Не бяхме срещали Ралица Паскалева лично преди снимките за този проект, но имахме чувството, че я познаваме с години заради завладяващата история на д-р Стилиянова в сериала “Откраднат живот”. Симпатиите ни към красивата лекарка от екрана много бързо преминаха и към изключително чаровната и талантлива актриса, която ни заплени на момента с усмивката си, с магнетичните си и живи очи, и с откровеността си. Идва буквално летяща за нашата фотосесия между снимките на два епизода от сериала. Съблича палтото и е готова да действа, пълна с енергия. „Чакай, студено е, а не сме наместили колата, ще изстинеш”, й казваме, а тя с усмивка отвръща: „О, не можете да ме уплашите, от сутринта съм на студа”, и без да й казваме нищо, тя започва сама да режисира снимките и позите. Наблюдаваме професионализма й във всеки един миг. Искахме обаче да научим за ролите й в живота на любима половинка на волейболния национал Теодор Салпаров, на отдадена майка на малкия Максим, на дъщеря, на приятел, на пътешественик, на красива и силна жена. Ето какво ни сподели.

Различна скорост за всеки важен и специален момент в живота

Във всеки един аспект от живота ми съм на различна скорост. В работата си съм 9-а ръчна, защото винаги съм заета, бърза, емоционална. Като майка съм 3-а автоматик, защото съм заредена с търпение и съм толерантна към всичко. В личен план - с роднини, с мъжа ми и с приятели съм 5-а, автоматик - златната среда.

Вярвам в изначалното добро, с което идваме на тази Земя

Красотата винаги е била и ще бъде субективно понятие. За всеки тя има различно проявление и описание. Не мога да кажа просто в едно изречение каква е истинската красота на жената, защото при всяка жена е различна. Раждаме се уникални – всяка със своите качества и стойности. Господ ни създава както е преценил и затова не бих променила нищо в себе си. Нещото, което по-скоро трябва да правим, е да НЕ се променяме спрямо лошотията и пошлостта около нас, защото аз вярвам в изначалното добро, с което идваме на тази Земя. И както красотата ни е различна, така и силата ни е такава – уникална за всяка от нас. Някои жени са безкрайно добри домакини, други безкрайно добри майки, трети безкрайно добри в професията си, четвърти - безкрайно добри във всичко, изброено дотук.

Трябва да има баланс и в семейството, и в обществото

Изобщо не смятам, че жените в България имат ниско самочувствие. На моменти си мисля, че дори е твърде високо. Чувала съм, че на някои работни места жените получават по-ниско заплащане от мъжете за същите ангажименти и то не само в нашата страна. Радвам се, че моята професия е доста различна от останалите и че при нас нещата не стоят така.

Мога да добавя, че мъжете, които ценят жените - отстъпват ред на опашката в магазина на бременни, майки или възрастни дами, помагат с покупките пред асансьора, показват уважение към жените в семействата си, а и извън тях, ми правят силно впечатление в позитивния смисъл. Защото, за жалост, често се срещам с точно обратното поведение.

От всичко казано не следва, че ние, като жени, трябва само да стоим и да очакваме всичко наготово. Трябва да има баланс и в семейството, и в обществото!

Семейството и животът сапнай-големите ни подаръци от Господ

Професионалното удовлетворение не трябва да пречи на семейната отдаденост и в основата на това отново е балансът. Семейството и животът ни са най-големите подаръци от Господ и трябва да сме благодарни за тях всеки един ден.

За да постигам баланс между работата и семейството, на всеки 5 дни снимки имам 5 дни почивка, за да мога да обърна внимание на любимите ми хора - на детето, мъжа ми, родителите. И ако петте работни дни са натоварени до максимална скорост, следващите пет са свободни за кино, разходки, пътувания и забавления.

Трябва да си призная, че се е случвало да работя без почивки, но след появата на Максим в живота ни, приоритетите ми много се промениха.

Винаги има какво да научиш или постигнеш

Хората, които смятат, че са постигнали всичко в професията си ме плашат. Особено, ако са на 30! Винаги има какво да научиш или постигнеш! И пак – всичко е строго индивидуално. Зависи от човека - кой с какво се задоволява в професионален план и какви цели си е поставил. Както е казал Екзюпери: “Човек е толкова голям , колкото са големи мечтите му.” Силно вярвам в тези думи.

Имам свободата да бъда “аз”

Аз съм аз и в личен, и в професионален план. Хората пред екраните няма как да го разберат, защото гледат един продукт – образ, който играя, но хората на снимачната площадка, например, виждат самата мен, а не образа ми. Ценя много дните за себе си. Лично време е това със семейството ми. Все пак имам дете почти на две годинки и няма как личното време, когато бях на 20 и сега да е едно и също.

На този етап от живота не ми стига времето да се запиша на още един курс по чужд език, а толкова много ми се иска… Четвърти сезон на сериала “Откраднат живот” го прекарах така - на снимки до 18:30 и от 19.00 до 21.00 ч – на курсове по арабски. Завършила съм езикова гимназия и за мен чуждите езици са огромно богатство. Трябва да си призная, че имам слабост да се записвам на всевъзможни курсове. Имам винаги поне няколко идеи за курс в изчакване - за приготвяне на френски десерти, за скачане с парапланер, иконопис… Всевъзможни неща.

Любопитството ми към света е безгранично, както и желанието ми да уча постоянно нови и нови неща.

Нищо не ми липсва в живота!

Всеки, разбира се, се стреми към нещо, но това семейството ми да е добре и да работя професията, която обичам, да имаме къде да живеем и какво да ядем - това ми стига, за да кажа, че имам всичко! Голям процент от населението на тази Земя не може да се похвали със същото, затова гледам да съм реалист, а не консуматор. Това не означава, че човек не бива да има стремежи или цели. Аз също имам, но гледам на тях с различен поглед и стъпила здраво на земята.

За сълзите

Плача в професията си - налага ми се. Героинята ми Галя от сериала плаче постоянно. А Ралица плаче на филми, на книги, плача за животните, плача за хората по улиците, за много неща плача... Аз просто съм много емоционална.

Зад волана

Обожавам да шофирам. Шофирам откакто съм взела книжка на 18 години и не слизам от колата. Родителите ми са в Русе, в по-голямата част от времето, а аз работя в София. Теди постоянно пътува също с отбора си, затова редовно прехвърчам от град на град, за да може семейството ни да е постоянно заедно.

За жените шофьори

Не бих искала да правя обобщение за жените шофьори, защото аз приемам себе си за много, много добър шофьор. Шофирала съм включително от София до Мароко - можете да си представите колко километри, граници и страни съм преминала…

Шофирала съм кола с десен, с ляв волан, паркирам от всякаква позиция и познавам и други жени, които се справят точно толкова добре с тази дейност, колкото и аз.

Шофирането е практика и до голяма степен добра координация и реакции.

Текст: Пепа Конова, снимки: Мирослава Дерменджиева