уреди и оборудване – диспенсъри в санитарни и кухненски зони, мивки и тоалетни с безконтактни датчици, дори и врати с автоматично отваряне за интензивните зони на ползване биха спомогнали да се намали рискът от предаване на зарази чрез допир.
Не трябва да се подценява и ролята на технологиите и изкуствения интелект при интегрирането на системи за следене на качеството на въздуха и ранното предупреждение при повишаване на риска от зараза в определени екипи, зони или в офиса като цяло.
Най-рисковото място в по-голяма офисна площ и какво може да се направи?
Най-рискови са затворените помещения, в които е трудно да се спазва необходимата дистанция, хората общуват интензивно, лице в лице, и са без достъп до естествена вентилация (отваряем прозорец, врата на фасада). Такива са обикновено малките и средни оперативни зали за срещи в офисите, които в повечето случаи нямат и достатъчен достъп на слънчева светлина – още един утежняващ фактор.
Това, което може да се направи, за да се намали рискът в епидемична обстановка, е, да се ограничи значително бройката (така че да се осигурят около 4 кв.м на човек) и да се скъси престоят в зали от подобен тип. Също така би могло, след консултация със специалист, да се преработи локално вентилационната система, така че да се повиши въздухообмена и достъпа на пресен въздух. Нека се обърне внимание, че без адекватна естествена и изкуствена вентилация и регулярна поддръжка на филтрите на системата, много от мерките биха станали безпредметни.
