fbpx Да построиш хотел на мечтите си | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Да построиш хотел на мечтите си

Да построиш хотел на мечтите си

По стечение на обстоятелствата успях да открия, че има професия, която ме прави щастлива, и искам да се посветя на нея. Завършила съм Административно обслужване и деловодство, но съм работила не повече от година по специалността. Чувствах се отегчена и разочарована, нямаше я онази "тръпка", която те прави щастлив, виждайки резултата от своята работа. Известно време мерих сили в частния бизнес - по времето на 57-мо ПМС (в края на 80-те години), но както казва народа "Орташката кобила и вълците не я ядат", така че сами се досещате какъв беше крайният резултат. Всъщност една от причините за този резултат беше, че и аз, и съдружниците ми не бяхме подготвени да управляваме собствен бизнес. Така се отказах да меря сили в частния бизнес и отново станах наемен работник. От този момент нататък имах огромния късмет да работя с хора, които са изключителни професионалисти, и от тях научих много. Започнах работа в заведение за бърза закуска, което нямаше и 10 квадратни метра - почиствах масите и пепелниците. След седмица ме повишиха и работех вече и на "чекмедже", но
най-големият ми стимул в работата беше усмивката на клиента
Чувствах се невероятно, бях опиянена от факта, че нещо толкова дребно като чистият пепелник може да накара човек да се почувства щастлив, докато отхапва от сандвича или отпива от кафето си. Както казват хората, "апетитът идва с яденето" и на мен ми се прииска да се изявявам на по-голяма сцена. Водена от този порив започнах работа в една от най-модерните тогава дискотеки като помощник-барман. Междувременно завърших 6-месечен курс за бармани и сервитьори. В този курс отново късметът ме срещна с изключителни професионалисти и от тях разбрах какво означава пълно отдаване на работата. Много хора си мислят, че това са професии, които не са престижни, и че тези, които ги упражняват, са неграмотни и нямат шанс да си намерят друга работа. Истината е, че съм имала колеги с по едно или две висши образования, които по една или друга причина са били принудени да работят зад бара или с табла в ръка. Някои се отказваха още първата седмица, други оставаха.
Най-показателното е, че
тези, които успяха да открият, че
магията е в това да накараш клиента да се върне отново,
и до днес са в бранша - някои от тях имат свои ресторанти. В началото на 1992 г. се явих на интервю за крупиета (дори не знаех какво е това, но една колежка ме убеди да си опитаме заедно късмета!). Изненадата ми беше огромна, когато ме поканиха на разговор и ми предложиха работа като барман или сервитьорка. И така работих до 1995 г. Следващите години посветих на дъщеря си. Работата обаче ми липсваше, и то много. Без да усетя в мен започна да се загнездва идеята да направя свое заведение, където клиентът е винаги добре дошъл и винаги ще си тръгва доволен. До голяма степен идеята ми беше подкрепена от приятелите ми и това ми даде кураж и увереност, че наистина е добра. Вече имах цел и не ми беше трудно да убедя съпруга си, че можем да опитаме, още повече че притежаваме подходящ имот. Семейният съвет реши, че на това място чудесно би се вписал един малък и спретнат хотел с усмихнат персонал и перфектна кухня. Все пак трябваше да се съобразяваме с икономическата и най-вече с пазарната логика и преценихме, че ресурса, с който разполагаме, не трябва да стои неизползван. Смятам, че не политиците ще ни оправят, а
предприемчивите хора и радикалните идеи, стъпили на неповторимата българска природа
културно-историческото наследство и прекрасния ни народ.
Познавам много чужденци, които смятат, че като нация не осъзнаваме с какво богатство разполагаме. Аз мисля, че повечето от нас го осъзнават, но Държавата спи! Нейната основна функция е да извършва дистрибуция и реклама на всичко българско и да обгрижва онези, които все още искат да живеят и работят тук и сега. Не виждам обаче това да става. Все още не съм чула да е приет поне един закон, който да насърчава малкия и средния предприемач в туризма. Който има пари - строи, който няма достатъчно - да се оправя, както може. Само ще посоча, че в Австрия например хотелиерите за всяко легло в новооткрития си хотел получават безвъзмездна помощ от 1000 щ.д. и никой не ги пита имат ли нужда от тях, а у нас не само, че Държавата не ти помага, но прави всичко възможно да ти пречи. Големите ни туристически комплекси се превърнаха в жилищни и се питам дали туристът ще успее да избяга от големия град, за да си почине?
И така по пътя към осъществяване на нашата идея, търсейки информация, разбрах за проект на Програма ФАР, посветен на перспективни професии в туризма, и пожелах да бъда включена. След подбора на кандидатите попаднах в курса за "Управление на туристическа фирма" - професия "Мениджър на малко предприятие в туризма". Водеща организация по проекта е Институтът по индустриални отношения и мениджмънт "ОКОМ" с партньор Българска туристическа камара. В процеса на обучението
научих
колко е важно човек да има ясни цели и да познава съвременните методи на организация и управление на бизнеса
Да има поне основно понятие от управленско счетоводство и да умее да общува с персонала, да познава законите в своята област и да следи всички промени. Вече не се възмущавам от факта, че всяка банка иска да й се предостави бизнес план, когато се кандидатства за кредит. Преди разсъждавах така - нали аз ще връщам парите, какво ги интересуват моите планове, ако се проваля, те ще ми вземат всичко и пак няма да са на загуба. Тук искам да посъветвам всеки, който е решил да се заеме с частен бизнес, да си направи такъв бизнес план, но не да поръча да му го направят, а да се опита сам, защото само тогава той ще носи неговата идея. Никой по-добре от вас самите не познава вашите мечти и намерения, а целта на този план е да ви даде възможност да направите своите грешки на хартия, а не в реалния живот и да намерите начин да ги поправите преди да са се случили. След като направих анализ на бъдещата си дейност, вече работя над своя бизнес план. Междувременно със съпруга ми "доизпипваме" идеята откъм архитектурна гледна точка, защото в Закона за туризма и по-точно в Наредбата за категоризиране на туристическите обекти (приета с Постановление на МС №222 от 27.09.2002 г.) и приложенията към нея има точно определени изисквания по отношение на изграждането и обзавеждането на т.н. средства за подслон и места за настаняване (така са формулирани в закона различните видове хотели, мотели и т.н.). В тази наредба има строго регламентирани норми по отношение на квадратурата на различните помещения и по отношение на безопасността на хората, с които трябва да се съобразявате още при проектирането на вашия хотел. Смятам, че ще срещна трудности при избора на строителна фирма-изпълнител, имайки предвид опита на приятели и познати, но и тук отново ще разчитам на споделения опит. Споменавам на последно място, но поставям на първо по значение, необходимостта от кредитиране на плановете ми. Вярвам, че макар и тромава по отношение на малките, току-що родени фирми, банковата система ще заложи на "печелившата карта", когато е добре обоснована, с добър и изчерпателен бизнес план, подкрепен с договори с бъдещи клиенти.
Е, не съм убедена, че от моите мисли е излязло особено стройно и интересно четиво, но съм сигурна, че има и други като мен, които вярват, че сме стъпили върху чудесни природни дадености и неповторими възможности. Нека влезем в Европа с гордо вдигнати глави, запазили своята идентичност, нека не се стремим да копираме всичко западно, а да покажем, че сме конкурентоспособни и със своята архитектура, гостоприемство и уникални традиции, и кухня.

Facebook коментари