Как предпочитате да плащате - с карта или кеш? Как правите фирмените плащания?Пазарувате ли онлайн? Имате ли сигурност за транзакциите в интернет пространството?
Картовите транзакции в България бележат значителен ръст през изминалите няколко години. Тенденцията към нарастване броя на транзакциите, извършени чрез ПОС терминални устройства се запазва, а мобилните плащания набират скорост в България. Всичко това се дължи на продължаващото развитие на платежната инфраструктура в страната и на готовността на потребителите да използват удобните инструменти за отдалечен достъп до банкови сметки. Това бе коментирано по време на уебинар организиран от IDG.BG на тема„Склонни ли са потребителите да използват е-разплащания?“.
Значителна част от разплащанията на фирмите също преминава през електронни канали за достъп и в този смисъл интернет банкирането в България вече има традиция. При гражданите ситуацията е по-различна и тепърва предстои сериозното развитие на този пазар.
Според национално представително изследване органзирано от All Channels Interaction съвместно с агенция „Ноема“, онлайн потребителите търсят информация за продукт, който биха искали да закупят в дигиталната среда, но въпреки това една голяма част от тях предпочитат да го закупят офлайн. Повече от 58% от българите, пазаруват в Интернет от български сайтове, 20 % пазаруват в чужди сайтове и 22,4 % посочват, че пазаруват както в български, така и в чужди сайтове. Основната прицина за пазаруване от български сайтове е от злоупотреба с личните данни.
Как да защитим личните си данни, плащайки онлайн?
Физическите лица, извършващи пазаруване онлайн, преди да извършат каквито и да било действия по отношение на предоставянето на каквито и да било данни, би следвало да са наясно кой стои от другата страна на тази сделка. За да може едно физическо лице да защити личните си данни, трябва да е наясно с правата си съгласно ЗЗЛД. Всяко физическо лице, което решава да извърши покупка на стоки онлайн, би следвало да е наясно кой е търговецът. Преди да извърши съответната покупка лицето може да провери дали търговецът е регистриран като администратор на лични данни в Регистъра на администраторите на лични данни воден при комисията. Самият регистър е публичен и до него има достъп онлайн. Онлайн разплащанията са свързани освен с технология и с организационни и правни норми и най-голяма сигурност се придобива с Универсалния електронен подпис. Всички други похвати като цифров сертификат, SMS са технологии, които сами по себе си са доста сигурни, но нямат общата правна значимост.
По отношение на електронния подпис в момента тече процес по съгласуване на промяна в Закона за електронния документ и електронния подпис в частта му, където този УЕП ще бъде поставен като класифициран. Идеята на промяната е в общото европейско пространство тези подписи, издавани от операторите на удостоверителни услуги, да бъдат „говорящи един спрямо друг“. Онлайн разплащането не е по-опасно от всяко едно друго разплащане и сделките, които се сключват онлайн не са по-опасни от всички останали сделки в ежедневната ни работа или дейност. Разбира се най-важно е умението и навиците на всички участници в процеса на онлайн разплащане първо да се запознават със субектите, с които ще встъпят в някакви взаимоотношения е важно. Но това са навици, които се изграждат във времето и именно то ще покаже колко бързо ще навлезе в България този пазар.
50 % от банките поддържат използването на УЕП, 60 % продължават да издават свой собствен цифров сертификат, а някои поддържат и двата варианта на оторизация. Около 20 % от банките поддържат т.нар. ТАN кодове (transaction authorization numbers), останалите около 20 % поддържат OTP (one-time password), а 10 % все още използват потребителско име и парола за достъп до банковите услуги онлайн. Проблемът при използването на ТАN, OTP, потребителско име/парола, е липсата на възможността за доказване, което по един или друг начин може да доведе до проблеми със сигурността“.
Доказуемост на плащанията
Доказуемостта на плащанията не стои като проблем в сферата на е-разплащанията, тъй като всичко се извършва в бази данни, плащанията се отразяват и възможността едно плащане да остане неотбелязано е твърде малка. В този смисъл за потребителите и доставчиците на стоки и услуги, електронните разплащания са стабилната сигурна форма на уреждане на финансови отношения. Всичко е въпрос на доверие. Тъй като наложеният платеж е заплащане след доставката, а при електронните разплащания е необходимо стоката да се предплаща, потребителите се чувстват по-сигурни в първия вариант“.
Хигиената на потребителя за собствените му данни
Възпитанието и културата на самия потребител е от особена важност и бизнеса, и финансовите институции, и дръжавата, трябва да се насочат към създаване на условия той да се чувства комфортно и да добива самоувереност и сигурност в електронните разплащания. Ако има нещо, което в момента възпрепятства сериозния ръст на онлайн търговията, то това е доверието на крайния клиент получател на услугата към търговеца.
Склонен ли е потребителят да заплати за услугата
В България все повече се свиква с това, че електронният модел е един нормален канал за предоставяне на услуги. На Запад обикновено за използване на електронните услуги заплаща търговецът, който всъщност има печалба от това, че е пазарувано онлайн. За съжаление аз в България разплащането онлайн е най-популярният вариант. Пример можем да дадем с банка, която разполага с интернет банкиране и то се ползва от близо 200 000 граждани, но процентът на разплащанията е относително малък засега и в основата на това стои изграждане на доверието между крайния клиент и търговеца. Има и още един проблематичен аспект – доставката на поръчани извън ЕС стоки. В момента, за да се получи онлайн поръчка от Азия, Америка, Африка и др., трябва да се мине през освобождаването й на митница.
В момента близо 4 000 европейски банки са се обединили в предоставянето на транзакции в единната зона за разплащания в евро. По този проект, за който споменавам се е работило около 6 години, за да се създаде такава система, която да осигури на тези транзакции изключителна скорост, надеждност и сигурност при извършването им. Близо 1,7 млрд.евро се транзитират за 20 милисекунди – това са цифри и стойности за 2010 г., месец август. В администрацията с наредбата за електронни административни услуги изключително добре е регулиран начинът за електронните разплащания както и възможността административните електронни услуги да бъдат предоставяни по електронен път и да бъде извършвано разплащането им по възможните начини.
Как да бъде подобрена ефективността на услугата?
Клиентите на българския пазар, извършващи най-много плащания са младите хора на възраст между 35-40 години и може би за тях трябва да се предвиди развитието на т.нар.мобилно банкиране. Те биха могли освен закупуване на книги и подаръци онлайн, да плащат таксите си за общежитие, комунални услуги. Трябва да има по-голяма прозрачност по отношение на съответните търговци, които предоставят услугата – това до голяма степен ще повиши доверието на гражданите спрямо тях. При всички положения хората трябва да се чувстват сигурни относно личните данни които предоставят на търговците. Потребителите трябва да се съсредоточат върху знанието, че могат, трябва и задължително би следвало да искат да бъдат информирани на кого предоставят данните си и дали мотивите за изискваните от съответния администратор данни отговарят на целите, за които ще се използват те.
