Стабилният и устойчив растеж в България все още липсва

Ръстът на БВП на България надмина очакванията, достигайки 3.0% за 2015 г. За положителната му динамика очаквано повлия външното търсене, подкрепено от слабото евро. От друга страна, ниските цени на петрола допринесоха за по-нисък внос, вследствие на което нетният експорт оказа най-значителен принос за ръста на икономиката (2.1 пр.п.). От страна на по-слабото вътрешно търсене потреблението и инвестициите също допринесоха за ръста, съответно с 0.4 пр.п. и 0.5 пр.п. В контекста на базовия сценарий, че прозорецът за допълнителни облекчения от страна на ЕЦБ ще приключи към средата на 2016 г. и че пазарът на петрол ще остане доминиран от предлагането, очакваме по-значителен ръст в първата половина на годината до около 3.0% на годишна база, повтаряйки модела от 2015 г. Политическата ситуация в този времеви хоризонт също се очаква да остане стабилна, въпреки някои потенциални партийни търкания в управляващата коалиция. В същото време външните рискове остават по-трудно предвидими (военни сблъсъци, бежанска криза и т.н.).

„Това че услугите и индустрията имаха еднакъв принос към растежа през 2015 г. в България отразява подобрение в сектора на индустрията, която съдържа най-голям потенциал за дългосрочен растеж. Все пак, усилията в икономическата политика би трябвало да бъдат в посока на създаване на условия, водещи до трайно нарастване на относителния дял на индустрията в БВП“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

Ниските лихвени проценти се очаква да стимулират донякъде потреблението на домакинствата през 2016 г., докато проверката на качеството на активите в банковия сектор и по-слабото европейско финансиране, предпочитано от бизнеса, се очаква да задържат ръста на инвестициите. Бюджетът с планиран дефицит за 2016 г. от 2.5% от БВП, или по-ниско от 2015 г., няма да компенсира недостига на европейско финансиране през годината. От друга страна, банковите депозити на фирмите нарастват в първите месеци на 2016 г., което също свидетелства за ограничени инвестиционни перспективи пред тях.

Нивото на безработицата ще продължи слабо да намалява до под 9.0% към средата на 2016 г., докато лекият дефлационен натиск се очаква да отстъпи на слабата годишна инфлация от около 0.2%. През март 2016 г. нов държавен дълг за 2 млрд.евро бе емитиран на международните финансови пазар и ще бъде използван за финансиране на дефицита и стари дългове.