fbpx Къде сме ние? е-Бизнесът в Югоизточна Европа във фигури и цифри | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Къде сме ние?<br> е-Бизнесът в Югоизточна Европа във фигури и цифри

16 Май 2004
Автор
null

Материалът се публикува
със съдействието на проекта
ENLARGE, http://www.enlargenet.org

ENLARGE е част от програмата "Информация Общество Технология" (IST) на Европейския съюз (ЕС). Този проект засяга пет източноевропейски държави: България, Кипър, Полша, Румъния и Словения. Фирмите от тези държави, особено малките и средни предприятия (МСП), са изправени пред предизвикателството да се слеят с дейността и стандартите на фирмите от ЕС. Проекът ENLARGE цели да повиши нивото на познанията за е-бизнес и готовността на мениджърите от източноевропейските държави чрез серия от специално разработени учебни програми. За да може да създаде по-добро, по-лесно за възприемане и отговарящо на местните изисквания обучение, проектът проведе изследване за нивото на готовност за е-бизнес в малките и средни компании.
Според изследване по проекта ENLARGE сред мениджърите от източноевропейските държави средно 90% от запитаните отговарят, че имат интернет достъп. Най-ниско е разпространението в Румъния, където почти половината заявяват, че нямат интернет достъп. Използването на персонални компютри там също е по-ниско разпространено. Променлив брой от работещите в компании, в които има интернет достъп, го използват редовно по време работата си.
Наличието на интернет варира много в различните държави - почти 60% от полските компании казват, че имат изграден интернет, в сравнение с 20% от фирмите в Кипър. От фирмите с интернет различен брой служителите го използват всеки ден в процеса на работа. Полските малки и средни предприятия (МСП) използват сравнително често интернет. Словения показа двузначни резултати, някои фирми са с високо използване, а други с ниско.
Притежаването на уеб страница също варира в различните държави. Отново най-голям брой от полските фирми имат интернет страници. Най-често срещаният отговор на въпроса: "От колко време съществува страницата?" е "Повече от 2 години". Следващият по честота е "От 1 до 2 години". Приблизително една четвърт до една трета от анкетираните посочват, че техните уеб страници са създадени в последните 6 месеца до 1 година. Тези данни показват, че голям брой компании още нямат интернет страница, а останалите фирми са изградили такава от сравнително дълг период.
Тези фирми, които имат уеб страница, бяха попитани колко често се актуализира информацията на нея. Резултатите показват значителен брой отговори "Не знам", а актуализирането изглежда се прави доста рядко, което подсказва, че компаниите използват уеб страниците си, за да предос-тавят основна информация, която не се променя често.
За да се оцени как се е променила готовността за е-бизнес и разпространението на компютрите, представителите от МСП бяха попитани какво е тяхното текущо ниво на "ICT подготвеност" в сравнение с това от преди три години. Като цяло хората смятат, че имат добро или много добро ниво на подготвеност в сравнение с нивото преди три години. Изключение правят хората в Полша, които въпреки високото ниво на разпространение на информационни и компютърни технологии, смятат че тяхната готовност се е подобрила само "средно". Една от възможните причини за това е, че компаниите, които са отбелязали значителен прогрес в интернет цикъла на по-ранен етап, се сравняват с по-висок стандарт или са недоволни от нивото, което са постигнали.
Независимо от широкото разпространение и използване на интернет технологиите, в т.ч. уеб страници и интернет, по-малко от половината анкетирани имат е-бизнес план. Има доста големи вариации в отделните държави и тази разлика не е свързана с размера на компанията. Всъщност големината на фирмата няма никакво влияние над вероятността да се притежава е-бизнес план. Тези компании,
които нямат, бяха попитани дали планират инвестиции за стратегия. Въпреки значителната несигурност, представена чрез отговорите "Не знам", полските мениджъри показват най-голямо намерение да инвестират в рамките на следващата година, докато Кипър и България са с най-ниско ниво.
Много организации вече участват в някакъв вид електронна търговия
В повечето държави най-често срещани са транзакции от тип Бизнес-към-Бизнес, въпреки че операции Бизнес-към-Клиент са много чести, като в Румъния са преобладаващият тип. В Словения и Полша най-често извършват електронни търговски операции, докато в Кипър те се срещат най-рядко. От изследването става ясно, че компаниите се интересуват от е-търговия не само заради локалния ефект. Маркетинговите усилия са или ще бъдат насочени основно към регионалната и международната област. Заради желанието на фирмите за международна изява повече от половината компании, които се занимават с е-търговия, планират да създадат версия на интернет страницата си на чужд език.
Някои от въпросите целяха да получат информация за средата, в която е фирмата, основните мотиви, движещи е-бизнеса, и какво е неговото влияние в бизнес системата. Повечето компании имат интернет страница и затова има няколко причини. Основният фактор е конкуренцията. Само в Полша като причина се изтъква намаляването на разходите. Спечелването на нови пазари е фактор в Кипър и България, но не и в Полша и Румъния. Много от фирмите имат бизнес партньори, които използват е-търговия, което е друг фактор, водещ до възприемане на е-бизнесa. В Словения много компании имат бизнес партньори, които се занимават с е-търговия, докато в останалите държави техният брой е много по-малък. Голям брой анкетирани не можаха да отговорят на този въпрос, което показва,
че за много дейности разпространението на е-търговията не е нито широко известно, нито решаващо
Фирмите най-често нямат необходимите опит и умения, за да създадат е-бизнес стратегия или да я приложат. Най-често срещаният отговор е, че компаниите са разработили интернет страниците си вътрешно, като в повечето случаи се е ползвала и външна помощ, а някои от тях са
възложили изцяло разработването на външен изпълнител.
Националната инфраструктура е основния фактор за прилагане на интернет технологиите. Наличието на евтини телекомуникационни връзки, достъп до капитал, подготвен персонал и правителствената подкрепа очертават естеството и скоростта на иновациите.
Развитието на техничес-ката инфраструктура на всяка от държавите се оценява като: Словения - доста развито, България - доста неразвито, останалите три държави са в средата.
Финансовата инфраструктура и достъпът до квалифициран персонал са два други важни фактора от е-бизнес средата. Българските и румънските мениджъри са загрижени относно развитието на финансовия сектор. Друг финансов въпрос е достъпът до капитал, тъй като е-бизнес инициативите в началния период се нуждаят от подпомагане. Резултатите показват, че между две трети и три четвърти от е-бизнес начинанията се самофинансират, а останалите се финансират по различни начини. Европейският съюз е сериозен финансов източник в Полша, докато в Румъния, Кипър и България фирмите централи оси-гуряват финансирането. Покриването на финансовите нужди се оценява като относително просто в Кипър
и много сложно в Полша.
Достъпът до необходимата квалифицирана работна ръка не е сериозен проблем, освен в Кипър. Повечето фирми смятат, че не е било нито трудно, нито лесно да намерят търсения персонал. Въз-можно е липсата на квалифицирани работници да се отразява негативно върху е-бизнес начинанията, въпреки че финансирането изглежда на задоволително ниво. Освен достъпа до тези ключови фактори, голяма роля оказва и тяхната цена. Цената за ангажиране на специализиран е-бизнес персонал се оценява като висока, особено в Кипър.
Полските, румънските и българските мениджъри дават най-негативна оценка за подкрепата, която получават от националното правителство, за предприемаческата дейност като цяло и в частност е-бизнес. Оценката за подкрепата от регионалното и местно управление е още по-ниска, като различните държави дават сравнително еднотипни резултати.

