Според доклада на Сметната палата, процесът по ценообразуване и регулиране на цените на лекарствените продукти не е достатъчно ефективен и ефикасен. Необходимо е предприемане на адекватни действия за тяхното подобряване.
С изменение в Закона за здравното осигуряване за дълъг период от време (близо 2 години) е отнета възможността на Националната здравноосигурителна каса да договаря стойността на заплащане на лекарствените продукти, което води до по-високи стойности на заплащане и повишава бюджетните разходи за лекарствени продукти. Впоследствие е създадена правна възможност за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, но с подзаконов нормативен акт е ограничен обхватът на договарянето само за лекарствени продукти, които са без аналог и са 100 на сто реимбурсирани. Извън одитирания период ограничението в обхвата на договарянето отпада и законовата и подзаконова рамка са синхронизирани, като Националната здравноосигурителна каса вече има задължение да договаря отстъпки за всички лекарствени продукти, се посочва още в доклада на Сметната палата.
Предприетите нормативни промени във връзка с договарянето на отстъпки са предпоставка, но сами по себе си не могат да гарантират ефективност при намаляване на цените на лекарствените продукти и ефикасност и икономичност при разходването на публични средства, тъй като реализирането на такова договаряне е въпрос на „добра воля” от страна на притежателите на разрешение за употреба, се посочва още в одита.
Нормативната уредба, регулираща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти е сложна и обемна, извършвани са много и чести промени, които не са предшествани от анализ и оценка на въздействието на изменените/новите нормативни актове, което генерира риск за неефективност и неефикасност от тяхното действие.
По отношение на финансирането на лекарствените продукти от Националната здравноосигурителна каса, се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличение на средствата, както вследствие на нормативно прехвърляне на плащания за лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, така и на увеличаващия се брой на лекарствените продукти и на реимбурсната сума, които НЗОК заплаща. Това налага повишаване на контрола при изписване на лекарствените продукти, особено на тези без аналог и с ниво на заплащане 100 на сто, които са с най-висок относителен дял спрямо общия размер на разходите, както и провеждане на адекватна политика за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти с най-високи разходи, посочва още Сметната палата в одита.
В резултат на договорените отстъпки от Националната здравноосигурителна каса през 2012 г. (извън одитирания период) ефективно са намалени цените на лекарствени продукти, което е предпоставка за ефикасно и икономично изразходване на публичните средства.
При договаряне на цените на лекарствените продукти както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса се постигат много по-ниски стойности на заплащане на лекарствените продукти, е друго заключение на Сметната палата.
Ставката на данъка върху добавената стойност на лекарствените продукти в почти всички европейски страни е по-ниска от тази в България и едновременно с това е значително по-ниска от стандартната за останалите стоки и услуги. В някои случаи лекарствените продукти, заплащани от здравноосигурителните фондове, не се облагат с ДДС.
Анализът потвърждава, че ефективността и ефикасността при изразходване на средствата може значително да се повиши при създаване на възможности Националната здравноосигурителна каса да договаря цените/стойностите на лекарствените продукти, които заплаща напълно или частично, при което се договарят по-ниски цени и се извършват по-малко разходи при равни други условия, се казва още в одитния доклад .
