Г-н Алфарес, как приемате наградата “Инвеститор на годината”? - Много се радвам и съм много горд с нея. Ние наистина направихме огромна инвестиция - 10 млн. лв. Това е и най-голямата инвестиция за годината на фирмата. Ние отдаваме под наем терен на Техномаркет. Районът на Плевен е богат, тук има развито земеделие и хората от околните села и градове имат финанси. Те заслужават един модерен и хубав комплекс. За 20 дни, откакто е отворен магазинът направихме три пъти повече оборот колкото за миналата годината.
В днешно време много са важни хората, които работят в една фирма. Как се отнасяте към тях и как ви приемат те? Все пак сме различни нации, дори религии? - Никога не съм срещал трудности в работата си с хората, които са при мен. Повечето от тях работят все едно, че това е тяхна фирма. Конкурентни фирми са се опитвали да вземат мои кадри с по-големи заплати - не са успели. При мен има хора от 6-7 години. Средната заплата е около 450 лв. и всички са осигурени.
Вие управлявате и други магазина на Технолукс в страната. Намирате ли време за семейството си? - Вече намирам, но в началото беше трудно. Когато имаш верните хора, на които да се опреш и да гласуваш доверие, всичко е възможно.
Мислите ли, че в Сирия бихте имал такъв успех в бизнеса? - Категорично не. Ние дойдохме през 90-та година в България. Тогава бяха трудни години за държавата и нямаше стоки. Правехме бърза търговия - вкарваш някаква стока, продаваш и печелиш. Но сега не е възможно да се работи така. За да правиш успешен бизнес трябва да играеш по правилата.
Не се ли притеснявате, че когато станем част от ЕС покупателната способност ще намалее и търговията ще свие своите размери? - Не. Търговията никога няма да умре. Когато човек е свикнал с едно ниво на живот, не може да падне по-долу. Освен това ние от една година работим, за да нямаме проблеми когато дойде това време. Ето тази модерна сграда, която построихме отговаря на всички европейски стандарти.
Направихте дарение от 3000 лв. за талантливи деца в Плевен. Това част от вашия ПР или просто е вътрешно убеждение? - Знаете ли, цялата минала година всеки месец изпращах пари на Дома за сираци в града и всяка сутрин им давах закуска. Преди това помагах на една друга детска градина. Хубаво е нали? Нашата религия повелява да даваш на бедните и на децата. Не може само да прибираш пари - трябва да даваш и тогава те ще се върнат още повече!
