Въпреки плановете, записани в Националната програма за реформи, до 2020 г. да се намали с 20% административната тежест за бизнеса, у нас регулациите продължават да са сериозна пречка и ограничават пълноценното участие на бизнеса в развитието на икономиката. Това бе изнесено на работна среща за представянето на анализа „Администриране на регулаторните режими – модерно регулиране” Изследването на БСК показва, че у нас има 5 закона, които регламентират правилата, на които трябва да отговарят регулациите за бизнеса, но липсва синхрон по прилагането им.България е на 84-то от 134-те възможни места по държавно регулиране според показателя за глобална конкурентоспособност, а корупцията у нас се увеличава заради тежките регулации за бизнеса по данни на Транперанси Интернешънъл.
Една от възможностите за намаляването на корупцията и за ограничаването на излишните регулации за компаниите, е електронното правителство. „За последните години близо 350 млн. лева бяха инвестирани в създаването на електронно правителство, но ефектът към момента за бизнеса не е голям.”, казва председателят на БСК Божидар Данев.
Изследването на БСК за регулаторните режими показва че фирмите имат утежнен достъп до пазара заради многото и често скъпи регулаторни режими. Увеличава се корупцията у нас – през 2010 г. официалните данни на Транперанси Интернешенъл сочат индекс от 3,6 на сто. Много сектори у нас се регулират, без да има реална нужда от това, защото те не застрашават обществения интерес. В същото време искания за разрешителни и лицензи отлежават в ключови министерства, сред които регионалното и министерството на околната среда и водите. Статистиката показва, че строителното министерство не е дало отговор за концесиониране на повече от 500 компании, а министерството на околната среда бави повече от 1000 оценки за въздействието над околната среда, както и за комплексни разрешителни. Близо 162 милиона лева дава годишно бизнесът за такси за регулации, показват разчетите на БСК.
Освен това всяка година българските компании плащат по 50 лева за вписването на обстоятелства само в Агенцията по вписванията. Документите за доказването на определените обстоятелства около компаниите могат да се обменят служебно между съответните институции. Отстраняването на допуснати нередности е честа практика и това принуждава бизнеса да плаща такси всеки път. Българските компании страдат и от забавянето на документи и актове, което затруднява плановете им за инвестиции. У нас има много високи държавни и общински такси, които са формирани по неясни правила. Съществува честата практика определени регулации да се разделят и така бизнесът да плаща такси няколко пъти, за да получи един документ.
Анализаторите на БСК препоръчват да се разшири обхватът на принципа на мълчаливото съгласие. Така на практика при забавяне на отговор от страна на администрацията, да се приема, че е получено съответното разрешение. БСК настоява още да се въведе ясна и прозрачна методика за определяне на държавните такси, както и да се променят законите за нормативните актове и местното самоуправление, за да не могат общините да въвеждат допълнителни правила за бизнеса.
