fbpx Несбъднати очаквания за държавно регулиране | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Несбъднати очаквания за държавно регулиране

Близо 20 г. България се движи по пътя на своето демократично развитие и пазарна икономика.
В областта на туризма, приблизително толкова дълъг е и периодът, в който се освободихме от централизирания принцип на управление и наложен монополизъм в туристическата ни индустрия. Сравнително бързо се ликвидираха държавните туристически предприятия и още през първата половина на 1990 г.
започнаха да се обособяват частни туроператорски фирми, туристически агенции, хотели и ресторанти, транспортни предприятия, атракционни туристически заведения и други, обслужващи туристическата индустрия.
Инициативните и предприемчиви туристически деятели от една страна, решавайки смело да инвестират своето умение, дългогодишен опит и професионализъм в собствен бизнес, желаеха по най-бърз и безболезнен начин да се откъснат от държавните предприятия. Но същевременно те очакваха истинската и сериозна подкрепа от държавния орган, който ефективно да подпомага и стимулира тяхната туристическа дейност.
Това очакване, за съжаление, не се случи в годините след последните политико - икономически промени в България.Не се случва в очаквания обем и сега. Свидетели сме на заявленията и декларациите на всяка кандидатстваща за управление политическа сила за издигането на туризма в първостепенен отрасъл на нашето стопанство,
които остават само в рамките на предизборните обещания.

Благовест Лефтеров е икономист, специалист по туризъм. Завършил е Икономическия университет във Варна. Квалификациите му обхващат още реклама в туризма и интерпретация на природното и културното наследство (вкл. курсове в Манчестър Метрополитън Университет). Владее английски, италиански, френски, турски и руски език. Бил е директор на представителството на Комитета по туризъм в Истанбул, Милано и Рим. Собственик и генерален директор на “Съншайнтурс” ООД, член на Комисията за образование и подготовка на кадри към UFTAA и заместник-председател на Българската асоциация на туристическите агенции.



Липсва ясна и точна стратегия у нас за развитието на отрасъла Вместо правилното екосъобразно използване на богатия природен и културно-исторически ресурс на страната се премина към стихийно строителство на хотелска база по българското черноморско крайбрежие, Банско, Пампорово и редица други места. В това отношение се почувства най-силно липсата на оперативна намеса от държавния орган за спиране на беззаконието. Видимо и недопустимо бе нарушаването на познатите ни от преди години, професионално изработени архитектурни планове за курортно-туристическо развитие на морските ни и планински територии. Вместо да се поучим от слабостите в “туристическото усвояване” на крайбрежните ивици на някои от средиземноморските страни, родната туристическа индустрия допусна същите грешки. Стигна се до познатото противоречие, когато “туризмът унищожава туризма!”
Малките, привлекателни рибарски селища от южното ни Черноморие промениха коренно своя облик. Живописно разположените къмпинги по черноморското крайбрежие, с капацитет от 1000 до 5000 души, почти изчезнаха. А добре планираният най-голям български морски туристически комплекс “Слънчев бряг” се превърна в
повече от 100-хиляден град ?! Това, в по-голямата си степен отрицателно развитие, се осъществи, въпреки обществения протест и реакцията на браншовите туристически организации.

Кадровото обезпечаване
на никнещите като гъби сезонни хотели и заведения за хранене в морските ни и планински курорти е свързано с много сериозни проблеми: липса на квалифицирани и добре подготвени ръководни и изпълнителски кадри; кампанийно набиране и назначаване на необходимия персонал за сезона, в повечето случаи без тяхното пенсионно и здравно осигуряване.
В това отношение стриктното спазване на нормативните документи и строгият държавен контрол са единственият начин за решаване на проблема, като се има предвид, че в България съществуват достатъчно висши, колежни и средно-специални училища и учебни центрове
за подготовка на съответните кадри.

Истинско партньорство и диалог между държавния орган
и частния туристически бизнес очевидно липсва. Професионалистите се канят често на официални срещи, дискусии и обсъждане на значими туристически проблеми и проекти, но изглежда само за да се демонстрира “добра воля”. Много малко е взетото предвид, както по отношение на туристическото законодателство, така и във връзка с изводите от проведените национални и международни туристически срещи в страната.

Туристическият отрасъл очаква от държавата:

  • да поеме организацията и ръководството по стратегическите насоки и приоритети за развитието на туризма в България;
  • да организира и съблюдава строг държавен контрол върху нормативните изисквания по отношение дейността на всички туристически фирми, хотелиери, ресторантьори, транспортьори, екскурзоводи, аниматори и други туристически играчи;
  • да организира и обезпечи информационно-рекламната дейност на туризма, за да извади страната ни от дългогодишното й откъсване от основните и новооткриващи се туристически пазари и да я изведе на полагащото
  • се място на европейския континент и извън него.


По отношение на европейските проекти
и други форми на финансова подкрепа се наблюдава известен прогрес. Повечето от туристическите регионални структури, както и отделни комплекси и фирми, успяха през последните години, съвместно или без съответните общини, да кандидатстват и спечелят определени средства за своето икономическо развитие, изграждане на екопътеки и туристическа инфраструктура, езикова и друга допълнителна професионална квалификация на свои служители.
Партньорството между държавния орган и частния бизнес тук е от особена важност.
За работещите в частния туристически сектор, погълнати изцяло от ежедневните организационно-финансови проблеми на своите фирми, основното съдействие от страна на държавата, очакваме да се изрази в подаването на постоянна информация за възможностите им за кандидатстване и допълнително усвояване на средства от европроекти.
Това би довело до редица положителни резултати за цялата ни туристическа индустрия: - разширяване и обогатяване на съответната инфраструктура;
  • разнообразяване на предлаганите туристически програми и маршрути;
  • квалификация и преквалификация на кадровия потенциал;
  • организиране на регионални, национални и международни семинари и конференции за обсъждане и решаване на ключови въпроси на туристическия отрасъл и други.

Туризмът трябва да бъде водеща стопанска дейност в България само при положение, че държавата го издигне в открито партньорство с частния професионален туристически бизнес

Това би довело до два основни и много добре познати извода с положителен резултат за нашата икономика и нация: високи икономически резултати, изразени в повишени приходи от сектор “Туризъм” при строго съблюдаване на проблемите за неговото устойчиво развитие и опазване на околната среда.

За контакти:
Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА)
ул. „Света София“ № 2, ет. 2
тел. (02) 980 6929
www.batabg.org
e-mail: bata@mail.orbitel.bg