Затворете очи и си представете, че сте в облаците. Наоколо са гледки към необятна водна шир, зелени планини, бели ледникови шапки и стотици, хиляди водопади... Да, асоциацията е една - Норвегия. И понеже заедно с моите приятели сме зодия “Приключенец”, решихме да превърнем представата в реалност - освен да слушаме и гледме падащите води, да навлезем в тях и да усетим магията отвътре. Решихме гребейки с каяци да опознаем тези уникални кътчета красота и да почувстваме атмосферата от времето на викингите. Заминахме към фиордите на Норвегия, след като създадохме специална логистична организация и с бус от България беше доставена цялата екипировка - лодки, гребла, палатки и всичко необходимо за нашето съвременно номадство.
Стигнахме до фиордите след 550 изморителни километри и осем часа път от Осло. Беше обаче любов от пръв поглед и за цял живот, още при спускането към брега за старта. Трудно се намира описание на виещия се път към малкото селце Гайрангер, откъдето пуснахме каяците на вода. И започнаха да се редят десетки завои, някои почти 360 градусови, откриващи невероятни гледки в нереални измерения.
Приключението започна от Гайрангерфиорд
Това е един от дългите фиорди в Норвегия - цели 15 км, а широчината му в някои участъци достига до 500 м. Гребането тук е коренно различно от това в язовир, море или река. От двете ти страни се издигат високи по 1200 м скали, а спускащите се водопади са буквално през 200 м. Най-големите са Брингефосен и Форфрискендфосен. Величественият пад на тонове вода от топящите се ледници те остава буквално без дъх. Периодично се появяват зелени морави с кацнали къщички в ярки цветове.
След първоначалното стъписване, искахме обаче този филм да не свършва. Километър след километър не спирахме да откриваме нови, чудодейни гледки и да чуваме само шума на падащата вода. И тогава разбираш колко е величествена природата, каква невероятна сила има, колко нищожни са хората и колко много трябва се мисли за нея и опазването и.
Самата водна шир е гъсто населена и разминаването с огромните круизни кораби се оказа неравно състезание. Почти невидимият за капитана от мостика на 15-тия етаж каяк, който се задвижва само от греблото, се люлееше силно от оставените вълни. Тук особено важно бе да спазваме правилото за гребане близо до брега и категорично ненавлизане в килватера. Не е препоръчително и стигането до края на фиорда, заради вероятността от силни насрещни вълни. Задължително е съобразяването с прогнозата. Дори и във фиордите при вятър има опасност от двуметрови вълни.
След 25 км приятно изтощение, се върнахме в изходната точка и се отправихме към палатковия лагер. Останахме изключително учудени колко уредено е всичко. В това закътано селце, на 20 метра от водата имаше страхотна организация и всичко необходимо за пълноценен релакс. Освен безупречната чистота, на метри от поляната с палатки се намираха кухня с всякакви уреди и прибори, баня, пералня и дори автомати за сушене на дрехи. Пълно е с инсталации за ел.захранване и всички телефони и таблети бяха безпроблемно заредени. Разбира се на разположение е и магазин с всякакви храни. Вечерта завърши със сладки приказки и любими мелодии от акустична китара. Истински палатков лагер!
Ледникови езера
Следващата дестинация беше гребане в ледникови езера. След ново живописно пътуване стигнахме до уникално красивите и чисти ледникови езера Олдеватен и Ловатнет. В далечината величествено се спускаше бялата постеля лед от най-високата точка на глетчера Бриксдал.
Гребането в такова езеро се оказа също невероятно преживяване. Най-вече заради поразителната чистота на водата, тишината и пъстроцветните картини, заобикалящи ни от всички страни – тридесет километра в пълно спокойствие и хармония с природата.
И тъй като сме номади, решихме да съчетаем гребането с ходене и малко изкачване. Не всеки ден си близо до глетчер. Сменихме водните обувки с туристически и поехме пеша към така привличащата ни картина на бялата ледникова шапка. Пътят се оказа сравнително лек и разбира се съпроводен с нови прекрасни гледки. Множество водопади, мостове над ледени реки, високи скали и виеща се пътека до високото езеро, в което се стичат водите от топящият се лед. Зашеметяващата панорама те залепва като с магнит и прехласнат, е трудно да тръгнеш обратно. Пък и снимките ни спират почти на всяка крачка.
Вечерта отседнахме в друг къмпинг, чиято организация вече не беше изненада. Същата перфектна чистота и всички необходими удобства. Отново горещ душ и релакс на поляната пред палатките. А в частта за кемпери живота кипеше. Свързани към газ, ток и вода, подредили маси и столове под тентите, обитателите им си чувстваха като в рая.
На сутринта поехме към следващото предизвикателство. Този път, освен поредната доза живописни панорами, установихме колко добре са проектирани малките пътища. Въпреки, че са тесни, разминаването на кемпери, бусове и дори камиони беше напълно възможно. Естествено при пълна толерантност и уважение между водачите в най-тесните участъци.
