Гладът за панаири и изложения, където производители, посредници и клиенти да се опознаят и търгуват, като че ли започна да се уталожва. А и самите изложения вече трудно могат да се изброят. Географията на големите утвърдени и по-малките регионални “тематични” срещи вече е стимулиращо широка. Някои панаири се превърнаха в традиция, други още търсят точното си място в националната бизнес схема. Бизнес център - България ЕООД, е в нея от 16 години. Те са легитимният организатор на Националното търговско изложение “Произведено в България” (в София и още 5 града), организират “Изберете българското”, и други вече традиционни за столичани, базари. Извън видимата показност остават подготовката за конференции, семинари, фирмени презентации, издаването на двуезични каталози на българските производители. За опита, наблюденията и спецификата на изложенията разговаряме с Йорданка Чавдарова, управител на Бизнес Център-България ЕООД.
Г-жо Чавдарова, може ли да приемем едно изложение като временен, но концентриран бизнес център? - Изложенията са специфичен бизнес, който никак не е лесен, макар че в последно време много хора се опитват да правят различни прояви, често без да знаят как. Не липсват удари под кръста и нелоялна конкуренция, но в крайна сметка и тук пазарът отсява най-добрите. Не може да се прави нещо на всяка цена, без да имаш необходимата за това подготовка, хора, опит, традиция. Или пък да залагаш на принципа copy-paste. На първо място трябва да внесем уточнение в терминологията. Има специализирани изложения, търговски, панаири - те биха могли да се формулират като един представителен бизнес център, като пресечна точка, където се срещат производители, потребители, търговци, доставчици.
Какви са чисто българските параметри на изложенията? И разбира се, нашите проблеми? - Всяка година в света се организират над 14 000 панаири и изложби. У нас допреди време панаир се асоциираше само с Пловдив. След 1989 г. последва бум на базарите, а после и на специализираните експозиции. Сега, в страната се организират около стотина изложения годишно. Те обхващат почти всички възможни тематични сфери - офис обзавеждане, охранителна техника, автомобили, медицина, полиграфия, вино, кучета, опаковки, компютри, и т.н. Някои от организаторите дублират темите си в големите градове на страната. В столицата пък се провеждат по две изложения за строителство и архитектура, за козметика, мебели, цветя, организирани от конкурентни фирми. Но и самостоятелни панаири на местни фирми в Добрич, Варна, Хасково, Русе, Търговище събират достатъчно изложители и посетители.
Трябва да се лицензират фирмите, които имат право да организират панаири и специализирани изложби. Особено когато става въпрос за експозиции в чужбина По света панаирният бизнес е регламентиран. Големите фирми членуват в ЮФИ (Съюза на международните панаири) и в БИЕ (Международното бюро за изложения). У нас случайни фирми в бранша подбиват реномето на организатори с опит. Като утвърдени и известни днес, какво точно ви накара да се ориентирате към изложенията в миналото? - Карате ме да се върна назад във времето, когато направихме първия в столицата панаир, нарекохме го Софийски панаир. Това беше едно много успешно изложение, показало необходимостта от форум за българските производители и то в един от най-силните сезони - края на годината. Провокирахме много други да работят в тази област - офис оборудване, нови технологии. Последва изложението Офис 2000. След това и много други, в различни тематични области. Винаги се стремим да бъдем с пулса на новостите, за да предложим наистина съобразени с икономиката на страната тематични направления. Не бих могла да кажа как бих се чувствала, ако имах рекламна агенция. Ние самите правим много силни рекламни кампании за нашите фирми-участнички. Колкото до това, дали бих искала да изградя собствен бизнес център, отговорът ми е положителен. Но затова са необходими много инвестиции, добре работеща схема на публично-частните партньорства, ангажираността на общината и държавата. Ние също строим, но в по-малки мащаби - изграждаме щандове за фирмите-участнички.
Каква е инвестицията в едно изложение, кой какво влага и кой какво печели? - Панаирният бизнес е специфичен. Особено ценни са добрите идеи, богатата информация, организаторският талант. Предварително не са необходими големи инвестиции. Много важно е да имаш добра тема и да започнеш навреме да работиш по нея. Трябва да си последователен и, разбира се, да имаш и късмет. Има години, в които изложенията стават добри, да речем, заради общата икономическа конюнктура. Тогава се увеличава и броят на площите, и на участниците. Организаторите на изложения трябва да имат добра база данни, така че наистина да срещнат фирмите с техните потенциални клиенти и партньори. Това означава, че са си свършили работата добре. Фирмите-участнички идват, за да вършат работа. Те се нуждаят от перфектна организация, иначе губят клиенти. Първото условие за успех е изложението да е специализирано. Следващата стъпка е рекламирането му. Организаторите не трябва да се скъпят, а да си платят за силна рекламна кампания. Само така може да се разчита, че ще се осигурят необходимите посетители. Затова, за организаторите най-големи са не разходите за наем на залата, а за реклама, печатни материали, пощенски услуги, телефони. Какво привлича участниците и какво трябва да знаят, за да се представят успешно? - Все повече фирми оценяват значението на изложенията като място, където могат да покажат своята дейност. Много важни са възможностите за контакти, които дават. Това е концентриран пазар, за няколко дни може да видиш своите конкуренти и партньори. Много от тях се подготвят дълго време. Инвестират в щандове, в рекламни материали, в каталози. Разбира се, има и такива, които се опитват да спестят от всичко и после организаторите са им виновни, ако не се представят добре. Фирмите трябва да се доверят на рекламни специалисти, ако искат участието им да е успешно и на всяка цена да имат самостоятелна реклама. Печелят изложители, които изпращат собствени покани и организират собствени семинари по време на експозицията, използват всички възможни форми и максимално оползотворяват вложените средства. Често участниците в изложения не си дават сметка, че всеки панаир има и завършващ етап. Те трябва да напишат благодарствени писма на всички, които са посетили щанда, да подредят информацията, а не да хвърлят визитките. Задължително е до една седмица всеки посетител на щанда да получи информацията, която му е обещана.
Впечатленията ви от наеми, такси, услуги у нас и по света? - Цените у нас вече се доближават до европейските. Но в Меката на панаирите - Германия, този бизнес се доближава до съвършенство. Екипи от проектанти и от дизайнери подбират подовото покритие, осветлението, мебелите и т.н. У нас нерядко изложението официално е обявено за открито, а щандовете още не са подредени. И рекламните проспекти с участниците са просто хвърчащи листчета. Понякога и изложители, и посетители остават излъгани в очакванията си. Купувачът се надява да види подредени всички възможни видове изделия, за да намери това, което търси. Продавачът пък, си точи зъбите за върволица от клиенти. Причината е в неясния статут на родните експозиции. Най-често те са хем изложения, хем базари. Големите панаири в чужбина събират високи входни такси. Тези суми са спирачка пред зяпачите, убиващи поредния следобед. Смятам, че таксата е необходима. Отмина времето, когато фирмите се тупаха гордо в гърдите колко договори са сключили по време на панаир. Пресилено е да се мисли, че сделки за милиони могат да бъдат договорени след едно посещение на щанд. Целта на всяка експозиция е да предложи възможности за избор, да стане място за обмен на информация и координати. Към какво още се стремите? - Най-общо казано, целта е да подобрим панаирната култура в България. Това трябва да важи и за организаторите на проявите и за фирмите участници в тях, за да предложим по-добър краен продукт на българския потребител.
За контакти: тел: 02/953 16 14 www.buscen.911.bg E-mail: buscen@abv.bg
