fbpx Да бъдем далеч, не означава да бъдем далечни | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Да бъдем далеч, не означава да бъдем далечни

Ходили ли сте някога в Япония? Аз не съм. Но много искам да отида. Предполагам и вие. Не може да не признаем, че от нашата европейска и балканска гледна точка, всичко, което знаем за японските бит и култура ни се струва странно, трудно разбираемо и забулено в енигма. Но не съм чувала никой от моите познати да отхвърля тази различност и странност, без значение до каква степен познава или не познава различните прояви на японската култура. Това за мен доказва отворения дух на българина и склонността му да приема различното. Поне в това ми се иска да вярвам.

 

 

Едно от нещата, с които страната на изгряващото слънце е известна по света е нейната богата театрална традиция. Уникалното в нея е фактът, че Японците са съхранили и продължават ревностно да пресъздават няколко традиционни форми на театрално изкуство, такива, каквито те са били преди векове и в същото време са нацията, която не спира да въвежда революционни иновации в много сфери на човешкия живот. Както казва големият съвременен японски актьор Йоши Оида: „Ако си прекалено традиционен ще се превърнеш в музеен експонат лишен от жизненост. Изкуството е нещо живо! В Япония казваме: В старото трябва да намериш и разбереш новото….“

 

 

Една от най-популярните японски театрални практики несъмнено е театър Но, наричан още Ногаку, възникнал през 14 век като синтез на всички изкуства свързани с дзен будизма - религията имаща огромно влияние върху японското общество по това време. На отворената от три страни сцена на театър Но публиката вижда не само актьорите, но и традиционния хор, както и изпълнителите на специални японски ударни инструменти и флейта. Техните емоционални и специфични за европееца звуци, съпровождат цялото представление.

Главният герой по традиция е с дървена маска, като основната идея е, въпреки безизразната маска, с помощта на нематериални изразни средства, той да предаде на публиката своето усещане, емоциите и чувствата, които изпитва на сцената. Особено пищните и твърде декоративни костюми трябва да бъдат и исторически точни. Изразителния грим и обемните прически допълват тази силна театралност, която придава особено усещане у един чуждестранен зрител в комбинация с бавните, внимателни и пълни с религиозно и историческо съдържание прецизни танци на движещите се по сцената изпълнители.

Традиционният японски куклен театър наричан Бунраку, в който основни действащи лица са разказвач и кукловоди е друга традиция запазила популярността си до наши дни.
Несъмнено любопитен и интересен за гледане е смятания за предшественик на съвременното анимационно изкуство японски традиционен театър Едо Уцуши-Е. Ключов елемент при него е използването на така наречената Латерна Магика – ранен прототип на прожекционния апарат. Внесен от холандски търговци в Япония през 18 век и преработен в олекотен дървен апарат от японците в следващите години, той става любимо занимание на жителите от областта Едо, днешно Токио. Възникнал преди два века, Едо Уцуши-Е е театър, в който вместо кукли на екран, разположен на сцената, оживяват прожектирани изображения. Музика и разказвач съпровождат редуващите се прожекции, впечатляващи с ярките и наситени цветове.

 

 

Интересното е, че за разлика от познатата ни анимация, която предварително е запечатана на носител, изображенията в Едо Уцуши-Е се прожектират в момента на представлението от няколко майстори, които са зад екрана. Те имат възможността да променят действията си спрямо реакцията на публиката. Ефектът на така изработената техника е пленяващ с простотата на изображенията, с майсторството, което се демонстрира при ловкото, навременно и добре позиционирано редуване на визиите.

Много други театрални подходи допълват палитрата на японския традиционен театър. Те са били предназначени за различни прослойки от населението. Някои от тях са изключително сериозни и поучителни, други имат забавен и хумористичен характер. Част от тях са били предназначени за широката публика и са се играли на площади и пазари, други са били привилегия само на отбрани общества и изпълнители. В театър Кабуки например актьори с екстравагантни костюми и грим интерпретират истории за любов, морални конфликти и исторически събития. Този театър е определян като шокиращ, нетрадиционен и модерен. При характерните за него танци се обръща специално внимание на разкошните пищни брокатени кимона и големите перуки напомнящи на театър Но, а негова запазена марка е екстравагантният грим наречен Кумадори.

 

 

Несъмнено за да опознаем дори само тази малка част от японските традиции и ценности синтезирани в театралните практики се изисква да отделим повече от времето и вниманието си на забързани и трудно разбиращи азиатската култура европейци. Въпреки това всяко едно приближаване до тази различна от нашата култура ни прави по-свободни и по-толерантни. Не е нужно да я харесваме. Не е нужно да прилагаме. Но може именно в нея да открием това, което ще ни помогне да познаваме по-добре самите нас.