Нуждата от партньорство е належаща за всички, но освен сътрудничеството между държавата и бизнеса е важно и това с гражданското общество, бе коментирано по време на Онлайн дискусия организирана от IDG.BG . Един от моделите за решаване на проблема с оборудването на компютри е училището или МОМН да създадат условия новите технологии да достигнат лесно и бързо до детето, което да носи мобилния си компютър или таблет в училище. В Сингапур държавата инвестира в мрежи, съдържание, обучение, а не в устройства, защото децата използват собствени. В България също до 2-3 години едва ли ще има човек, който да няма лаптоп или смартфон.
Втората ниша за партньорство е самото училище – държавата да инвестира толкова средства, колкото и училището. По подобен начин сега се развива програмата за актуализация на училищните униформи. Важна роля за развитието на образователния процес могат да изиграят и ученическите съвети, които у нас са все още малко. Много важна е ролята и на училищните настоятелства. В тези настоятелства има представители на бизнеса, където също могат да се намерят лостове за партньорство. Не е задължително едно партньорство да е във вид на спонсорство или дарение. То може да се осъществи чрез използване на налични ресурси, за да се получи добавена стойност. Близо 30 % от завършващите средно образование у нас заминават да учат в чужбина и тенденцията е това да се пренесе и в средното образование.
