Печатането на пари продължава да обезценява основните световни валути От началото на финансовата криза до момента, станахме свидетели на безпрецедентно и синхронизирано печатане на пари в повечето развити икономики (САЩ, Европа, Великобритания, Япония и Швейцария). Тази политика неминуемо води до обезценяване на въпросните валути – процес, който е трудно забележим на моменти поради синхронизираните действия на централните банки. Казано по-просто, всички тези валути се обезценяват паралелно и това прави по-трудно идентифицирането на такава тенденция. Ако обаче измерим движенията на тези валути спрямо реални активи, като златото например, то тогава тенденцията е много по-ясна – всяка една от тези валути се е обезценила с между 30 до 60 на сто спрямо златото за периода от началото на 2008 г. до момента. Именно обезценяването на основните световни валути кара инвеститорите да се насочват към единственото останало „нехартиено“ убежище в сегашните кризисни времена – златото.
Големият Китай
През първите 9 месеца на 2012 г. Китай е внесъл 581 тона злато през Хонг Конг – повече, отколкото през цялата 2011 г. Скокът във вноса, както и увеличението на местния минодобив, недвусмислено показват неутолимия апетит на Китай за жълтия метал. Основните причини Китай да акумулира злато с толкова високи темпове са няколко. На първо място, китайското население е традиционно „привързано“ към златото под формата на бижута. Същевременно обаче, в последните няколко години инвестиционните златни монети и кюлчета започнаха да придобиват все по-голяма популярност в Китай, тъй като китайските инвеститори осъзнаха, че златото най-добре запазва покупателната способност на спестяванията в инфлационна среда (през последните няколко години официалната средногодишната инфлация в Китай е около 5%, като през 2008 достигна 8%). Втората основна причина е, че Китай е най-големият външен кредитор на САЩ и има огромни експозиции към щатския долар и активи, деноминирани в щатски долари. Акумулирането на злато позволява на Китай да намали риска си от обезценяване на щатския долар. Третата основна причина, която редица анализатори прозират, е, че Китай увеличава златните си резерви с цел да направи юана конвертируем в злато и така да измести щатския долар от господстващата му позиция на световна резервна валута. Въпреки леката корекция през октомври, златото успя да възстанови загубите в началото на ноември и се търгува на ценови нива от от 1740 долара, 1370 евро и 1090 британски лири за трой унция. Погледнато реално, корекциите от този тип са краткосрочен „шум” в цената на златото и са напълно нормални. В дългосрочен план обаче, нито един от факторите, които правят златото добра инвестиция в моментната икономическа ситуация, не са се променили. Дълговата криза в Европа остава неразрешена, САЩ са на ръба на „фискална пропаст“, Япония и Великобритания са вече „пристрастени“ към програмите за количествени улеснения. Печатането на нови долари, евро, йени и лири реално самоизяжда покупателната способност на тези валути и откроява златото като единствена стабилна инвестиция, която не може да бъде обезценена по усмотрение на някоя централна банка.