ИЗВОДИ

Анализът на резултатите от проведеното изследване дава поглед върху готовността за е-бизнес за всяка от петте държави, участвали в проучването. Резултатите показват сравнително голямо използване на основната техническа инфраструктура като персонални компютри, интернет достъп и фирмени уеб страници. Използването на тези технологии варира в различните държавите. Все пак по-голямата част от компаниите оценяват прогреса си за последните три години в областта на информационните и компютърните технологии като значителен и виждат е-бизнеса повече като възможност за развитие, отколкото като
заплаха. На пазарно и индустриално ниво повечето уеб страници на компаниите се използват за информационни цели, като тясната електронна връзка между клиентите и доставчиците не е много разпространена. Нивото на възприемане на технология е високо, използването й е средно до голямо, а междуфирменият е-бизнес се среща рядко. Резултатите съвпадат с опита на Западна Европа и Северна Америка и с нивото на технологично усвояване като цяло. Този модел подсилва идеята, че компаниите са част от мрежи и екосистеми - те са взаимносвързани и ограничавани от другите участници в екосистемата. Въпреки значителното разпространение на технологиите, като цяло те не се използват максимално. Нито една компания не може да премине изцяло към е-бизнес, докато другите фирми от мрежата не го направят. Тези резултати показват някои от истинските предизвикателства, както външни, така и вътрешни, които ограничават скоростта на прехода към е-бизнес. Технологията несъмнено ще продължи да играе важна роля, но резултатите от изследването показват, че организационните, производствените и националните въпроси ще доминират и засягат продължаването на еволюцията на е-бизнеса.
Партньори от българска страна по проекта ENLARGE на Европейската програма за развитие на Информационното общество (IST) са Българската академия на науките (БАН) www.bas.bg - Централна лабораторията по паралелна обработка на информацията, с ръководител на проекта г-н Владимир Лазаров и JNN Консулт