7000 метра до мечтата

Вероятно заради  хималайските пейзажи на Рьорих или пък заради "7-те велики тайни на Космоса", но седмицата е едно сакрално число, което ние от сп. "твоята ВАКАНЦИЯ" винаги сме свързвали със силата, мистичното, мечтите за нещо повече. Затова и посвещаваме един от материалите в актуалния брой на списанието ни за свободното време "твоята ВАКАНЦИЯ" на седемхилядниците - тези върхове, които привличат като магнит хората, влюбени в планината и катеренето. В настоящия брой Захари Димитров ни разказва за 5 емблематични седемхилядника, разположени на територията на Киргизстан, Казахстан и Таджикистан – Кхан Тенгри (6995 м), пик Победа (7439 м), пик Евгения Корженевска (7105 м), пик Исмаил Сомони ( 7495 м) и пик Авицена (в миналото – пик Ленин, 7134 м). Това, което не знаете за тези върхове е, че те са най-северните и най-студените седемхилядници на Земята. А най-северен сред най-северните е пик Победа.

Кой е Захари Димитров?

 

Захари Димитров e бивш ски състезател, добър катерач и понастоящем планински спасител от отряда на Планинска спасителна служба - Витоша. Един от малцината, сертифицирани спасители, които могат да участват в спасителни акции с хеликоптер у нас. Споделя, че най-важното нещо, което трябва да научите за планината, е как да водите диалог с нея. В този текст той ни разказва за мечтите на 7 000 метра височина и за това колко е важно да бъдеш добре подготвен, когато тръгваш към върха.

Но какво е да мечтаеш да погледнеш света от високо и защо Захари Димитров  е отправил взор към върховете – ето неговият отговор в този личен материал. Захари написа този текст специално за нас, за което му благодарим :)

“Казват, че пътят надолу минава през върха, но все пак зависи от върха. Именно за това са следващите редове. Да стъпя на ръб, на връх, да съм на билото, да се докосна до недокосваното... За мен това е свежа глътка въздух, усещане, даващо ми нови идеи, нов поглед, продължение.

На 34 години съм. Роден съм в Родопите и оттам започва моят връх. Този, който се намира не над земята, а под нея. Ще изпреваря фантазията ви и ще подскажа, че това не са прекрасните уютни, приземни механи, а дълбоките земни недра – пещерите. Едни омайващи, притегателни форми, които завладяват всеки любопитен търсач на различното.

Не мога да пропусна и главните виновници, които ме тласнаха към тези форми. Вече покойните Димитър и Георги Райчеви, баща и син, отделили десетки години от живота си за изследването на пещерите в Родопите. Именно те за първи път ми показаха що е то въже и ме научиха да обичам природата с всичките й детайли. Разглеждайки и опознавайки тези чисти, изящни дълбини, пазещи милионите тайни на водата, човек се зарежда с истинското желание да опознае всичко, което го заобикаля. Така по друг начин се гледа и на светлата част на природата – тази част от релефа, която се е развивала и развива нагоре - над нас, към синьото на небето.

Върховете

 

Вярвам, че всеки има духовна визуализация на своя връх. Едни го намират по пътя към кариерата си, други в изобилието, трети във връзката между човек и природа. Аз съм от последния вид. В тези редове ще разкажа за моята връзка с природата, за моята мечта, за душевното изобилие, което ми носят едни определени върхове – седемхилядниците.
Те са една особена порода върхове. От моя поглед – отдалечени, грандиозни, такива, които те приемат с уют и други, които те респектират повече и от най-високите гиганти на планетата.

В моя личен топ 5 на седемхилядниците са разположените в Киргизстан, Казахстан и Таджикистан Кхан Тенгри (6995 м), който в зависимост от снежната си шапка понякога надвишава 7000 м), Пик Победа (7439 м), Пик Евгения Корженевска (7 105 м), Пик Исмаил Сомони (някога Пик Комунизъм 7 495 м) и Пик Авицена (или Ленин 7 134 м).
На успелите да изкачат всички тези върхове се присъжда званието „Снежен барс“, което много планинари и любители на високата планина смятат за едно от най-престижните. Престиж, който говори за отлични физически възможности, психическа устойчивост, хъс, себеотдаване.

Как да стигнем дотам?

 

На първо място взимаме гореспоменатите черти от характера си, намираме си другар по душа и мечта, слагаме около 4 000 лв в пазвата си и се молим за добро време. Това, разбира се, са нахвърляни на едро планове. Всъщност цялото събитие около изкачването на един седемхилядник е една голяма раница с емоции, които остават за цял живот.
Започва се с един или два полета от София до столицата на Киргизстан Бишкек (за пример давам изкачване на връх Ленин - най-лесния от 5-те седемхилядници). Районът е друга планета. Битът и културата са колоритни, силно изненадващи, пленяващи. За по-плавно преживяване можем да използваме услугите на местна агенция, която да поеме голяма част от логистичните задачи. Една от тях е трансферът до базовия лагер Ачик Таш, разположен на 3600 м надморска височина.

