Проф. Анна Недялкова, президент на ВСУ "Черноризец Храбър"

Висшето образование е в криза

 
Според последни данни, завършилите средно образование в България за последната година са 58 000 души, от тях 10 000 заминават в чужбина, а 8 000 души не успяват да стигнат до матура. Тези, които кандидатстват във висшите училища са 40 000 души, при държавна поръчка от 72 000 души. Как висшите училища се справят с дефицита и какви мерки трябва да предприеме държавата, коментира проф. д.ик.н. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".

Оказва се, че едва 5% от близо 10 000 студенти, които напускат страната ни всяка година се интересуват от нивото на придобитата квалификация “навън”, но продължават да се изкушават от възможността да се реализират ефективно на пазара на труда и да материализират своите познания.

Основният мотив на младите българи да напуснат страната ни и да отидат в Германия, Дания, или Англия, под предлог, че ще получат висшето си образование в чужбина, всъщност ни лишава ежегодно от качествени кадри.

Повече от 90% от хората напуснали страната ни, за да учат, не се връщат в България

Ако страната ни предлага изключително високо качество на образование, достъп до информация и прекрасни условия за обучение, в чужбина младите хора получават работно място още по време на следването си, практика и гарантирана реализация. Всичко това е посока, в която трябва да работи държавата ни. В противен случай българските университети ще бъдат противопоставяни на световните, в рамките на така придобилите популярност напоследък изложения за висши училище, а обществото ни ще продължава да вярва, че “навън” образованието е по-добро, макар резултатите да показват друго и страната ни ще губи децата си.

„В момента състоянието на образованието е много тежко и то е тежко заради наслагването на двете кризи – икономическата и демографската – няма студенти, няма и пари за образование. Но ако сега допуснем да декапитализираме образователната система, да се лишим от академичния капацитет, който сме създали, тогава след няколко години ще плачем на висок глас. Трябва да спасим академичния капацитет, а пътят за това е да го освободим да работи на глобален терен, така както правят всички тези, които идват тук. Те идват не от добро, а също заради последиците от демографската криза.”, смята проф. д.ик.н. Анна Недялкова. “В закона има хиляди препятствия пред това нашите университети да заработят зад граница и да обучават чуждестранни студенти. Така както чуждите университети се борят на всяко изложение в цяла Европа да привлекат студенти, така трябва да го правим и ние и нормативната среда трябва да ни помага за това. Защото довеждането на студенти тук означава потребление, съхраняване на академичен капацитет, означава разширяване на инвестициите в образованието. Към момента държавата дава поръчка за нещо, което не може да гарантира с потребление и с работни места. Ако държавната стратегия не се промени, а водещите отрасли за икономиката не се приоретизират, прогнозата не е никак оптимистична.”

Сред основните проблеми, които проф. д.ик.н. Анна Недялкова вижда са: баланса между публични и частни инвестиции в образованието, проблемът на съотношението между регулация и автономия т.е. триъгълникът регулация – автономия – отговорност, липсващата връзка между качеството на живот и образованието, и законовата и нормативна среда, в която функционира българското висше образование. Нейната препоръка е необходимите нормативни промени да бъдат направени час по-скоро, за да бъде даден стимул на студентите да изберат да завършат висше образование в България, а на бизнеса да стане доверен партньор на университетите. От стимул се нуждаят и самите висши учебни заведения, за да се развиват, защото след няколко години, ще е твърде късно.