В спокойните води на фиордите
Градчето Флам е наистина трудно за описание, просто трябва да се види. Уникална атмосфера от пъстроцветни къщурки, пръснати по зелени поляни, заобиколени от величествени планини и множество водопади. Тук е и най-високо разположената железопътна линия в Северна Европа - Берген. А района на пристанището, освен поредния 15-етажен круизен кораб имаше и автентичен пазар на ръчно изработени изделия , местна пивоварна (300 мл. бира за скромните 15 лв.), кафетерия с истинско италианско еспресо и павилиони със стотици сувенирчета, тролчета и типичните плетени пуловери. Просто няма как да не си вземеш нещо.
Зоген фиорд е най-големия в Норвегия и вторият по големина в света. Разположен на цели 200 км. навътре в сушата, той е и най-дълбокият. На места достига до 1200 м, а в някои участъци височината на скалите надминава дълбочината.
Хардангер фиорд е вторият по дължина в Норвегия и трети в света. Навлиза 160 км. в континенталната част. Тук бяхме изненадани от множеството овощни градини по двата бряга. Поредицата от добре оформени карета с насаждения от ябълки, круши и сливи внася изключителен колорит на традиционния фон от високи скали и падащи води.
И отново сме на сушата. Не можем да се начудим на безупречното пътно движение по тесните, виещи се пътчета. А когато в десетина километров тунел минахме през няколко кръгови кръстовища, останахме буквално със зяпнали уста и си спомнихме сагата с нашата магистрала Хемус.
Не пропуснахме и най-високия водопад в Норвегия - Kjelfossen, който е 18-ти в света. С височина от 840 метра създава невероятен респект. А шумът му е буквално стъписващ.
Последно изживяване - Тролтунга
Тролтунга или “Езикът на трола” е истинско изживяване, задължително за всеки уважаващ себе си пътешественик. Имаш усещането, че си на върха на света от скала във формата на изплезен език, стърчащ хоризонтално от планината на 700 метра над езерото Рингедалсвтнет.
Навсякъде организацията по отношение на паркинги и маркировка е перфектно. Оборудвани с добри обувки и планинарско облекло, поехме по пътеката нагоре. 14 км. до целта. В шеги и взаимно мотивиране трябваше да преодолеем и денивелация от 800 метра. А прогнозата за времето беше за 90% дъжд. Да, ама не! Нито капка не падна, а и да беше заваляло, гледките щяха да оставят дъжда на заден план. Пътят е невероятно живописен, минаващ през езерца, поляни, усойни места с останал сняг, реки и малки потоци, скали и участъци буквално по ръба на фиорда, дори илюзорни гейзери, предизвикани от завихрянето на водата от водопадите ... И доста ентусиасти като нас, което ни мотивираше допълнително.
От множеството снимки в социалните мрежи и брошури остава страховито впечатление, когато човек е на скалата. “Този е луд”, би казал всеки. Треперенето обаче е излишно. Ефектът отстрани е поразяващ, но реално рискът е минимален. Съществува единствено, ако сниманият не е прекалил с алкохола, нещо, което е почти невъзможно в Норвегия или ако вятърът в момента е повече от 50-60 км/час, а човекът е под 50 кг. „Езикът” е достатъчно широк и дори стоенето в самия му край е безопасно. Но пък усещането е магическо. Едни се усамотиха и се отдадоха на съзерцание в необятната шир, други просто полегнаха на ръба, а имаше и подскачащи герои, предизвикващи кръвосмразяване в останалите, чакащи своя ред и пристъпващи несигурно към бездната. Не ти се иска да тръгваш, но трябва да отстъпиш място си на следващите туристи. Напълно заслужена титла “най-фотогеничната дестинация в Северна Европа”.
Въпреки че ни очакваха обратните 14 километра път до буса, емоцията от „езика“ ни държа в перфектна кондиция и никой не почувства грам умора.
Подходящото време за изкачване до скалата е от средата на юни до октомври. Задължително е да имате сериозни обувки, щеки за слизането, дъждобран или много добро яке. Пълно е с места за настаняване с цени за всеки джоб, а най-близкият град Ода, е повече от добре туристически уреден.
Любов завинаги
Е, тук нашето приключение Норвегия свърши. Невероятна страна, впечатлила ни с фиорди, планини, водопади, езера, реки, хиляди вълнуващи гледки, оставили ни без дъх и с блеснали очи. Уви не успяхме да запечатаме всичко на фотоапаратите, въпреки безбройните щраквания, а и както се оказа в последствие, без никакъв професионален опит в снимането. Но важното е, че запечатахме всичко в сърцата и очите си и се влюбихме в Норвегия. Заклехме, че ще върнем пак.
Пътешествието е реализирано преди пандемията от коронавириус
