Нови доказателства, че биоенергията e заплаха за природата бяха разкрити от организациите BirdLife Европа и Централна Азия и Transport & Environment след задълбочени проучвания и изследвания на терен, проведени с местните партньори. Казусите са описани в Черната книга на биоенергията и са пример за добри намерения, довели до ужасни резултати.
Биоенергията в момента съставлява по-голямата част (65%) от енергийния микс от възобновяеми източници в ЕС. Въпреки това, както се казва "Не всичко, което блести, е злато" и, аналогично - не всичко, което е от възобновяеми източници е устойчиво. Биоенергията не е мечтаното решение, което се надявахме да бъде: изгарянето на биомаса все още води до емисии на въглероден диоксид и в някои случаи дори влияе по-зле за глобалното затопляне. Добивът на биогорива също така е причина за огромна загуба на биологично разнообразие.
Случаите от Европа, включени в Черната книга на биоенергията, разказват за изгаряне на цели дървета, дори и гори в защитени територии в Източна Словакия и италиански биоенергийни фирми, изсичащи важни крайречни гори в областта Емилия-Романя. В Германия обработваемите земи и култури като царевицата се използват за производство на биогаз. Въпреки че горите са символ на Финландия, тамошната биоенергийна индустрия също прибягва до горене на цели дървета, за да отговори на политическите изисквания. На Канарските острови и в Южна Франция биоенергийните фирми, които строят субсидирани централи са принудени да внасят дървесина от други места просто защото при тях няма достатъчно гори.
В Северозападната част на Русия, гигантският производител на пелети Выборгская целлюлоза, който доставя на европейския биоенергиен пазар до компании като германската RWE, шведската Vatttenfall, финландската Fortum и датската Dong Energy, беше разобличен, че захранва производството си чрез голи сечи в региона. Този казус също ще бъде показан в предстоящия документален филм, The Burning Issue, подготвен от BirdLife.
Колумбия, четвъртият най-голям производител на палмово масло в света, също се присъедини към надпреварата за доставка на европейските пазари на биодизел с износ за Холандия, Германия и Испания, утроявайки производствените си обеми между 2013 г. и 2015 г. Въпреки че биодизелът е най-лошото биогориво от гледна точка на въздействие върху климата, законите на ЕС все още са твърде слаби, за да се спре нарастващото използване на биодизел от палмово масло.
