Промяната в начина на работа и очакваната икономическа рецесия в следствие на Covid-19 пандемията, причиняват ежедневна несигурност, която ще продължи и през следващите години. Ускорението на автоматизацията и нуждата от цифрови решения, дори и за основните ежедневни задължения, подкопават доверието в това, което хората са знаели и са били запознати.
Новият анализ на Adecco Group, разглежда глобалните тенденции в развитието на пазара на труда в 13 държави от Източна Европа, Близкия Изток и Северна Африка, включително и България.
Най-добре подготвените държави за справяне с предизвикателствата на работната сила са страните с добра социална мобилност и широко разпространени професионални и технически умения. Паритетът между половете, интеграцията на етническите малцинства и приобщаването на работната сила играят ключова роля за осигуряването за по-плавен преход в промяната в начина на работа в предизвикателното време, в което живеем.
Подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от основно значение за справяне с евентуални бъдещи сътресения на пазарите на труда. Страните с публична и частна дигитална инфраструктура и технически интелигентна работна ръка показват по-добри резултати при управлението на нарушаването на трудовия процес в първите локдауни.
Правителствените социални мерки и относително по-ниската взаимозависимост от глобалната икономика помогнаха на страните от Източна Европа да покажат по-добри икономически резултати.
Успехът в бъдеще ще принадлежи на постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана работна сила. С енергично, но застаряващо население, страните от региона трябва да предлагат повече възможности за растеж и актуален опит за учене през целия живот, за да подобрят уменията на своите граждани.
Като отправна точка за състоянието на отделните държави преди ковид пондемията, анализът стъпва на Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите за 2020, като разглежда и процента на младите хора, които не са ангажирани нито в нито в трудовата заетост, нито в образованието. При среден показател за Европа от 12.5%, Турция (29,5%), Сърбия (19%), Гърция (17,7%) са с по-малко шансове за обещаващо бъдеще на пазара на труда по отношение на младите хора. България се нарежда на 55-то място в света в Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите, като по данни на Евростат за 2019 младите хора у нас, които нито учат, нито работят са 16.7%.
Почти всички страни в региона срещат едно и също предизвикателство, а именно затруднения в намирането на квалифицирани служители поради несъответствието между знанията придобити в образователната система и практическите умения, изисквани от пазара на труда. Това е знак, че компаниите са една крачка пред образователните системи и трябва да помогнат на образователния сектор да се трансформира в по-практически приложима програма в близкото бъдеще.
Паритетът между половете е отличен маркер за развитие за по-добро разбиране на региона. Относителното равенство по отношение на броя и пропорциите на жените и мъжете често се разглежда като основно за социалния прогрес и стабилността. По отношение на завършилите жени (особено за завършилите висше образование) страните от региона имат добри резултати. Въпреки че общият процент на завършилите висше образование (на възраст между 25 и 64 години) е по-нисък, отколкото в западните страни, процентът на завършилите жени е по-висок от мъжете в повечето страни от Източна Европа. Това се вижда в страни като Полша, Словения, Унгария, Румъния или Сърбия.
Разликата в заплатите между жените и мъжете е много ниска, но жените имат по-малко възможности за кариерно израстване на лидерски позиции.
Прогнози за новата нормалност
Ключов елемент, който завинаги ще промени работната среда, е бързото възприемане на дистанционната работа, тъй като производителността на труда не се засяга, а дори в действителност нараства в някои сектори. Предварителните оценки показват, че половината от активната работна сила може да практикува работата си дистанционно.
Незабавни трансформации в работния процес (следващите 6 месеца)
Колкото и важна да е дистанционната работа, тя не решава предизвикателствата за всички сектори - голяма част от работната сила ще бъде изправена пред преместване и съкращения. Комбинацията между пандемията и продължаващия процес на автоматизация увеличава натиска върху образованието, секторите на производството, логистиката, хотелиерството и развлеченията.
Това започва да оказва влияние върху най-незаменимите категории работа, а именно по-възрастните работници и младите хора. Страни като Гърция, Хърватия, Турция, Тунис и Румъния имат равнища на безработица над средното за Европа. В засегнатите сектори на икономиката обаче има работни места, които могат лесно да преминат към сектори с голямо търсене и до които младите хора имат лесен достъп.
Пренареждане в търсенето на служители (следваща година)
Бизнесът прекроява стратегиите, инвестира в автоматизация и проучва нови методологии за работа. Служителите обаче са по-песимистични по отношение на сигурността на работното си място и трябва да получат нови умения, вече повече от всякога. В целия регион ще има ускорена нужда от високоспециализиран персонал: AI и машинно обучение, анализ на база данни, интернет на нещата, социални медии.
От друга страна, работните места, които включват повтарящи се действия и претъпкани места за човешко взаимодействие, ще продължат да бъдат все по-излишни. Следващата година ще означава по-малък интерес за наемане на персонал в: ръчно въвеждане на данни, финансовити анализи, счетоводство и одит, управление на офиси, поради постоянното развитие на технологиите и автоматизацията.
Умения, които трябва да бъдат подобрени (следващите 5 години)
Бизнес лидерите поставят акцент върху анализа на данните, устойчивостта, толерантността към стрес и гъвкавостта. От друга страна, работниците смятат, че изкуственият интелект и машинното обучение, дигиталният маркетинг и управлението на времето са по-търсени в близко бъдеще.
