Данните от последните епидемиологични проучвания в България показват двукратно увеличение на броя на хората с диабет през последните 18 години. Това сочи изследване, ръководено от проф. д-р Анна-Мария Борисова и съавтори, публикувано в списание Clinical Medicine Research през 2024 г.
Днес почти всеки трети българин над 60 години има диабет, а броят на хората с предиабет е още по-голям. Това означава, че стотици хиляди българи живеят с нарушения в глюкозната обмяна, без да знаят, че са в риск от развитие на диабет тип 2.
На специално събитие под мотото „Време е да говорим с нашите близки“ водещи специалисти, сред които проф. д-р Борисова и проф. д-р Михаил Боянов, представиха нови данни за разпространението на заболяването и подчертаха значението на ранната диагностика и профилактика.
Глобално над 1 милиард души живеят с предиабет, като данни на Международната Диабетна Федерация (IDF) от 2025 г. показват, че 1 от всеки 8 възрастни има нарушен глюкозен толеранс. Във Великобритания и САЩ също се наблюдава масово разпространение на състоянието, като значителна част от засегнатите са недиагностицирани.
„Предиабетът е последният шанс да спрем развитието на диабет тип 2,“ заяви проф. д-р Борисова. „Ранното откриване и промяната в начина на живот могат да предотвратят болестта. Информираността и подкрепата от близките са от решаващо значение.“
Специалистите предупреждават, че предиабетът не е просто рисков фактор, а състояние, което повишава риска от сериозни здравни проблеми като сърдечносъдови заболявания и повишена смъртност.
Рисковите фактори включват наднормено тегло, затлъстяване, нездравословна диета, липса на физическа активност, генетична предразположеност, а нови научни изследвания добавят и замърсяването на въздуха и химични вещества като бисфенол А.
„Намаляването на телесното тегло с 5–7% и редовната физическа активност могат да понижат риска от диабет тип 2 с над 50%,“ каза проф. д-р Михаил Боянов. „Това е постижима цел, ако хората са информирани и реагират навреме.“
Експертите призовават за повишена информираност, активна превенция и подкрепа от семейството, за да се ограничи растежът на диабета и да се намали натискът върху здравните системи.