Време за характер

 

Тук идва времето за проверка на онези черти от характера, за които споменах. За какво говоря? За подготовка на тялото и мозъка или за аклиматизация на организма. За да се случи това, е нужно да осъществим няколко последователни изкачвания и слизания по планината. По този начин ще научим съществото си да привикне на по-малко кислород във височина. Заедно с това ще донапаснем и екипировката, за която сме отделили много време, а и работни часове. Сигурно се питате какво й е различното на тази екипировка? На първо място, не е от най-дребните ежедневни разходи. Разбира се, това е нормално, тъй като материалите, които се използват за нея са скъпи и качествени.

Нужни са ни принадлежности от битов характер, които да са устойчиви на условията, удобни за използване, леки и необемни. Топлината на тялото си ще запазим с дебели пухени якета и височинни обувки, годни за използване при минус 25-30° C. Ако искаме да практикуваме истинската форма на алпинизъм,  трябва да носим и височинни палатки, които също не са от най-евтините атрибути, но колко струва човешкият живот? Колко пари струва мечтата? Има ли удоволствието цена?

Къде може да сгрешим?

 

По-скъпото обаче е опитът в планините – този обем от знания, който е 100% задължителен преди поемането нагоре. Тук ще спомена някои грешки, които могат да се окажат фатални за успеха и дори за физическата и психическата ни цялост:
- липса на предишни пребивавания в планина;
- липса на опит в планини около 4000 – 5000 метра;
- недоизпипвания в екипировката;
- надценяване на възможностите ни; 
- несъобразяване с метеорологичната прогноза;
- проявяване на геройства от различен характер.
Всички тези неща се избягват с много предварителен опит. Всички нежелани ситуации могат да се предотвратят с едно постепенно пристъпване от ниско към високо. Не е ли така с всичко в живота? Не са ли търпението и последователността в основата на успеха?

Диалог с природата

 

Може би се питате как се подготвям за тези начинания? Лесно е за разбиране. Улеснен съм с тренировките, защото работата ми като планински спасител налага (с желание и любов) да съм често в планината. Там имам възможност да поддържам физическата си подготовка на задоволително ниво. Освен това, постоянният контакт с планината неминуемо ме вкарва в диалог с нея. Онзи, който е задължително условие за наличието на хармония между човек и природа. Когато този диалог липсва, контактът остава на ниво човек и стихии, от онези, които го подмятат като прашинка.

Сила и разумна увереност за планини, високи 7000 метра, са ми дали прекрасни изкачвания на повечето български върхове и някои чужди, като Триглав (Словения), Матерхорн (на границата между Швейцария и Италия), Казбек (Грузия). В тях има една стъпаловидност от 3-4-5-хилядни върхове, което вярвам, че е правилният подход към мечтата ми и следващия ми връх, а именно Пик Ленин (7134 м). Десетки писания, клипове, разкази от приятели, снимки на този връх са ме поставили в негов сладък плен. Защо? Какво ти носи? Какво печелиш? Защото сме различни, защото всеки трябва да има своя стремеж, защото така се развиваме душевно, независимо дали трупаме изобилие или брой изкачени емоции.

Защото човекът е човек, когато...?

 

Ако сте си отговорили на този въпрос, значи разбирате защо съм в плен на върха. Планината много взима, но и дава щедро. Дава богатство, което ако успеем да видим и приемем, ще сме вечно щастливи, пълни с неизчерпаем заряд, защото природата е необятна. Именно и такива са мечтите – необятни, но високи, колкото високо виждаме с душата си.

Какво означава званието "Снежен барс"?

 

Ако учените мечтаят да вземат Нобелова награда, то запалените планинари мечтаят да изкачат първо четирихилядник, после петхилядник и все поглеждат към Еверест, макар и с окото на уплашено дете, което не знае дали някога изобщо тази негова мечта ще се осъществи. През последните години обаче сякаш туристите на Еверест станаха повече, отколкото трябва, а хората, влюбени в планината отправиха поглед към върховете и веригите, които не са така популярни. Затова и приказните върхове на Памир и Таджикистан привличат все повече ентусиасти, които мечтаят да ги посетят и изкачат. Само малцина обаче са тези, които могат да се похвалят със званието "Снежен барс". То се присъжда само на онези алпинисти, успели да изкачат петте най-северни седемхилядника на планетата. В дивите и приказно красиви масиви на бившия Съветски съюз все още може да се намери оня северен чар на моментите, в които оставаш насаме с планината по начин, който ако не сте преживели, не можете да разберете. Кой ли ще е следващия алпинист, който ще се похвали със званието "Снежен барс"? Предстои да разберем.

Facebook comments