fbpx Днешните дигитални Y млади | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Днешните дигитални Y млади

Днешните дигитални Y млади

А ние какви Х бяхме …

1996 – 2000, Софийски университет, Стопански факултет

Аз и част от днешните мениджъри на средно и високо ниво от поколението Х (родени през 70-те и началото на 80-те на 20-ти век) сме на университетската скамейка и учим по най-новите учебници за поколението Х, което се характеризира с желание за независимост, търси креативност, не търпи рутината, бяга от конвейера и работата от 9 до 5, изисква човешко отношение, за него е важна социалната значимост на това което прави, иска да промени света … И, както казва асистентът ни, „дупе да им е яко“ на мениджърите, свикнали с предвидимостта на улегналите си служители, на които ще се налага да се справят с тази нова работна сила влизаща в техните предприятия.

24 май 2016, автобус от Троян за София

Пред мен седи момче на 18 г. и чете книга. Някъде по пътя се качва друго момче, с цигулка и сяда до него. Ангел (с цигулката) е на 19 г., от едно село до Сопот, а Йосиф свири от 6 годишен. Ангел има „нещо като група“ с приятел и участва в театрална трупа в София; иска да се научи да свири на колкото се може повече инструменти и наскоро установил, че му трябва да знае нотите, за да продължи. „Понеже става без ноти само ако си циганин - те просто си го могат“. Та Ангел взел 40-годишната цигулката на чичо си да я реставрира и да се научи да свири. Иначе е следвал мениджмънт в Холандия един семестър, но не му харесало и се върнал. „Не разбирам как може холандците да са от най-щастливите хора на света - как става тая работа без слънце и без планина?! Там е равно, равно и вятърррр! Душата ти се мъчи! Хората, уж са много отворени, но всеки си е в неговия си свят. А и са със супер тъпо отношение към българите. Имах една съквартирантка, истинска натокана кифла. Един ден идва при мен:„Баща ми казва, че българите много крадат коли“ и ми пърха с кифленските си мигли. Отговорих и: „Ти какво, искаш да ти открадна кола ли?“, а тя: „Хихихи!““

Йосиф сега завършва френската гимназия в София. „Не ми се работи в офиса на клон на голяма фирма, в стаичка от 5 квадрата, от понеделник до петък, от 9 до 5, с бяла ризка и синя вратовръзка да си цъкам пасианси. Затова искам да уча медицина, не защото искам да стана доктор, а защото ми е любопитно - медицината обединява физиката, химията и биологията и това много те обогатява. После ще се занимавам с изкуство. Знаеш ли колко много хора на изкуството са започнали с някаква наука!“.

Харесва всякаква музика, новите неизвестни групи, класика, макар и без опера, „защото в операта твърде много неща те разсейват от музиката“. Двамата се съгласяват, че е страхотно, че в училище се учат задължително хора. „Хорото наистина ни е национално богатство, но не само като танц, а като социално събитие.“ Свързват се във фейсбук и се разбират каква информация ще си разменят – за музикални инструменти и концерти най-вече. Ангел, като по-голям насочва Йосиф, че трябва да започне да работи в кол център докато учи медицина – „можеш да почнеш на 800 лева, ако знаеш добре езици“, а Йосиф се колебае „аз знам само френски … е, разбира се и английски, но то е ясно“.

Обектите на неволното ми СРС знаят английски.

По подразбиране. И са „дигитални“. По подразбиране. Нямаше обсъждане кой е най-естествения начин за комуникация „дай за по-лесно да разменим фейсбук“, разглеждаха различни инструменти и търсеха информация онлайн, Алекс се учи да свири с онлайн уроци, показаха си кой къде живее в google maps.

Не се наемам да генерализирам за всички бизнеси, но в ИТ и особено в софтуерния сектор, всички сме и очакваме тези, около нас да са „дигитални“ – работодатели, служители, клиенти, партньори. По подразбиране всички работят с компютър, имат умен телефон, познават добре основните социални мрежи, пишат по-бързо на клавиатура отколкото на лист, ползват географски карти и резервират пътуванията си онлайн, пак там пазаруват. Но това, че У-ците са „дигитални“ не ги прави по-малко или повече подготвени да работят. Все едно да кажеш – ами има две ръце, значи става за пианист. „Дигиталното“ е по подразбиране. Оттам нататък има още две много ключови неща, които е важно да се маркират – личностни качества и много труд.

Като работодатели в софтуерната индустрия - с глобален пазар и непрекъснато променящи се технологии, процеси и клиентски очаквания - ние търсим хора любопитни, учещи, можещи, знаещи, амбициозни, трудолюбиви, последователни, креативни, професионалисти, иноватори. Ценим лоялността почти толкова високо колкото постиженията, защото знаем, че моментният „Еврика!“ блясък е важен, но е и важно той да бъде уловен и превърнат в консистентен успех. Наясно сме, че рядко един и същи човек може да съчетае всичко. Знаем, че има хора и за високата скорост на спринта и за издържливостта на маратона – и едните не са по-добри или по-лоши от другите. Към днешна дата поколението Х е като цяло вече улегнало, експериментира контролирано, диверсифицира риска, склонно е да прави компромиси в името на спокойствието и предвидимостта. Поколението У е любопитно, безметежно пробва новости, иска да опита от всичко, неуверено е, но пък със самочувствие (и с право) на гражданин на света. За добрия мениджър е важно да постига в екипа си печелившата комбинация.

За да се постигат успехи се изисква много труд – тези, които са и ще бъдат гръбнака на индустрията, в нашия случай софтуерната, трябва да имат адекватно образование със задълбочени познания по математика и информатика, индустриални процеси, бизнес разбиране, иновативно мислене. Покрай тях все повече ще има занаятчии, които са навлезли с кратка подготовка в най-бързо растящия сектор в световната икономика – някои от тях ще успеят в процеса на работа да наваксат частично пропуснатото образование, но по-голямата част ще останат на средно ниво. Затова е и борбата ни за повече изучаване на програмиране на максимално ранна възраст и привличане на деца към ИТ – защото колкото по-отрано започнем да градим тази посока на развитие, толкова по-силен ще е гръбнака на индустрията ни и по-мощна ще е тя. Но дори и идеалното образование не е даденост, а само основа, върху която се наслагва още учене и труд, за да се държи високо равнище. А нищо по-малко от високо равнище не е достатъчно в свят на непрекъсната глобална конкуренция.

Днес аз и голяма част от днешните мениджъри на средно и високо ниво сме залети от инфографики, проучвания и статии за идващото поколение У, което се характеризира с желание за независимост, търси креативност, не търпи рутината, бяга от конвейера и работата от 9 до 5, изисква човешко отношение, за него е важна социалната значимост на това което прави, иска да промени света …И, така да се каже, „дупе да ни е яко“ на нас, мениджърите, свикнали с предвидимостта на улегналите си служители, на които ще се налага да се справят с тази нова работна сила влизаща в нашите предприятия.

Ангел и Йосиф са прекрасен пример на будните представители на поколение У – любопитни, образовани, с широки интереси, оформено мнение, повече познания от всяка предишна генерация и, разбира се, дигитални. След няколко години, те и хората като тях, ще са на средно или високо управленско ниво и ще се срещнат с поколението Z, което, … сещате се, …

Та, не е въпрос на поколение, на възраст е. Останалото е личностни качества и много труд.

Facebook коментари