Намаляването на административната тежест е една от задължителните стъпки, които трябва да се предприемат, за да станат жилищата по-достъпни за българите. Друга ключова промяна е общината и държавата да съумяват да регулират по-бързо и лесно териториите, прилежащи към градовете, за да може да има инфраструктура, която да удовлетворява населението. Единствено по този начин може да се гарантира благосъстоянието на гражданите. Това коментират представители на Националната асоциацият на строителните предприемачи /НАСП/.
„В условията на пазарна икономика, административните актове и рестрикции, ниското темпо на разглеждане на документите, липсата на електронни процеси са поредица от затруднения, които създават дефицит на предлагането, което автоматично рефлектира в по-ниска достъпност. Естествено е увеличаването на предлагането да допринесе и за по-ниската крайна цена на всеки един продукт, а жилищата не правят изключение”, казва Георги Шопов, председател на НАСП.
Според Борислав Точевски от НАСП строежът на една сграда отнема около 2-3 години, но забавянето заради административните услуги може да увеличи този жизнен цикъл с още толкова.
„Това е изключително дълъг период и допълнително оскъпява продукта, тъй като се калкулира стойността на парите за прекалено много години напред. В същото време, няма наказателна отговорност при грешки от страна на администрацията, което забавя допълнително процеса. Ние от НАСП настояваме за цифровизация при подаване, разглеждане и одобрение на строителна документация”, посочва Точевски.
Според изчисленията на НАСП, достъпността на имотите у нас все още е на челните места в ЕС, макар през последните три полугодия този тренд да се влошава. Ако през 2021 г. коефициентът на достъпност в София е 0.8 /отношение СРЗ:лв/кв.м/, то днес тя е около 0.68. Т.е. ако през 2021 г. с една средна работна заплата потребителите могат да си купят 0,8 кв. м жилищна площ, то днес срещу едно месечно възнаграждение те могат да си позволят 0,68 кв. м площ. В Западна Европа достъпността е на много по-ниски нива – около 0.15, сочат данните на НАСП.
Според наблюденията на Асоциацията, градската среда може да се подобри с активна общинска и държавна политика.
„Проблемът на София не е в презастрояването, а в колите по тротоарите и мръсния въздух, в липсата на детски градини и училища, както и в липсата на добра инфраструктура. Столицата би могла да се развие на север в посока южните склонове на Стара планина, но това е изключително скъпо начинание и към момента е извън финансовите възможности на общината. Изискванията към София са големи и тя постоянно бива сравнявана с градове като Копенхаген, например. Но там и данъците са неставнимо по-големи”, коментира Димитър Димитров от НАСП.
Представителите на НАСП виждат потенциал в НПЗ /научно-производствените зони/ в столицата, тъй като съществена площ от тях към момента е на практика неизползваема. За да се реализират те обаче, са нужни промени в ОУП, както и административна воля и ресурс на общинско и държавно ниво. Има изключителен потенциал в немалко остарели и излезли от експлоатация жп линии и необлагородени, пустеещи територии в различни квартали. Те биха могли да се превърнат в зелени и комфортни зони за живеене.
Поскъпването на строителните материали също е ключов фактор за състоянието на жилищния пазар в момента.
„За последната година общата стойност на материалите се е увеличила с над 30%. Арматурата е нараснала двойно за периода, а дървото е поскъпнало със 100%, а тухлите – с 50%. Себестойността на един квадратен метър жилище към момента е около 820 евро/кв. м, но без земята, която е около 50% от себестойността. В крайната цена се калкулират и многобройни административни градоустройствени процедури, които отнемат между 3 и 5 години. Крайните продажни цени в столицата са в много широки граници, но следва да се има предвид, че в Европа един квадратен метър струва не по-малко от 5000 евро и то за качество, което обикновено е по-ниско това, което в София може да се купи срещу 2000 евро, например”, уточнява Емилия Цоконова от НАСП.
Според представителите на НАСП, търсенето устойчиво ще продължи да изпреварва предлагането и спад в цените няма да има. В същото време, интересът на купувачите остава голям, тъй като инвестицията в жилище е сигурна стъпка. Затова подобренията и улесняването в качеството и скоростта на производство на жилищните продукти е приоритетно за възможностите и нуждите на потребителите.
